именно със способността си да говори със змиите. Ето защо символът на дома „Слидерин“8 е змия.
Хари само зяпна.
— Точно така — каза Рон. — И сега цялото училище ще мисли, че ти си прапраправнукът или нещо такова…
— Ама аз не съм! — възрази Хари в паника, която едва ли можеше да обясни.
— Трудно ще го докажеш — каза Хърмаяни. — Той е живял преди около хиляда години и по някои неща личи, че точно ти би могъл да си неговият наследник.
През нощта Хари лежа буден дълги часове. През един процеп на балдахина на леглото си той гледаше как зад прозореца на кулата прехвърча сняг и размишляваше.
Нима би могъл да е потомък на Салазар Слидерин? В края на краищата не знаеше нищо за семейството на баща си. Семейство Дърсли бяха забранили всякакви въпроси за техните роднини магьосници.
Съвсем тихичко Хари се опита да каже нещо на змийски език, но не се получи. Явно трябваше да е лице в лице със змия, за да може да го направи.
— Но нали съм в "Грифиндор — помисли си Хари. — Разпределителната шапка не би ме пратила тук, ако имах слидеринска кръв…
„Аха — обади се едно подло гласче в съзнанието му, — не си ли спомняш, че Разпределителната шапка искаше да те прати в «Слидерин»?“
Хари се обърна на другата страна. Реши да види на другия ден Джъстин в час по билкология и да му обясни, че всъщност е прогонвал, а не е насъсквал змията, което — гневеше се той наум, докато разпухваше възглавницата си — всеки би могъл да разбере.
До сутринта обаче снегът, който бе завалял през нощта, се завъртя във виелица, толкова гъста, че последният час за срока по билкология бе отменен. Професор Спраут искаше да сложи чорапки и шалчета на мандрагорите, а това бе сложна процедура, която тя не би поверила никому, особено след като сега бе толкова важно мандрагорите да пораснат бързо, за да съживят Госпожа Норис и Колин Крийви.
Докато Хари се ядосваше на това развитие на нещата, край камината в общата стая на „Грифиндор“ Рон и Хърмаяни използваха свободния час да поиграят магьоснически шах.
— Да му се не види, Хари! — каза Хърмаяни ядосана, когато един от офицерите на Рон събори нейния рицар от коня и го изтегли от шахматната дъска. — Върви и го намери тоя Джъстин, щом ти е толкова важно.
Ето защо Хари стана и излезе през отвора зад портрета, чудейки се къде ли е Джъстин.
Замъкът беше по-тъмен, отколкото обикновено през деня, поради гъстия сивкав сняг, полепнал по всички прозорци. Треперейки, Хари мина покрай класни стаи, в които имаше часове, и се ослушваше какво става вътре. Професор Макгонъгол гълчеше някого, който — както изглеждаше — бе преобразил свой приятел в язовец. Устоявайки на изкушението да надникне вътре, Хари отмина с мисълта, че Джъстин може би използва свободния час, за да навакса някой друг урок, и реши да провери най-напред в библиотеката.
Групичка хафълпафци, които също трябваше да имат билкология, седяха в дъното на библиотеката, но не личеше да четат. Между дългите редици от високи шкафове за книги Хари забеляза, че главите им са скупчени и те очевидно водят интересен разговор. Не можа да различи Джъстин между тях. Докато се приближаваше, той долови част от разговора и спря да послуша, скрит в раздела „Невидимости“.
— Така че — говореше едно набито момче — казах на Джъстин да се скрие горе в нашата спалня. Имам предвид, че ако Потър го е набелязал като следващата си жертва, по-добре е да не му се мярка пред очите за известно време. Джъстин очакваше нещо такова да се случи още откакто се изпуснал пред Потър, че родителите му са мъгъли — направо му казал, че от рождение е в списъка за „Итън“. Такива неща не се дърдорят пред Наследника на Слидерин, който се разхожда свободно наоколо, нали?
— Ти определено смяташ, че е Потър, нали, Ърни? — плахо попита едно момиче с руси опашки.
