Призори се надигна и облече дрехите за езда, като внимаваше да не събуди четирите си съседки. Но докато нахлузваше ботушите, лагерът неочаквано се огласи от шумотевица, която за ухото на воин би означавала само едно — внезапна атака: дрънчаха мечове, тропаха подковани копита и тежки нозе, стражи крещяха заповеди. Шонед изскочи и дръпна платнището настрани. Суетнята, която видя, я смая.
— Какво, да му се не види, значи това? — Вдигната от леглото, Ками се притискаше към приятелката си; черната й коса се стелеше по гърба, очите й бяха гневни. — Защо така търчат и крещят?
Стекоха се и другите слънцебегачи, стреснати в съня си, още по нощни одеяния. Първо само някои, после всички започнаха да гадаят на глас какво става, но никой не предложи задоволителен отговор, докато покрай шатрата не мина Оствел и не подвикна:
— Бързо, обличайте се всички!
— Нещо не е наред ли? — запита смаяна Камигуен.
— И така може да се каже — подхвърли той и изчезна нататък, оставяйки ги в още по-голямо недоумение.
Ками навлече дрехите си и последва Шонед навън. Двете забелязаха Оствел сред тълпата, която се стичаше към пристана, и забързаха към него. Когато наближиха, го чуха да дава резки заповеди на стражите:
— Строй се в две редици! Ти там, вържи си туниката! Подравнете се! Искам да изглеждате живи, даже да не сте се събудили още, хайде! — Когато строят го удовлетвори, той се обърна, съзря слънцебегачките и иронично им отдаде чест: — Господарки, добро утро! Точно навреме идвате, за да застанете край брега редом с нас, другите простосмъртни. Пристигнал е Негова всесветлост, Върховният княз Рьолстра.
— Я! Всичко това за него ли е? — изуми се Камигуен, като с широк жест посочи наоколо: във всички лагери цареше същата суматоха.
— Всичко това, че и повече, но Пустинята няма да услади светлейшия му взор с гледката на въоръжена сбирщина — последното бе казано рязко и заядливо на войниците, които още не бяха се окопитили. След една отривиста заповед обаче колоната се изопна и пое с бойни крачки надолу по брега към речния пристан; Шонед и Камигуен тутакси се присламчиха към нея благодарни, че ще им бъде проправен път през навалицата.
Нагоре по реката Шонед различи виолетови корабни платна, които трептяха леко в лъчите на утринното слънце. Бе предвидено Рьолстра да пристигне по-късно и слънцебегачката подозираше, че това подраняване е с определени умисъл. Изглежда да изкарват хората от равновесие бе любимо развлечение на владетелите — помисли тя, обобщавайки опита си и с друг един княз. Пищно украсената в бяло, златно и виолетово баржа на Негова всесветлост описа лек завой върху водите на Фаолаин, преди величествено да се отправи към пристана. Бе огромен плавателен съд, върху който над сто души биха могли да пътуват без притеснение и с разточителни удобства.
— Ех! Гледай, гледай! — шептеше Ками, възхитена пряко волята си.
Един мъж, застанал до тях в тълпата, изсумтя:
— Гледайте, я! И хем да видите какво са турили на носа отпред: някои турят дракони, други разни чудовища като морските твари, дето трябва да плашат, ама къде ти Всесветлост да се задоволи с такова просто нещо! Корабът на Всесветлостта си сменя ония работи на носа, както Всесветлостта си сменя жените в леглото. Викат, че сега бил взел със себе си и оная, последната, с все големия й корем.
Шонед, макар да се интересуваше от дъщерите на Рьолстра, не от наложницата му, разгледа много внимателно великолепното изваяние на носа на баржата. Призна пред себе си небивалата изкусност на дърводелеца, който го бе създал, и поразителната красота на жената, увековечена по този начин (стига образът й да беше отразен вярно, разбира се). Плавателният съд приближаваше и върху горната палуба започнаха да се различават най-напред фигури, а постепенно и лица — повечето жени. Онази, чието лице красеше носа на кораба, наистина бе в напреднала бременност; другите бяха тънки, изящни, с високи прически, в които блестяха скъпоценности. Имаше четири тъмнокоси, една руса и една с коси в цвета на потъмняла мед. Носеха бели рокли, обточени с виолетово. Всичките бяха хубавици.
