— Не съм те виждал да призоваваш видения, откакто бях единайсетгодишен. Тогава бях дете, ти искаше да ми доставиш удоволствие. Сега съм мъж. Мисля, че този път беше обещание. Искаше да ми обещаеш нея. Какво ще бъде тя за мен, Андраде?
Странно как и той бе употребил същата дума, както и Шонед: обещание. Андраде отговори:
— Вече знаеш.
— Искаш от мен да взема за жена вещица-слънцебегачка?
— Вещица-слънцебегачка като мен. Това ли те плаши, момченце? — озъби се тя.
— Ти не ме плашиш, нито ме плашат подобните ти. Но аз не мога да взема жена-фаради за съпруга.
— Защо, владетелче? Тя не е ли достатъчно чистокръвна за теб?
Устните на Роан се изкривиха в грозна усмивка, каквато Андраде никога по-рано не беше виждала.
— Нека най-напред изясним нещо — заяви той. — Не съм „момченце“, нито съм „владетелче“. Аз храня почит към теб, като към моя леля и първожрица, но и ти не забравяй с кого говориш.
Тя му отправи малък подигравателен поклон:
— Няма, както няма да забравя чий сополив нос съм бърсала и чии обелени колене съм превързвала.
Внезапно той се разсмя:
— Богиньо, заслужавах си го! — Седна, опря се с лакти върху разтворените си колене и сплете пръстите на ръцете си. Приведе се леко напред. — Добре, Андраде. Нека обсъдим въпроса като разумни хора, а не като надменна дръзка първожрица в Светилището и… принц. Когато сключа брак, ще трябва да имам не само съпруга, но и съюзница. Какво печеля, вземайки една от твоите фарадим!
— И на по-лоша можеше да попаднеш. Много по-лоша. — Андраде скри удоволствието, което й бе доставило току-що случилото се. Никога не бе подозирала, че племенникът й би бил способен така уверено да овладее положението. Радваше я мисълта, че той може не само да използва способностите си, но и да им се надсмива. С настъпателност и самоувереност щеше да властва над другите, а смехът щеше да му помага да не губи власт над себе си. — Не си си набелязал други избраници, нали?
Той сви рамене.
— Вчера прежалих липсата им. Знаеш ли, не съм съвсем сигурен какво да чувствам. Не искам баща ми да умира. Зная, че би трябвало да ме изпълва с ужас мисълта да стана владетелен княз, но не изпитвам ужас. Богинята да ми е на помощ, Андраде, аз искам тази власт. Има толкова много неща, които желая да извърша. Защо обаче трябва баща ми да умре, за да…
— Дотегнало ти е да бъдеш само на крачка от властта, която е твое право. Това е съвсем естествено, Роан, особено когато човек е като теб и има своите мечти. Един огън угасва, друг се запалва. Нетърпелив си да разтвориш крилете си и това е чудесна черта у…
— Драконски син? — прекъсна я той.
Тя с хъмкане потвърди:
— Да, но засега нека не се занимаваме с драконите. Онова, което исках да кажа, бе, че е хубаво при полет да бъдеш и предпазлив. — Андраде направи пауза и после внезапно изненада Роан с въпрос:
— Отблъсква ли те момичето?
— Не! — откликна веднага той. — Толкова е красива! — Червенина заля цялото му лице. — Всеки глупак би го забелязал, а мъжете на моя възраст обикновено са глупаци, когато става дума за жени.
— Значи телесно не те отвращава. С това можем да започнем — рече Андраде язвително. — И щом веднъж сме установили, че е жена, а не вещица…
— Наистина ли сме? — подметна, също с тънка усмивчица, Роан. — Имам твоята дума, ала лицето в пламъците казваше друго. Издаваше, че дори и да не е вещица, над нея тегне някаква магия. Както над всичко, което излиза от Светилището на Богинята, нали?
— Прекрасно! — подигра го тя, като с труд сдържаше смеха си. Младежът я радваше все повече и повече — Учил ли си от някого такива сладкодумия, или ти идват сами? Колкото до момичето, тя е точно каквато трябва за един драконски син. Цял свят ще се диви на децата ви.
