Изненадан, той вдигна поглед към балдъзата си. За миг усмивчица пробягна през лицето му. Но онова, което Зеава каза, беше:
— Искам да видя сина си.
— Ще изпратя да го доведат тук.
— Сам, Андраде. Разбираш ли ме? Сам.
Роан се появи бързо — с тъмни кръгове под очите и изопнати от напрежението черти. Андраде се позабави в стаята достатъчно, за да го види как сяда и взема ръката на баща си; после излезе.
Роан притисна студените пръсти на Зеава между своите:
— Тук съм, татко.
Дланта на Зева в отговор обви неговата:
— Има неща, които трябва да ти кажа. Ще ме изслушаш ли като за последно?
— Винаги съм те слушал.
— И след това си действал на своя глава. Добре, няма да бъда още много тук и да изисквам внимание, затова сега не мисли за друго, докато ти говоря — Зеава облиза устни и сгърчи лице. — Не от драконовите нокти в червата си ще умра май, а от глад и жажда… Дай ми да пийна нещо.
Роан взе едно четвъртито парченце бяла коприна, накиснато във вода, и го прилепи към устните на баща си. Само толкова беше позволено; каквото и да преглътнеше Зеава, то щеше единствено да усили страданията му Андраде се бе разпоредила да не дават на княза нищо друго освен собствените й смеси, които облекчаваха болката още преди да е предизвикана.
Зеава изсмука влагата от плата, направи още веднъж гримаса и затвори очи. Произнесе:
— Никога не се доверявай никому, Роан. Особено внимавай с Мерида, и още повече с Върховния княз. Първата ще се вмъкне през границите и ще нападне в мига, когато най-малко очакваш, а вторият би искал да направи това…
— Всъщност — отвърна Роан — Мерида най-вероятно ще се опита да провери дали тежа на мястото си идната пролет. Струва ми се, че би било интересно първо да повоювам малко с тях, а после да ги подкупя. О, знам, че е рисковано — призна той, като видя очите, на баща си да се разширяват от обида (Зеава беше люто засегнат) — меридците ще си набавят оръжия и подкрепа, които доста ще ме затруднят да ги отблъсна, когато проявят дързостта да ни нападнат с пълни сили. Но ако не могат да ни разбият, след като им дам средствата, с които да направят това — а те няма да ни разбият, обещавам — източниците им ще пресъхнат до един. И все пак се опасявам, че ще трябва да пръсна доста пари, за да примамя меридците да направят онова, което искам.
— Да ги подкупиш?! Само през трупа ми!!! — Зеава бе готов да се развилнее, но вместо ярост от гърлото му излезе смях, доста приличен на кашлица. — Уместно казано… Аз вече нямам думата, сине. Моята гордост никога не би позволила подобно нещо, но съм принуден да ти се доверя и да разчитам на теб, нали, Роан? Като им лъскат задниците при бягството в обратна посока, посмей се и за мен…
— Да, разбира се.
Зеава кимна и мина към друг въпрос:
— Скоро ще ти трябва съпруга.
Роан леко се усмихна:
— Обещавам ти, че ще бъде красива и ще имаш хубави внуци.
Зеава се ухили и кимна в знак, че оценява намека. Белите му зъби пробляснаха в рамката на Мерната брада, която някак твърде бързо се бе прошарила със сиви кичури. Той продължи:
— Красива или не, с жена си трябва да се отнасяш така, както с дракон, когато си излязъл на лов: приготви се за срещата внимателно, прояви дължимото уважение и възхищение, винаги щади гордостта й, като й позволяваш да си покаже силата, а после й дай да разбере кой точно е господарят й.
Роан си помисли за лицето сред пламъците и не каза нищо.
— Умре ли княз, с него умират и обещанията му — продължи Зеава, леко размърдвайки се в постелята. — Скоро ще трябва да поогледаш земите, които ти принадлежат. В по-малките владения прати Чей като твой заместник, но в по-големите отиди сам. Хората трябва да чувстват хватката ти, както чувстваха моята. И тях не се опитвай да ги подкупваш.
