порази Хари толкова силно, сякаш го бяха ударили по главата с тиган. За щастие той само залитна и без да губи повече време, насочи пръчката си към Малфой и извика: „Риктусемпра!“
Сноп сребриста светлина удари Малфой в стомаха и той се преви на две с хрипове.
— Казах само да обезоръжавате! — изкрещя Локхарт в паника над воюващата тълпа, като видя как Малфой се свлече на колене. Хари го бе поразил с гъделичкаща магия и той не можеше да си поеме дъх от смях. Хари се отдръпна, осъзнавайки, че не е спортсменска проява да омагьосва Малфой, докато той е на пода, но това бе просто грешка. Преди още да може да си поеме въздух, Малфой насочи пръчката си към коленете на Хари, изрече задавено „Таранталегра!“ и в следващата секунда краката на Хари вече се гърчеха в ритъма на нещо като фокстрот, без той да може да ги овладее.
— Спрете! Веднага спрете! — развика се Локхарт, но Снейп пое нещата в свои ръце.
— Фините инкантатем! — изкрещя той и краката на Хари престанаха да танцуват, а Малфой спря да се смее, та можаха да се погледнат.
Над подиума се носеше облак зеленикав дим. Невил и Джъстин лежаха на пода и дишаха тежко. Рон придържаше Шеймъс, чието лице бе посивяло като пепел, и му се извиняваше за стореното от неговата счупена пръчка. Само Хърмаяни и Милисънт Булстроуд все още се бореха. Слидеринката бе стегнала главата на хлипащата от болка Хърмаяни в „ключ“. Пръчките и на двете бяха паднали и забравени на пода. Хари се втурна и откопчи Милисънт, което се оказа трудно, защото тя беше доста по-едра от него.
— Ама че работа! — повтаряше Локхарт, докато сновеше през множеството и оглеждаше последиците от дуелите. — Изправи се, Макмилън!… Внимавайте там, госпожице Фосет… Притисни го силно и ще спре да кърви след секунда, Буут…
— Май е по-добре да ви науча как да блокирате неприятелски заклинания — каза Локхарт съвсем объркан, застанал в средата на залата. Той погледна към Снейп, чиито черни очи святкаха страшно, и веднага отклони погледа си. — Да изберем двама доброволци… Лонгботъм и Финч-Флечли, какво ще кажете?
— Лош избор, професор Локхарт — намеси се Снейп, промъкнал се като голям и зловещ прилеп. — Лонгботъм докарва бедствие и с най-простите магии. Ще се наложи да изпращаме в болничното крило остатъците от Финч-Флечли в кибритена кутийка. — Кръглото зачервено лице на Невил почервеня още повече. — Какво ще кажете за Малфой и Потър? — предложи Снейп с лукава усмивка.
— Отлична идея! — възкликна Локхарт и даде знак на Хари и Малфой да дойдат в центъра на залата, докато множеството отстъпи назад, за да им направи място.
— Ето, Хари — каза Локхарт, — щом Драко насочи пръчката си към теб, ти правиш това.
Той вдигна своята пръчка, опита се да покаже сложно завъртане и я изпусна. Снейп се изсмя подигравателно, а Локхарт бързо вдигна пръчката и каза:
— Охааа! Пръчката ми нещо е много развълнувана.
Снейп се приближи до Малфой, наведе се и прошепна нещо в ухото му. Драко също се изсмя подигравателно. Хари тревожно погледна Локхарт и каза:
— Професоре, бихте ли ми показали отново това блокиращо движение?
— Да не те е страх? — изсъска Малфой, така че Локхарт да не го чуе.
— Ще ти се! — процеди Хари с полуотворена уста.
Локхарт бодро потупа Хари по рамото:
— Просто направи като мен, Хари!
— Какво, да изпусна пръчката си ли?
Но Локхарт не го слушаше.
— Три, две, едно — старт! — извика той.
Малфой рязко вдигна пръчката си и изрева: „Серпенсортия!“
Крайчето на пръчката му избухна. Онемял, Хари гледаше как оттам се стрелна дълга черна змия, падна тежко на пода между двамата и изправи глава, готова за нападение. Чуха се писъци и всички бързо се отдръпнаха, освобождавайки още място на пода.