Горещата червенина изби пак на лицето му. Гледката бе поука за Андраде. Тя замълча, докато той стана, върна се при прозорците и оттам каза, уж безгрижно:
— Ще ти дадем едно от тях като десятък, задето си ни събрала.
— Не се отнасяй несериозно към думите ми. — Тя го изчака да се обърне с лице към нея и продължи: — Ти спомена, че трябва да имаш съюзница; очаквах това. Но си толкова богат и знатен, че твърде малко девойки биха могли да се надяват на общ покрив и легло с теб. — Този път Роан не се изчерви, от което Андраде направи вярното заключение, че като принц той слагаше и продължението на рода в сметката, но като мъж изпитваше свян да го обсъжда. — От знатните васали и владетелните князе малцина имат дъщери на възраст за омъжване. Повечето от тях отпадат, защото или са вече сгодени, или са грозни, или глупави, а никой от нас не иска да се обвържеш с глупачка.
— Дали това не е учтив начин да кажеш, че ще ми трябва цялата помощ, която мога да получа?
— Като дете ти беше самотен, Роан — каза тя и сама се изненада от нежността в гласа си. — Не искам и най-добрите си години като мъж да изживееш самотен. — За да скрие вълнението си, Андраде добави по- рязко. — И тъй, от подходящите партии най-голямата част са дъщери на Върховния княз.
Роан направи гримаса:
— Не, благодаря. Синът на дракон не желае да се жени за дъщерята на гущер. С радост ще изживея самотен „и най-добрите си години като мъж“, както рече ти, стига да бъда сигурен, че изобщо ще ги изживея.
— Какво искаш да кажеш с това? — запита първожрицата. Бе любопитна да провери мислил ли е сам по въпроса.
Когато чу Роан да й излага почти същите разсъждения, които самата тя бе изложила вчера пред сестра си, Андраде от сърце благодари на Богинята. На Роан нямаше да му е лесно, когато поеме управлението, но нямаше и да стане жертва на злонамерени и по-хитри от него хора. По-хитри от него щяха да бъдат малцина, успокои се тя. И когато младежът приключи сбитото изложение на опасностите, които го застрашаваха като евентуален зет на Върховния княз, и обясни защо в такъв случай животът му не би струвал нищо, Андраде одобрително се усмихна. Но го похвали само с думите:
— Поне умът ти работи… — После веднага продължи: — Е, хубаво, а сега да чуя защо ще вземеш моята „вещица“ за жена. Тъй или иначе си започнал да разсъждаваш за брака си.
Роан позабави отговора няколко мига. Но когато от устата му най-сетне излезе глас, в него звучеше въодушевление:
— Защото тя може да ми набавя сведения, най-малкото! Всички княжества, покрити с мрежа от фарадим, това би могло да бъде крайно полезно.
— Какво те кара да мислиш, че ще ти позволя да използваш питомците ми?
— Същото, което ме кара да мисля, че имаш големи планове за мен, и в тях влиза използването на всичко или всички, върху които можеш да сложиш ръка. Знам защо си подтикнала сестра си да се омъжи за баща ми, а знам и за твоите съгледвачи — като не става дума за официалните фарадим, Андраде. — Линията на челюстта му се очерта по-твърда и сурова. — Каква цел преследваш в действителност? Защо ми показа сред пламъците това лице, което знаеше, че ще харесам? Как смяташ да използваш нас — нея и мен?
— Ако живея достатъчно дълго — и ако ти живееш достатъчно дълго — може би ще разберем. Правя само онова, което ми нареди Богинята.
— Дрънканици — отвърна Роан с леденосин поглед и неизменно изящен тон. — Тя ти казва само каквото ти желаеш да чуеш. Изправяш ме пряко срещу Рьолстра. Защо?
— Трябва ли да разбирам, че с всичките си науки и размишления ти още не си се сетил защо? — отвърна подигравателно тя, ядосана и донякъде уплашена от проницателността на племенника си.
Роан пристъпи към нея. Огънят бе помежду им и тя видя, че в облика на младежа не бе останало нищо момчешко, нищо крехко. Той я попита отново:
— Какви планове имаш за мен, Андраде?
Тя се изправи непроницаема. Възрастта, рангът на първожрица, отдавнашна враждебност, неоправдани надежди и провалени мечти я обвиваха цялата като железен плащ. Изрече:
