Роан широко се ухили, открил внезапно пътечката, която щеше да отведе беседата в желаната от него насока или поне да я приближи дотам:
— Не мисля — каза той — че въобще имаш нужда да бъдеш учена как да ревнуваш.
— Ще разбереш колко съм изкусна, ако вземеш да се заглеждаш, по дошлите от Канарата принцеси на Риалата! — предупреди тя игриво.
— Шонед, дори и никога да не бях те срещнал, нищо под слънцето или луните не би могло да ме накара да се обвържа с някоя от дъщерите на Рьолстра. Ще ми се да дочакам старост, макар и грохнал, а от деня, в който стана баща на внук на Върховния, ще трябва да започна да смятам колко време още ми е отпуснато на този свят. То няма да е много.
Очите на Шонед се разшириха:
— Но… о, Богиньо, не бях мислила за това! Роан, те могат да опитат да те убият! Не бива да отиваш във Ваес!
Той бе поласкан от тревогата й. Засмя се:
— Никой няма да се опита да ме убие. А и съм длъжен да отида. Пък и нали моята вещица- слънцебегачка ще бъде с мен? Тя ще ме пази.
— Не ми се подигравай! — скастри го тя. — Открият ли, че си избрал мен, и двамата се излагаме на опасност.
— Недей да виждаш сенки там, където няма. И само си помисли как ще се забавляваме с изненадата им, с безсилния им яд! В последната вечер на Риалата ти ще влезеш в залата за пиршества под ръка с мен, цялата в изумруди… Всички жени ще искат да те убият, задето си толкова красива, всички мъже ще искат да ме скопят, а…
Шонед издаде кратък звук, в който се смесваха смях и раздразнение:
— Добре, добре! Ако това ще те направи щастлив, ще облека изрязана оттук дотук и обратно рокля, и ще внимавам да не се изхлузя от нея. Само че мислил си сериозно по въпроса колко души ще станат твои врагове при тази игра? Когато техни високородия се омъжат, те ще си спомнят обидата и ще се опитат да насъскат съпрузите си срещу теб.
— Дотогава положението ми ще бъде заздравено, а изгодите за онези, които са с мен, ще станат очевидни. Влиянието на съпругите няма да струва нищо.
— А моето влияние като твоя съпруга?
Той се усмихна:
— Нима не можеш сама да си отговориш на този въпрос? Или няма да ми вярваш, докато не застанеш наистина редом с мен, събрала всички погледи в залата?
— Изглежда имаш готов отговор за всичко, Роан. Само че много добре разбра какво те питах: дали ще бъда част от живота ти извън спалнята — произнесе тя сурово и недвусмислено.
— Ще те уморя от работа като робиня — обеща той, без усмивката да слиза от лицето му. — Цитаделата си се управлява сама, тъй че не се старай да усвояваш домакински умения. Това, което ще ми трябва от теб, е помощ, за да владея цяло княжество. Моят баща оставяше нещата да се случват, Шонед. За нас двамата имам намерение да караме нещата да се случват.
Тя замислено кимна:
— Виждам, че си напълно сериозен… Знаеш ли, разглеждах книгите ти. Четях и малките бележки по полетата… — Внезапно тя се разсмя в лицето му: — И между другото, натъкнах се на доста груби откровения за учителите ти!
— Тогава бях малък… — започна той.
— И не би трябвало да знаеш подобни думи на толкова крехка възраст! — не му позволи да довърши тя. — Макар че, трябва да кажа, някои бяха истински езикови находки.
— Ако ми приведеш някой пример, бих могъл…
— Това заплаха ли е?
Роан затегна прегръдката си:
— Един княз никога не заплашва. Той само… обещава.
— Аха — кимна тя дълбокомислено. — Оттегли обещанието си, княже: уплашена съм до смърт.
