— Сигурно този метал е уплашил брат Де Алмагро — предположи Сам. — Така го е уплашил, че той е запечатал вратата. Това е едемската змия.
— Не само това го е ужасило, но и отрязаната глава на Пачакутек — добави Маги.
Сам я погледна. По пътя към храма тя му бе разказала как бе подслушала разговора с Норман, както и историята за Инкари.
— Маги, ти нали не вярваш в тази глупост за обезглавения крал?
— Сам, има нещо, което още не съм ти казала — започна Маги, като заби поглед в краката си.
— Какво?
— Искаше ми се да размисля по-обстойно за него, преди да го споделя с теб. След като ви отведоха с Норман, отново се промъкнах до двора. Там видях Пачакутек без дрехи. Тялото му бе, как да ти кажа, не съвсем наред.
— Какво искаш да кажеш?
— Приличаше на…
Внезапен писък изкънтя в тунела и прекъсна разговора им. Сам и Маги замълчаха.
— Това е Денал! — извика Маги, когато ехото от писъка започна да заглъхва. — Жив е!
Сам направи няколко крачки в тунела. Към мястото, където в далечината се виждаше слънчева светлина.
— Докога обаче? Да вървим!
Камапак се опита да ги спре с ръка. Поклати енергично глава и започна да изрича думи, които прозвучаха като предупреждения. Единствените, които успяха да схванат, бяха „ханан пача“. Небесата на инките. Сам си спомни, че децата на селяните биваха дарявани на боговете от ханан пача. Навярно натам бяха отвели и Денал! Камапак го погледна предизвикателно и отказа да го пусне нататък.
— Върви по дяволите! — промърмори свирепо Сам и размаха камата. — Така или иначе ще минем, мой човек. Или се разкарай оттук, или ще те разпоря.
Вероятно тонът му преодоля езиковата бариера, тъй като Камапак се отмести с уплаха в очите. Сам не изчака шаманът да размисли и тръгна напред с бърза крачка. Камапак, макар и неохотно, ги последва, като започна да мърмори молитви под носа си.
След малко се оказаха до изхода на тунела. Водеше към друга вулканична котловина. Тук обаче мъглата бе много по-гъста и слънцето едва мъждукаше. Бе трудно да се забележи дори джунглата, която се намираше пред тях. Серните изпарения бяха толкова силни, че изгаряха очите, а горещината бе направо задушаваща. Към джунглата водеше пътека.
— Навярно сме в съседната падина — прошепна Маги.
Сам кимна и продължи да върви напред. Маги го последва, а след моментно колебание същото направи и Камапак. Шаманът се бе превил и не откъсваше поглед от странните небеса, сякаш се боеше, че оттам ще се подаде нещо и ще го грабне. Очевидно никога не бе идвал тук. Мястото вероятно е било табу за него.
— Между другото, това не отговаря напълно на моята представа за рай — каза Сам, докато избърсваше потта от веждите си. Когато навлязоха в джунглата, здрачът премина в мрак.
Джунглата около тях бе тиха. Не се чуваха нито птици, нито животни. Сам с мъка успя да забележи няколко маймуни, скрили се над главите им. Бяха обаче мълчаливи и неподвижни. Само погледите им проследиха пришълците.
Маги вече държеше пушката в готовност за стрелба и Сам искрено се надяваше тя наистина да е добър стрелец, както казваше. Единственото им друго оръжие бе камата му. Никой не посмя дори да въздъхне, докато вървяха по пътеката. По едно време джунглата свърши. Там светлината бе малко по-силна. Сам даде знак на групата да спре. Трябваше да си изготвят план. Погледна Маги. Очите и бяха разширени от страх и тревога. Зад гърба и се бе свил Камапак. След малко се чу друг писък, който прониза джунглата като стрела. Раздаде се съвсем близо до тях.
— Помощ! — извика ужасен момчешки глас.
— Майната и на предпазливостта! — каза Сам и се изправи. — Натам. — Затича се по пътеката. Маги го последва.
