училището, вместо да заминат заедно с господин и госпожа Уизли при Бил в Египет. Пърси, който не одобряваше детинското им поведение, както той го наричаше, прекарваше твърде малко време в общата стая на „Грифиндор“. Беше им заявил доста горделиво, че самият той е решил да остане по Коледа, защото смята за свой дълг да подкрепи учителите в тези смутни времена.
Коледната утрин изгря студена и бяла. Хари и Рон, единствените, останали в тяхната спалня, бяха събудени рано от Хърмаяни, която се втурна при тях, вече облечена и с подаръци за двамата.
— Ставайте! — извика им тя, докато дърпаше завесите на прозореца.
— Хърмаяни… ти нали нямаш право да влизаш тук? — учуди се Рон, закрил очи от светлината.
— И на теб Весела Коледа! — каза Хърмаяни, като му подхвърли подаръка. — Станала съм преди близо час да добавя още малко крилца от златоочици в отварата. Готова е!
Хари седна в леглото, съвсем буден.
— Сигурна ли си?
— Напълно — заяви Хърмаяни, отмествайки плъха Скабърс, за да седне на крайчето на големия креват. — Ако ще го правим, предлагам да е още тази вечер.
Точно в този момент в стаята влетя Хедуиг с мъничко пакетче в човката.
— Здрасти! — весело я поздрави Хари, когато тя кацна на леглото му. — Още ли си ми сърдита?
Тя гризна ухото му с несъмнена обич — това бе далеч по-хубав подарък от онзи, който му бе донесла. Оказа се, че е от семейство Дърсли. Те изпращаха на Хари една клечка за зъби и бележка, в която му поръчваха да провери дали не може да остане в „Хогуортс“ и през лятната ваканция.
Другите коледни подаръци на Хари бяха далеч по-полезни. Хагрид му бе изпратил голяма тенекиена кутия с петмез, за който Хари си помисли, че първо трябва да го затопли на огъня, преди да го изяде. Рон му подари книга „В полет с гюллетата“ — интересни истории за неговия любим отбор по куидич, а Хърмаяни му беше купила красиво орлово перо.
Като отвори последния пакет, Хари намери там нов ръчно изплетен пуловер от госпожа Уизли, както и голям сливов сладкиш. Той прочете картичката и отново го замъчиха угризения, като си спомни за колата на господин Уизли, която никой не бе виждал, откакто се разби в Плашещата върба. Помисли си и за многото нарушения на училищния ред, които двамата с Рон планираха да извършат съвсем скоро.
Коледната вечеря в „Хогуортс“ беше истинско удоволствие въпреки страха от Многоликовата отвара, която им предстоеше да изпият по-късно.
Голямата зала бе пищно украсена. Имаше не само дузина покрити със скреж коледни елхи, но и гирлянди от имел9 и бор, които се кръстосваха под тавана, откъдето пък падаше омагьосан сняг. Дъмбълдор поде няколко от любимите си коледни песни, а Хагрид ставаше все по-гръмогласен с всяка чаша яйчен грог10, която изпиваше. Пърси пък не бе забелязал, че Фред е омагьосал неговата значка на префект, та сега на нея пишеше „Дефект“, и непрестанно питаше защо му се смеят. Хари не обръщаше внимание на Драко Малфой, който шумно го заяждаше за новия му пуловер чак от масата на „Слидерин“. Ако имаха късмет, Драко щеше да си получи заслуженото само след няколко часа.
Хари и Рон не можаха да приключат с третата си порция коледен пудинг, защото Хърмаяни ги изведе от залата, за да изяснят плановете си за вечерта.
— Остава ни да вземем по нещичко от хората, в които ще се преобразяваме — съобщи им Хърмаяни така делово, сякаш ги пращаше до супермаркета да купят прах за пране. — Най-добре е, естествено, ако успеете да вземете по нещо от Краб и Гойл — те са най-добрите приятели на Малфой и на тях той би им казал всичко. Трябва също да внимаваме истинските Краб и Гойл да не връхлетят отгоре ни, докато го разпитваме. Всичко съм подготвила — продължи тя гладко, без да обръща внимание на втрещените лица на Хари и Рон. Показа им две тумбести шоколадови кексчета. — Сложила съм вътре обикновено приспивателно. От вас се иска само да направите така, че Краб и Гойл да ги намерят. Нали знаете колко са лакоми, непременно ще ги изядат. Щом заспят, отскубвате по няколко косъма от всеки и после ги заключвате и двамата в някой килер за метли.