Младежът свали ръце и се засмя:
— Личи! — Направи пауза и продължи, вече без шеговити нотки: — Ще дойдеш ли с мен на Големия лов? Няма да яздим редом, разбира се, но бихме могли да се усамотим за малко. Искам да ти покажа клисурата Разцепи камък.
— Където си убил своя пръв и единствен завинаги дракон? Да, бих искала да я видя.
— Мисля, че ще имам нужда от твоето присъствие там — бавно произнесе той, като наведе глава — Шонед, така нареченият лов е една страшна касапница; ще ти спестя гледката на убийствата, но много искам да ти покажа пещерите. По отношение на драконите винаги съм имал особено чувство: винаги ми се е струвало, че тези същества са по-важни, отколкото си мисли човек. Не мога точно да обясня…
— Виждала съм ги в полет — на път към Вереш, на север, драконите прелитаха над Речното пасбище, когато бях дете. Но винаги бяха твърде високо в небето, за да ги чуя.
— Тази година ще слушаме заедно песните им. Аз ще… — той прекъсна внезапно и се взря в тъмнината над рамото на Шонед. — Някой идва насам. — Двамата бързо се разделиха, когато сред сенките се очерта приближаваща фигура. Оказа се Валвис и Роан въздъхна с облекчение. По изразителното лице на юношата се четеше какво огромно неудобство изпитва. Княжеският оръженосец приближи още няколко крачки и дълбоко се поклони:
— Госпожа майка ти желае да те види, господарю — промълви той. — Нека твоя светлост ме извини.
— Няма нищо, Валвис. Благодаря, че ми каза. Отивам веднага горе.
Момчето кимна и се стопи в нощта. Шонед докосна Роан по ръката:
— Следващата ни среща ще бъде на Големия лов. — Протегна се, лекичко го целуна по устните и изчезна. Роан пое в обратната посока; кръвта играеше в тялото му при мисълта за часовете, които двамата щяха да прекарат в Пустинята, насаме заедно, и съзерцанието на тези сладостни представи така го бе увлякло, че забеляза Тобин едва когато се блъсна право в нея.
— Много добре — произнесе тя подчертано мило. — А аз си мислех, че си толкова уморен и отдавна си си легнал.
Роан трескаво запресмята колко ли е могла да види и чуе.
— Не, не съм. И изобщо… Мама ме чака, Тобин — той се опита да продължи пътя си, но сестра му сложи длан върху ръката му.
— Не те чака. Просто това казах на Валвис.
— Какк-во?!
— Проследих го — обясни тя, повдигайки рамене. — Нали ти казах, Роан, че искам някои отговори; ето, сега ще ми ги дадеш. Защо беше тук, сам с Шонед? — Вместо отговор младежът се навъси. Тогава пръстите върху ръката му се впиха здраво и той си припомни, че сестра му е доста по-силна, отколкото подсказва изящното й телосложение. — Кажи ми! Тя е влюбена в теб, не го ли осъзнаваш? За какво използваш горкото момиче?
— Какво те кара да мислиш, че не тя използва мен?
— Не започвай пак да ме лъжеш, никак не те бива! Ако бе пожелала да те съблазни и изнуди да се ожениш за нея, Шонед, без ти да усетиш, щеше да го е сторила отдавна: Андраде дава на своите фарадим доста пълен набор от знания!
Той внезапно остана бездиханен.
— Какво?! — произнесе го само с устни, защото нямаше глас.
Тобин, също смаяна, отслаби хватката си:
— Не знаеше ли?
— Какво да знам? Хайде, кажи ми! Бързо! — той сграбчи и двете й ръце и ги стисна.
Тобин го гледа секунда-две, преди да отговори. В огромните й очи се четяха смесени чувства — изненада и недоверие, разбиране и жал. Тя каза:
— Преди да се омъжа за Чей, леля ни ме подразни че сигурно не зная как да доставя наслада на един мъж, и ми предложи някоя от нейните фарадим да ми даде същите уроци, през които минават питомките в