А самият Рьолстра бе по-внушителен и от кораба си: висок, нагизден с виолетова туника и бял плащ, той стоеше до перилата на палубата и вдигаше високо ръка за поздрав. Шонед, която се взираше изпитателно в него, забеляза, че очите му не се спират на ничие лице — Върховният княз явно диреше някого сред тълпата. Младата слънцебегачка знаеше кого…
— Ей го и Негова всесветлост — обади се пак съседът й — празнично натъкмен, за обеда, на който ще изпапа и моя господар, и останалите. Блудницата му сякаш аха-аха ще се окучи — дано е пак женско! Нищо, че и така са доста принцеските. Ама ги бива: хубави, значи, като най-чистокръвните млади кобили на господаря Чейнал, ритат ли, ритат от нетърпение да се пуснат на княза Роан, най-първия жребец… ще прощавате, господарки, аз каквото мисля, направо си го казвам. Десет и още седем щерки, ще ли повярвате? Човек си мисли, че дето Всесветлостта му е правил толкоз пъти деца, все е трябвало да се случи момче поне веднъж, ама не: Богинята дава според както отсъди, и съди справедливо… За моя господар, ще ви река, се радвам, дето е женен, щото не би желал някоя от техни високородия да ми е господарка — такива кучки са, знаете. То си е истина и ще простите, дето го казвам нелицемерно, пред благовъзпитани господарки-фаради като вас при това. Ще желаете ли да видите по от хубаво място пристана? Заповядайте с мене. Ще ви съпроводя отблизо и ще видите как моя господар с другите слиза да поздрави Всесветлостта му.
— Много мило от твоя страна, добри човече — ослепителната усмивка на Камигуен накара думите й да прозвучат още по-ласкаво. — Нашите собствени съпровождачи май са ни изоставили. Хайде, води ни!
— Богинята награждава онези, които проявят грижа за слънцебегач — отвърна приказливецът, като подмигна и се ухили широко, разкривайки голяма уста с тук-там липсващи зъби. — Истината обаче е тази, господарки, че ми е драго да се показвам с красавици като вас!
Мъжът закрачи през навалицата и запроправя път на двете момичета, като отбутваше грубо народа и при протестите ръмжеше: „Фарадим!“ Шонед прехапа устни, за да скрие усмивката си. Непознатият, както ги закриляше и водеше към по-изгоден наблюдателен пункт, така и ги използваше като чудесно средство сам да се добере по-близо до мястото на действието. Стигнаха брега и тя цялата се превърна в зрение. Затърси с очи Роан сред изпълнилите пристана знатни посрещачи — дори Андраде бе там, заедно с Тобин и Чейнал, но не видя никъде русата му глава.
Върховният княз Рьолстра и наложницата му бяха слезли от горната палуба. Зад тях се редяха дъщерите. Баржата гладко се плъзна и пристана до каменния кей, тръбачи изсвириха приветствие. В отговор прозвуча тържествен поздрав от осмина младежи барабанчици: те носеха униформи в цветовете на Джервис, господар на Ваес — крещящо червено и жълто. Услужливият непознат, наел се да проправя път на слънцебегачките, успя да ги изтика съвсем отпред и Шонед още веднъж разгледа знатното събрание. От Роан нямаше и следа. Беше безкрайно неразумно да закъснява за посрещането на Върховния княз и абсолютно опасно да не се появи изобщо! Обзе я страх: не можеше да се сети за никакво основание Роан да предизвиква противника си с такава обида.
В мига, в който кракът на Рьолстра стъпи върху дървените дъски на пристана, всички велможи до един се отпуснаха на коляно; с изключение на първожрицата, която само сведе глава. Рьолстра с изискано благосклонен жест им разреши да станат. Шонед забеляза, че повечето лица изразяваха васална почит, но по други можеше да се прочете озлобление от принудителния поклон и опит то да бъде прикрито. Блестящите сиви очи на господаря Чейнал не изразяваха никакви чувства, Тобин бе сякаш издялана от лед в тържествените си одежди (бяло и червено — цветовете на Радзин, владението на нейния съпруг). Рьолстра раздаде усмивки наоколо, после се обърна към Андраде. Представи й наложницата си, при което повелителката на Светилището засия от отровна сладост, видима даже на разстояние, и произнесе няколко думи. Двете й питомки се спогледаха ухилени:
— Бих дала много, за да чуя какво казва — прошепна Шонед, а съпровождачът им се изкикоти.
Внезапно всички обърнаха глави. На стълбището, водещо към пристана, настана силно вълнение. Гръмък мъжки глас изрева:
— Път! Направете път! Отдръпнете се, за да мине Негова Светлост Владетелят Княз Роан!