— Няма.
— Ще ми се да можех да видя избраницата ти. — В гласа на Зеава имаше яд и съжаление. — Гледай да не е прекалено красива, Роан. Една красива жена е изкушение за самата себе си. Тя ще мисли за собственото си благо повече, отколкото за теб. Едничкото изключение, което съм срещал някога, е била майка ти.
— Да, татко.
— Твоето истинско богатство ще са децата, Роан. — Погледът на горящите черни очи се отклони към един ъгъл на стаята. — За мен поне моите бяха.
При тези думи на нежност, толкова редки в устата на Зеава, Роан почувства в очите му да напират сълзи. Гърлото му се беше стегнало, но той попита:
— Наистина ли? Аз не бях синът, който ти искаше. По-щастлив щеше да бъдеш с някой като Чей.
— Него щях да познавам по-добре — призна Зеава. — Теб не те познавам, нали? Поради това се и страхувам от теб, момчето ми… Оставям ти силно княжество, градено от четири поколения. Пази го, Роан.
— Аз постъпвам различно от теб, татко. Но ти обещавам да опазя онова, което е наше.
— Вече твое — припомни му Зеава с пресипнал глас. — Давам цялото само на теб. Запомни това. От първия полъх на вятъра над дюните до последното зрънце пясък всичко принадлежи на теб и на никой друг. Ще имаш своите битки, в които да отстояваш правата си на владетел. Иска ми се да можех да видя и тях — той замълча, погледна към тавана, и отправи усмивка на сина си: — Май никога не съм ти казвал колко горд бях, нали? Моят син, моят книжен глупак, облечен в дрехите на прост войник и целият оплискан с кръвта на покосените врагове в битката срещу Мерида…
— Не си ми казвал. Но знаех.
— Ще трябва да се научиш да лъжеш по-добре — вметна Зеава недоволно.
— Не и онези, които обичам — отговори му твърдо Роан. И стисна по-здраво ръката на баща си. — Да, аз също никога не съм те познавал истински, татко. И сега съжалявам за това. Но те обичам.
Лъч светлина, широк един пръст, пропълзя по леглото, преди старият княз да промълви:
— Жалко е, че по-рано никога не сме разговаряли.
— Но сега разговаряме, и това е, което има значение — Роан се стараеше да повярва сам в думите си, да забрави онези не една и две години, когато двамата се опитваха да се сближат и се натъкваха все на неразбиране:
— Ако имаш дъщери — продължи Зеава — а се надявам да имаш, защото никоя друга радост в живота на мъжа не може да се сравни с тази… — Той се закашля и Роан пак му поднесе парцалчето, напоено с вода; Зеава му благодари с кимване — Та ако имаш дъщери, глези ги, и то без да спираш, както аз правех с Тобин. Работа на съпруга е да укротява една жена, не на бащата.
Роан сподави смеха си:
— Чей, доколкото виждам, няма голям късмет!
Зеава също се ухили:
— Когато сам се ожениш, спомни си това! Не прекършвай волята на жена си, не се стреми да й се налагаш, но гледай да научи в леглото ти кой заповядва. С жена вече бил ли си?
Роан мислено се прокле за червенината, плъзнала по страните му, а на глас каза:
— Не съм съвсем невеж.
— Хубав, уклончив отговор. Имаш дарба да даваш все такива. Ще ми се да видя момичето, което ще те направи мъж… но и ти не забравяй да я направиш жена в същото време. Своя жена.
Роан пак си помисли за вглъбеното и сериозно лице в рамка от огнено-златни коси и не отвърна нищо.
— Щади чувствата на майка си, но не я оставяй да се намесва в твоите работи. Съпругата ти ще бъде княгиня тук, и не бива да позволяваш на Милар да потъпква нейните права.
— Сигурен съм, че мама ще разбере.
— Майка ти не разбира нищо, освен това, че умирам.
