не можеше да си позволи да рискува.
Бързо събра статиите и другите материали на купчинка, а после сгъна листчето с шифъра на отец Де Алмагро и го пъхна в джоба си. Покри дупката, пробита в масата, с Библията, единствената разрешена и книга. Накрая взе цигарата, която бе изпросила от брат Карлос, и я прибра в предния джоб на блузата си. Огледа масата и остана удовлетворена от това, че не се забелязваха следите от експеримента и с тайнственото вещество. Действията и се оказаха разумни. Стъпките спряха точно пред нейната врата. Джоан се вслуша. Някой пъхна ключ в бравата и го завъртя.
Извърна се рязко и видя, че вратата се отваря. Гостът бе брат Карлос с деветмилиметровия си пистолет в ръка. Тя го изгледа въпросително.
— Какво има?
— Излизай — каза и грубо. — Ела с мен.
Джоан се поколеба. Уплаши се, че бяха разкрили тайната и. Кръвта и се вледени.
— Излизай веднага! — нареди и Карлос.
Джоан кимна и тръгна към вратата. Докосна яката на блузата си с ръка. В пластмасовата банела във вътрешната и част бе скрила двете големи колкото сълзи частици от веществото. Не можеше да си позволи риска да ги остави в килията. Съществуваше възможност да претърсят стаята и или да я изпратят в друга килия. Заради това измисли този начин да носи златните капчици със себе си.
Карлос и даде знак да върви пред него и тя се подчини на нареждането му. Очакваше да тръгнат към лабораторията, но вместо това той я поведе към друга част на абатството. Намръщи се, когато видя, че я отвеждат в непознато място.
— Къде отиваме?
— Ще разбереш, когато пристигнем.
Монахът, който и без това не бе сърдечен човек, днес бе подчертано хладен. Поведението му я изнерви. Какво всъщност ставаше? Крилото на абатството, накъдето я поведоха, бе спартанско. Подове с каменни плочи и висящи крушки. Движеха се по дълъг коридор без врати. В това крило не срещнаха обитатели на абатството.
— Да не би нещо да не е наред? — попита Джоан, като не успя да скрие уплахата си.
Брат Карлос не отговори. Просто я поведе към малко стълбище в края на коридора. То се състоеше само от шест стъпала, водещи към дебела дъбова врата с железен обков. Върху нея имаше малко сребърно разпятие. Над него бяха кръстосани два меча.
Хенри и бе споменал значението на този символ, изобразен върху пръстена на брат Де Алмагро. Тя не го бе забравила. Бе знакът на Светата инквизиция.
Започна да я обхваща смразяващ страх, когато Карлос подпря пистолета в гърба и и почука по вратата. Чукането му очевидно бе кодирано. Отвътре някой отмести мандало и в голямата празна стая се чу звукът на желязо, триещо се в дърво.
Карлос отстъпи крачка, когато вратата се отвори. От помещението излезе горещ полъх, досущ като дъх на дракон. На нея не и бе позволено да отстъпи. Деветмилиметровият глок бе плътно притиснат в хълбока и.
В рамката на вратата се появи масивната фигура на запотен мъж, гол до кръста. Бе смъкнал монашеската си роба и тя висеше от пояса му. Прокара ръка върху голата си глава, която също блестеше от пот, и бързо каза нещо на испански. Карлос му отговори. Едрият монах им даде знак да влязат.
— Влизай — заповяда и Карлос.
Джоан, ще не ще, изпълни нареждането му. Стаята наподобяваше декорация от старите филми на ужасите. От дясната страна имаше няколко килии без кревати, с подове, застлани със слама. Отдясно имаше стена, от която висяха вериги. На гвоздеи бяха закачени няколко кожени камшика. В центъра на стаята бе разположен мангал, нажежен до червено. От жарта стърчаха три дълги железни пръта. Желязо за дамгосване.
Джоан огледа още веднъж стаята. Намираше се в имитация на средновековен зандан. Впрочем не бе права. Усети добре позната и миризма. Миризма от дните, когато бе работила в спешното отделение. На кръв и страх. Това не бе евтина имитация. Всичко бе истинско.