След малко се оказаха в края на друго инкско селище. И в него имаше каменни къщи, изградени върху тераси и наполовина скрити в джунглата. Това обаче бе единствената прилика. Джунглата тук бе обградила селището и се опитваше да го погълне. Между каменните плочи бе поникнала горска растителност. Клоните на могъщо дърво бяха обгърнали почти напълно каменна къща с напукан покрив.
Улиците бяха пълни с отпадъци и нечистотии. В една уличка, подобно парчета стъкло, се търкаляха стари животински кости. По много от тях имаше остатъци от козина. Под краката им хрущяха останките на керамични съдове.
— За Бога, това е третият град! — каза Маги, като закри устата си с ръка.
— Какво? — прошепна Сам.
— Спомни си за какво си говорехме в нощта на първото тържество. Ти изказа предположение, че некрополът е замислен като град в ука пача, долния свят, а че селището се намира в кай пача, средния свят. Е, ето го и третото село. Селото от горния свят. Селото в ханан пача.
Сам погледна мръсните занемарени улици. Тук нямаше нищо райско и небесно. Сега обаче нямаше време да размишлява върху тази загадка. Махна на другите двама с ръка и тръгна по булеварда.
Докато тичаха, Камапак не откъсваше изумен и ужасен поглед от селото. Сякаш не вярваше на очите си. Очевидно и той не възприема това като рай, помисли си Сам. Пред тях се разнесоха звуци. Сърдити грухтения и писъци. Чуха обаче и плач. Очевидно плачеше Денал.
Сам забави ход, тъй като наближиха главния площад на селището. Надникна иззад ъгъла и веднага се отдръпна.
— Дявол да го вземе…
— Какво? — прошепна Маги и също надникна.
Сам забеляза как раменете и изтръпнаха. Присъедини се към нея, като преодоля отвращението си от това, което бе видял. Денал, съвсем гол, стоеше в центъра на площада. На лицето му бе изписан неописуем ужас. Напълно основателно.
Целият площад бе изпълнен с обградили го бледи същества. Някои бяха едри като волове, други имаха размерите на телета. Сам ги позна. Бяха същите чудовища, които ги бяха преследвали в некропола. Бяха наобиколили момчето и душеха краката му. Понякога се сбиваха помежду си, като издаваха отвратителни писъци и замахваха с остри като бръсначи нокти. Все още не бяха решили какво да правят с него.
Едно обаче бе ясно — бяха гладни. От бърните им се стичаха лиги. Бяха прегладнели, само кожа и кости.
Едно от най-близките до тях създания внезапно се извърна към тях. Бе от паякообразните твари. Разузнавач. Успяха да се скрият, преди да ги забележи.
Сам сръга Маги. Татуираният шаман изглеждаше не по-малко объркан и уплашен от тях. Очевидно никога не бе подозирал какво се крие в неговия ханан пача. Преди Сам да го спре, Камапак тръгна напред с издигнати ръце. Запя песен, пълна с религиозен плам. Запъти се към глутницата чудовищни създания. Те внезапно замлъкнаха.
Сам придърпа Маги към себе си и приближи устни до ухото и.
— Ще заобиколим. Да се възползваме от това, че шаманът отвлича вниманието им, и се опитаме да освободим Денал.
Тя кимна и двамата се затичаха по улица, успоредна на площада. Камапак продължаваше да пее. Сам се опитваше да тича колкото се може по-бързо и по-тихо, като заобикаляше костите и счупената керамика.
— Оттук! — Даде знак Маги и двамата се шмугнаха в тясна алея между две къщи.
Отново се оказаха до площада, но този път Денал се намираше непосредствено пред очите им. Момчето не бе забелязало присъствието им. Бе коленичило с поглед, втренчен в шамана.
Зверовете също бяха привлечени от песента. Бяха се отдръпнали от ужасеното момче и заобиколили новия пришълец. Сега бе моментът да освободят Денал.
Сам пое дълбоко въздух и като се привеждаше, тръгна напред. Маги го последва с пушка на рамо.
Сам видя шамана, вече обграден от чудовищата. Някои от по-малките създания, безполовите, задърпаха