— Не мърдай, Потър — лениво каза Снейп, явно доволен да гледа как Хари стои неподвижен, кръстосал поглед с разгневената змия. — Аз ще я премахна…
— Оставете на мен! — провикна се Локхарт.
Той размаха пръчката си срещу змията и нещо се стовари тежко на пода — вместо да изчезне, змията бе прелетяла три-четири метра във въздуха. Вбесена, съскаща яростно, тя се плъзна право към Джъстин Финч-Флечли и се изправи отново, оголила отровни зъби и явно готова да ги забие.
Хари не разбра какво го тласна. Той дори не осъзна как се реши. Знаеше само, че краката му го носят напред сякаш на колелца и че някак много глупаво кресна на змията: „Остави го!“ И като по чудо — съвсем необяснимо — змията легна на пода, безобидна като дебел черен градински маркуч, вперила сега очи в Хари. Той усети как страхът го напуска.
Знаеше, че змията вече няма да нападне никого, макар че не би могъл да обясни защо всъщност бе толкова сигурен.
Той вдигна очи към Джъстин и се ухили, очаквайки да го види облекчен или озадачен, дори благодарен, но не и разгневен и изплашен.
— Ти на какво си въобразяваш, че играеш? — викна Джъстин и преди Хари да успее да му отговори, се обърна и напусна залата.
Снейп пристъпи напред, размаха пръчката си и змията изчезна, оставяйки малко облаче черен дим. Професорът също погледна Хари по особен начин — това бе проницателен и премерващ поглед, който не се хареса на момчето. То долавяше още и някакво зловещо мърморене покрай всички стени. В този момент усети, че някой го дърпа отзад за наметалото.
— Хайде — каза гласът на Рон в ухото му, — давай да се махаме…
Рон го поведе навън от залата, а Хърмаяни подтичваше след тях. Когато излизаха през вратата, насъбралите се там се отдръпнаха, сякаш се страхуваха да не се заразят. Хари нямаше представа какво става, а Рон и Хърмаяни не бързаха да му обяснят, докато не го завлякоха до празната обща стая на „Грифиндор“. Тогава Рон бутна Хари в едно кресло и каза:
— Та ти говориш змийски. Защо не си ни казал?
— Какво говоря? — попита Хари.
— Змийски! — повтори Рон. — Можеш да разговаряш със змии.
— Знам — каза Хари. — Всъщност това ми е за втори път. Веднъж в зоологическата градина, без да искам, насъсках една бразилска боа удушвач срещу братовчед ми Дъдли, но това е дълга история. Та тогава змията ми каза, че никога не е била в Бразилия. Почти без да разбирам какво става, май я пуснах на свобода. Това беше още преди да узная, че съм магьосник…
— Една боа ти е казала, че никога не е била в Бразилия? — едва чуто повтори Рон.
— Какво се чудиш? — каза Хари. — Бас ловя, че доста хора тук също биха я разбрали.
— Не, не могат — отвърна му Рон. — Това не е често срещана дарба. Хари, това не е на добре…
— Кое не е на добре? — попита Хари, усещайки, че започва да се ядосва. — Какво ви става? Ами ако не бях казал на змията да не напада Джъстин…
— Ааа, това значи си й казал?
— Нали и вие бяхте там… и ме чухте.
— Разбрах само, че говориш езика на змиите — каза Рон. — Може да си казал какво ли не. Не се чуди, че Джъстин се паникьоса — гласът ти звучеше, сякаш насъскваш змията срещу нещо или срещу някого. Това беше зловещо, така да знаеш.
Хари зяпна насреща му.
— Говорил съм друг език ли? Ама аз… не съм разбрал… как мога да говоря език, без да знам, че го владея?
Рон поклати глава. И той, и Хърмаяни изглеждаха така, сякаш някой беше умрял. Хари не можеше да разбере какво чак толкова ужасно се е случило.
— Ще ми кажете ли какво лошо съм направил, като не съм позволил на една гнусна тлъста змия да отхапе главата на Джъстин? — възмути се той. — Какво значение има как съм го направил, щом на Джъстин не му се наложи да стане член на Бандата на отрязаните глави?
— Има значение — най-сетне шепнешком се обади Хърмаяни, — защото Салазар Слидерин се е прочул