— Защо съм тук? — попита Джоан, макар със сърцето си да знаеше отговора. Хенри бе допуснал някаква грешка. Независимо от страшната обстановка Джоан се разтревожи за него. Какво му се бе случило? Обърна се към Карлос.
— Какво, ще ме наказвате ли?
— Не — отвърна небрежно свещеникът, сякаш говореше за времето. — Ще бъдеш убита.
Джоан почувства как коленете и се разтрепериха. Горещата стая изведнъж и се стори убийствено задушна. Усети, че и прилошава.
— Не… не мога да разбера защо — смотолеви.
— Не ти и трябва — отвърна Карлос и кимна на едрия монах.
Монахът навлече чифт кожени ръкавици и огледа железата. Измъкна ги от жарта и огледа нажежените им до бяло краища. Удовлетворен бт видяното, присви устни и каза нещо на испански.
— Иди до отсрещната стена! — Карлос и даде знак с пистолета. Джоан се олюля. Огледа отново помещението и повторно се обърна към Карлос.
— Защо е необходимо всичко това? Та ти можеше да ме убиеш в килията! Карлос присви устни и огледа внимателно средствата за мъчения, преди да отговори.
— Трябва да поддържаме формата си.
Маги насочи пушката и натисна спусъка. Бледото лице срещу нея се пръсна на парчета. Извъртя се на пета и избра следващата мишена. Изстрелите на карабината заглушаваха писъците и ревовете. Действаше по инстинкт. Отново стреля и уби следващия разузнавач, одързостил се да се доближи до нея. Успя да чуе ужасяващия му писък, когато той се стовари сред събратята си.
Тя насочи дулото на пушката надолу и просъска през стиснати зъби. Петте чудовища, които бе убила досега, отвличаха вниманието на глутницата. Нещо я докосна по рамото и тя бързо извъртя пушката.
— Недей! Аз съм! — изкрещя Сам на ухото и и я стисна за рамото. Маги облиза изсъхналите си устни.
— Какво ще правим? — изстена. Зверовете все още ги обкръжаваха в центъра на площада и не отстъпваха. С изстрелите си тя не успя да разчисти пътека към избавлението. Мястото на всяко убито от нея чудовище се заемаше от неколцина други.
— Броях изстрелите — каза Сам. — Остава ти само един патрон.
— Боже мой! — възкликна Маги и погледна карабината. Не трябваше да изразходва напразно последния си патрон. Заповяда на ръцете си да не треперят.
— Нека опитам и аз. — Сам отмести карабината.
— С какво? — учуди се тя.
Той повдигна златния нож.
— Помниш ли чудовищата в некропола?
— Сам, за да се получи нещо, ще трябва да ги допуснеш много близо до себе си — отбеляза Маги и издърпа пушката от ръката му.
— Може и да не си права — отвърна Сам и застана пред нея. С една ръка вдигна високо златната кама, а с другата размаха каубойската си шапка. Изрева предизвикателно към тълпата.
Стотици създания откъснаха погледи от плячката си и отговориха на Сам с ответни ревове.
Тексасецът сложи шапката си и задържа високо единствено камата. Ревовете започнаха да затихват, когато погледите забелязаха златното и острие. В единия край на тълпата се чу уплашен шепот. Сам го чу. Изглежда, там бе слабото място в нея. Погледна натам и започна да размахва камата във въздуха, като изрева гневно още няколко пъти.
Стената от бледи тела започна да се отдръпва от него и да се разкъсва.
— Движете се плътно до гърба ми — прошепна Сам на Маги и Денал. Маги пусна голото момче пред себе и прикри отстъплението им с карабина в ръка. Не забрави, че разполагаше само с един патрон. Сам бавно се доближи към тълпата, като не преставаше да размахва енергично ножа и да ръмжи.
Няколко чудовища с уплашени писъци се отдръпнаха от пътя му. Целостта на тълпата бе нарушена.