— Хана — взе сериозно да й обяснява набитото момче, — той говори със змиите. Всеки знае, че това е белег на черен магьосник. Чувала ли си някой друг да говори със змии? Знаеш ли, че са наричали самия Слидерин Змийския език.
Последва тревожно мърморене и Ърни продължи:
— Помниш ли какво бе написано на стената: „Пазете се, врагове на Наследника!“ Потър имал някакво спречкване с Филч и ето че котката на Филч беше нападната. Оня първокурсник Крийви дразнеше Потър на мача по куидич, като го снимаше, докато той беше паднал в калта. Не след дълго и Крийви пострада.
— Но той винаги изглежда толкова мил — каза Хана колебливо, — пък и нали е принудил Вие-знаете-кой да изчезне. Не може да е чак толкова лош, нали?
Ърни загадъчно сниши глас, хафълпафци се скупчиха още по-плътно и Хари се приближи, за да може да чуе думите на Ърни.
— Никой не знае как е оцелял след атаката на Вие-знае-те-кой. Искам да кажа, че е бил бебе, когато е станало. Би трябвало да е бил разкъсан на парчета. Само много силен черен магьосник би оцелял след такова зло. — И като сниши глас до едва чут шепот, той каза: — Вероятно затова Вие-знаете-кой толкова е искал да го убие. За да няма друг черен магьосник, който да му е съперник по сила. Чудя се какви ли други свои заложби крие Потър?
Хари не можеше да понася повече. Като се изкашля шумно, той се появи иззад рафтовете с книги. Ако не беше толкова разгневен, сигурно щеше да му се стори забавна гледката пред него — всички хафълпафци изглеждаха като вкаменени, а лицето на Ърни все повече пребледняваше.
— Здравейте! — каза Хари. — Търся Джъстин Финч-Флечли.
Най-тежките страхове на хафълпафци се бяха потвърдили и те погледнаха с ужас към Ърни.
— За какво ти е? — попита Ърни с треперещ глас.
— Искам да му кажа какво всъщност стана с оная змия в клуба по дуелиране — отвърна Хари.
Ърни хапеше побелелите си устни и като пое дълбоко въздух, каза:
— Ние всички бяхме там. Видяхме какво стана.
— Тогава сте забелязали, че след като говорих със змията, тя отстъпи — каза Хари.
— Видях само — упорстваше Ърни, макар да трепереше, — как ти говореше змийски и подгони змията към Джъстин.
— Не я подгоних към него! — каза Хари с разтреперан от гняв глас. — Тя не го и докосна.
— Беше на косъм — инатеше се Ърни. — А за да не си въобразяваш разни неща — добави той припряно, — бих ти казал да проследиш моето семейство девет поколения назад: само вещици и магьосници, така че кръвта ми е по-чиста от тази на когото и да било, следователно…
— Не ме интересува каква кръв имаш! — разяри се Хари. — Защо ми е да нападам потомци на мъгъли?
— Чувал съм, че мразиш мъгълите, при които живееш — веднага отвърна Ърни.
— Невъзможно е да живее човек със семейство Дърсли, без да ги мрази — каза Хари. — Бих искал да ви видя вас на моето място.
Той се завъртя кръгом и хукна навън от библиотеката, изпратен от укорителния поглед на Мадам Пинс, която лъскаше позлатената корица на голяма книга със заклинания.
Хари продължи да върви нататък по коридора, без да обръща внимание къде стъпва, защото беше вбесен. В резултат се натъкна на нещо голямо и стабилно, което го събори по гръб на пода.
— О, здрасти, Хагрид! — поздрави Хари, като погледна нагоре.
Цялото лице на Хагрид бе скрито от заснежена вълнена качулка, но несъмнено това бе той, защото палтото му от къртичи кожи запълваше по-голямата част от коридора. В едната му едра ръка висеше мъртъв петел.
— Я виж, Хари! — каза той, дръпвайки качулката, за да може да говори. — Защо не си в час?
