лице с испански черти, тъмна коса и черни очи. Това, което привлече, най-силно вниманието на Хенри, бе големият пистолет със заглушител в дясната му ръка. Местеше го ту наляво, ту надясно, за да покрива целия коридор.
— У кого от трима ви е златното разпятие? Предайте ми го и ще оживеете.
Дейл бързо посочи Хенри.
— Професор Конклин, не ме карайте да ви застрелям — предупреди нападателят и насочи пистолета към него.
В този миг смелостта на металоведа напълно се изчерпа. Когато бандитът се обърна с гръб към него, Дейл се опита да избяга. Скъпите му обувки го издадоха, тъй като токовете им силно затракаха по твърдия балатум. Бандитът дори не се извърна. Просто насочи пистолета към него и стреля. Изстрелът бе заглушен от заглушителя, но от това ефектът му не отслабна. Силата на куршума събори Дейл и той падна на пода, след като пробяга още няколко метра. Върху светлата настилка остана кървава ивица. Дейл се опита да се повдигне, но не му стигнаха сили и отново се свлече на земята. Под него започна да се образува тъмна локва.
— Ако обичате, подайте ми разпятието, професор Конклин. — Нападателят протегна свободната си ръка.
Преди Хенри да отговори, от офиса излезе втори мъж, също с тъмен костюм. Погледна първо лежащия металург, а после, спътника си. След това заговори бързо на испански, но Хенри разбра всичко.
— Карлос, унищожих всички документи и файлове.
Карлос погледна събеседника си и леко отпусна пистолета.
— А компютъра?
— Изтрих целия харддиск.
Карлос с кимване даде знак, че го е разбрал. Хенри използва временното им разсейване, за да измъкне бързо доминиканското разпятие от джоба на сакото си и да го пъхне в съборената кофа на чистача. Само Джоан забеляза това. Очите и бяха разширени от страх.
Карлос отново се обърна към Хенри и го подкани с пистолета:
— Започвам да губя търпение, професоре. Ако обичате, дайте ми кръста.
Хенри направи крачка напред и застана между нападателя и Джоан. Подаде му буркана с грубия кръст. Надяваше се, че формата и цветът ще заблудят крадците. Не му се искаше да губи древната реликва.
Мъжът присви очи и го изгледа подозрително. Взе буркана и го повдигна пред очите си. Дори тогава не отмести пистолета, насочен право към сърцето на Хенри. Съучастникът му застана зад него.
— Дали това наистина е…
Карлос не му обърна внимание и не откъсна поглед от грубата имитация. Устните му започнаха да мълвят молитва на испански език. Кръстът в буркана започна да променя формата си и след малко се превърна в съвършена пирамида. Хенри ахна от удивление. Вторият мъж падна на колене.
— Dios mio! Карлос с трепереща ръка отпусна буркана.
— Открихме го! — извика. После с все още възбудено лице се обърна към пленниците си.
Хенри се доближи до Джоан. Тя силно стисна ръката му. Той разбра, че е направил груба грешка. Крадците желаеха доминиканското разпятие не защото е златно, а защото подозираха, че е направен от веществото Z. Хенри неволно им бе дал точно това, което искаха. Кои бяха тези хора? Карлос кимна към Хенри и Джоан.
— Накарай ги да замълчат! — заповяда на спътника си.
Вторият човек извади пистолета си, много по-голям и страшен от този на началника си.
— Почакайте! — опита се да го спре Хенри. Човекът не му обърна внимание, прицели се в него и стреля. Той усети опарване в гърдите си. Джоан изкрещя. Хенри се свлече на колене и ръката му се изплъзна от нейната. Видя, че нападателят насочва пистолета към Джоан. — Не! — изстена и безсилно повдигна ръка. Твърде късно. Последва втори заглушен изстрел.
Джоан притисна гръдта си с ръка и падна. Погледна удивено първо Хенри, а после мястото, където бе улучена. Пръстите и измъкнаха малка стрела с перца в края. След това падна по гръб. Хенри погледна гърдите си. Не видя никаква кървава дупка. Само накрайник с перца. Това приспивателни стрели ли бяха? Чу още думи на испански, преди наркотикът да го упои.
— Извикай хората веднага.
— А мъртвецът?
— Остави го в офиса до чистача.
Лицето на Карлос внезапно се доближи до лицето на Хенри. Тъмните му очи бяха огромни и Хенри потъна в тях.
— Чака ни кратко пътуване, професоре. Приятни сънища.
Хенри наистина се унасяше в сън. Преди това обаче забеляза малкия сребърен кръст, висящ на шията на мъжа. Вече бе виждал подобен кръст. Бе идентичен на разпятието, висящо на шията на мумифицирания свещеник. Доминиканско разпятие! Преди да успее да се замисли върху това ново откритие, наркотикът започна да действа и го обви черна пелена.
ЧЕТВЪРТИ ДЕН
Некрополът
Четвъртък, 23 август, 07:45 ч.
Пещерите
Андите, Перу
Сам се събуди върху каменния под на пещерата, след като някой леко го срита в хълбока. А сега? Изстена ядосано, изтъркаля се по-далеч от огъня и видя, че наблизо е застанал Норман, вперил поглед в мрачния некропол. Смяната на фотографа приключваше. Макар сега от армията на паяците да ги делеше пещерата на прилепите, бяха решили да не рискуват.
— Какво има? — попита сънливо Сам и разтри очи. След вчерашния отруден ден и почти смъртоносното плуване в ледения поток единственото му желание бе да изкара още половин ден до топлината на пламъците. Дори и миризмата бе съвсем поносима, като се отчетеше източникът и. Наподобяваше миризмата на изгоряла канела. От жаравата ги погледна обгорял череп. Сам се протегна.
— Защо ме събуди?
Норман не откъсваше поглед от сенчестите гробове на мъртвите инки.
— Тук става по-светло — съобщи той най-после.
Сам се намръщи.
— Какво говориш? Да не би някой да е хвърлил още една цепеница в огъня? — Погледна оставените наблизо три мумии, които предстоеше да бъдат използвани като цепеници. Норман се извърна. В ръката си държеше малко устройство. Бе неговият светломер.
— Не. Докато бях на пост, прегледах показанията му. От пет часа сутринта нататък започнаха да се увеличават. Разбираш ли за какво става дума?
Сам бе твърде уморен, за да разсъждава в толкова ранен час, при това, без да е изпил канче кафе. Седна.
— Казвай де.
— Зазорява се — каза Норман, сякаш това обясняваше всичко. Сам просто го погледна. Норман въздъхна. — Сам, ще сгреша ли, ако кажа, че утрото не е любимото ти време на денонощието? Междувременно и останалите се събудиха и започнаха да се раздвижват в импровизираните си легла.
— Какво става тук? — попита Маги и сладко се прозина.
— Норман задава гатанки — каза Сам.
Фотографът го изгледа сърдито и се обърна към цялата група.
— От сутринта светломерът ми регистрира все по силни сигнали.
— Наистина ли? — Маги се протегна и се обърна с лице към огъня.
— Направих измерванията в интервали от два часа, за да съм сигурен в изводите си. Не исках да вдъхна никому фалшиви надежди. Сам се изправи. Бе облечен само по панталони. Якето му все още съхнеше покрай огъня. През нощта го бе използвал като възглавница.
— Да не би да намекваш, че…