Хари и Рон се спогледаха в недоумение.
— Хърмаяни, не мисля, че…
— Този план може да се провали…
Но в очите на Хърмаяни светеше онзи метален блясък, който понякога виждаха в погледа на професор Макгонъгол.
— Отварата е безполезна без коса от Краб и Гойл — строго им нареди тя. — Нали искате да разпитвате Малфой?
— Е, добре, добре… — каза Хари. — Ами ти? От кого ще отскубнеш косъм ти?
— Аз вече си го имам — грейна в усмивка Хърмаяни и измъкна от джоба си малко шишенце, в което имаше едно-единствено косъмче. — Нали помните, че се борих с Милисънт Булстроуд в клуба по дуелиране? Косъмът е останал на дрехата ми, докато тя се опитваше да ме удуши. А понеже се прибра вкъщи за Коледа, просто ще трябва да кажа на слидеринци, че съм решила да се върна.
След като Хърмаяни отхвърча да провери отново Многоликовата отвара, Рон се обърна към Хари с изражение на обречен:
— Чувал ли си някога за план, в който толкова много неща могат да се провалят?
Но за най-голямо изумление на Хари и Рон първият етап на операцията премина така гладко, както бе планирала Хърмаяни. След като изпиха и чая си на коледната трапеза, те се промъкнаха в пустата входна зала и изчакаха Краб и Гойл, които бяха останали последни на масата и се тъпчеха с четвърта порция сметанов сладкиш. Хари бе закрепил шоколадовите кексчета в долния край на стълбищния парапет. Като забелязаха Краб и Гойл да идват откъм Голямата зала, Хари и Рон бързо се скриха зад едни рицарски доспехи до входната врата.
— Колко ли може да надебелее човек? — удиви се Рон шепнешком, като видя как Краб победоносно посочи кексчетата на Гойл и веднага ги грабна.
Като се хилеха глупаво, двамата натъпкаха сладкишите почти цели в огромните си усти. В първия момент дъвчеха лакомо с възторжено изражение по лицата си. След това, без физиономиите им ни най-малко да се променят, и двамата тупнаха по гръб на пода.
По-трудното беше да ги напъхат в килера на другия край на входната зала. След като ги настаниха между ведрата, парцалите и метлите, Хари отскубна няколко косъма от четината върху челото на Гойл, а Рон си взе два-три от косата на Краб. Отмъкнаха и обувките на двамата, защото собствените им щяха да се окажат твърде малки за новите им крака. Все още стъписани от току-що направеното, те хукнаха към тоалетната на Стенещата Миртъл.
Почти нищо не се виждаше от гъстия черен дим, който излизаше от кабинката, където Хърмаяни бъркаше сместа в котела. Захлупили лица с мантиите си, Хари и Рон почукаха тихичко.
— Хърмаяни?
Чуха превъртането на ключа в ключалката и Хърмаяни се появи със сияещо, но и напрегнато лице. Зад нея се чуваше бълбукането на отварата с гъстота на петмез. Отстрани на тоалетната бяха приготвени три големи стъклени чаши.
— Носите ли? — попита ги Хърмаяни почти без дъх.
Хари й показа космите от Гойл.
— Добре. Аз пък измъкнах тия дрехи от коша с прането — показа им тя малка торбичка. — Ще ви трябва по-голям размер, щом се превърнете в Краб и Гойл.
Тримата впериха очи в казана. Отблизо отварата приличаше на гъста тъмна кал, бълбукаща лениво.
— Сигурна съм, че съм направила точно каквото трябва — каза Хърмаяни, препрочитайки опръсканата страница на „Свръхсилни отвари“. — Всичко изглежда така, както го пише в книгата… Като го изпием, имаме
