Хари Потър и Орденът на феникса

Мадам Пинс се нахвърли върху тях с изкривено от ярост съсухрено лице.

— Шоколад в библиотеката! — изпищя тя. — Вън… вън… ВЪН!

Замахна с магическата пръчка и ги заудря по главата, а те хукнаха, сподирени от разлетелите се учебници, чанта и мастилница на Хари.

Сякаш за да се подчертае колко важни са предстоящите изпити, малко преди края на ваканцията по масите в кулата на „Грифиндор“ се появиха какви ли не брошури, дипляни и листовки за различни магьоснически поприща, а на дъската беше окачена поредната обява, която гласеше:

ПРОФЕСИОНАЛНИ КОНСУЛТАЦИИ

През първата седмица от третия срок петокурсниците да се явят на среща с ръководителя на своя дом, за да обсъдят на какво професионално поприще смятат да се посветят. По-долу е посочено времето на индивидуалните консултации.

Хари погледна списъка и видя, че трябва да отиде в кабинета на професор Макгонъгол в понеделник в два и половина, което означаваше, че ще пропусне почти цялото пророкуване. Заедно с останалите петокурсници беше прекарал доста време от края на последната седмица от великденската ваканция в това да чете цялата информация за различните професии, която им бяха предоставили.

— Не ми се става лечител — заяви Рон вечерта преди началото на срока. Беше се зачел в брошура с емблемата на „Свети Мънго“, кръстосани кост и магическа пръчка. — Тук пише, че на изпитите за ТРИТОН трябва да си изкарал поне „Н“ по отвари, билкология, трансфигурация, вълшебство и защита срещу Черните изкуства. Това значи… Олеле… тия не искат много, а?

— Е, работата си е отговорна — каза разсеяно Хърмаяни. Изучаваше най-старателно брошура в яркорозово и оранжево със заглавието „МЕЧТАЕТЕ ЛИ ДА СЕ ПОСВЕТИТЕ НА ОТНОШЕНИЯТА С МЪГЪЛИТЕ?“ — Както гледам, не е нужна кой знае каква подготовка, за да поддържаш отношения с мъгълите, трябва да си взел само изпита за СОВА по мъгълознание: „Много по-важни са желанието, търпението и чувството ви за хумор“.

— За да поддържаш отношения с вуйчо ми, ти трябва много повече от чувство за хумор — отбеляза свъсен Хари. — По-скоро чувство точно кога да се наведеш. — Беше преполовил брошурата за магьосническото банково дело. — Чуйте: „Искате ли да се посветите на вълнуваща професия с много пътешествия, приключения и солидни премии в злато за рисков труд? Тогава елате в магьосническата банка «Гринготс»! В момента набираме отменители на заклинания за свободните работни места в чужбина…“ Само че искат аритмантика… теб, Хърмаяни, сигурно ще те вземат!

— Банковото дело не ме влече особено — отвърна небрежно Хърмаяни, която се бе зачела в „ПРИТЕЖАВАТЕ ЛИ КАЧЕСТВА, ЗА ДА ОБУЧАВАТЕ ТРОЛОВЕ ЗА ОХРАНИТЕЛИ?“.

— Ей! — възкликна някой в ухото на Хари. Той се обърна и видя, че са дошли близнаците. — Джини ни каза за теб — рече Фред, опъна крака върху масата отпред и доста от брошурите за свободни места в Министерството на магията изпопадаха на пода. — Искал си да говориш със Сириус.

— Какво? — ахна Хърмаяни и застина, както се беше пресегнала да вземе „НАПРАВЕТЕ ШЕМЕТНА КАРИЕРА В ОТДЕЛ «МАГИЧЕСКИ ЗЛОПОЛУКИ И БЕДСТВИЯ»“.

— Да… — потвърди уж нехайно Хари. — Да, иска ми се да…

— Не ставай за смях — прекъсна го Хърмаяни, като се изправи и го погледна така, сякаш не може да повярва на очите си. — Ъмбридж тършува из огньовете в камините и обискира всички сови!

— Е, все ще намерим начин да я надхитрим — усмихна се Джордж и се протегна. — Просто трябва да отклоним вниманието. Вероятно сте забелязали, че през великденската ваканция имаше затишие на фронта на лудориите.

— Запитахме се какъв е смисълът да нарушаваме почивката на хората? — продължи Фред. — И си отговорихме: никакъв. Пък и щяхме да попречим, разбира се, на преговора, а това е последното, което искаме.

Той кимна благоговейно на Хърмаяни. Тя бе удивена от такава загриженост.

— Но от утре продължаваме, както обикновено, защото бизнесът си е бизнес — допълни живо Фред. — А щом ще предизвикваме суматоха, защо да не го направим така, че Хари да си поприказва със Сириус?

— Въпреки това — поде Хърмаяни така, сякаш обясняваше нещо пределно просто на пределно глупав човек, — дори и да отклоните вниманието, как ще може Хари да разговаря с него?

— От кабинета на Ъмбридж — прошепна Хари.

Обмисляше го вече от половин месец и не виждаше друго решение. Самата Ъмбридж му беше казала, че единствено огънят в нейната камина не е под наблюдение.

— Ти… да не си… полудял? — изрече сподавено Хърмаяни.

Рон беше свалил брошурата за търговия с култивирани плесени и гъби и следеше внимателно разговора.

— Мисля, че не — сви рамене Хари.

— И как изобщо ще проникнеш вътре?

Хари беше подготвен за въпроса.

— С ножа от Сириус — отвърна той.

— Моля?

— Като бяхме в четвърти курс, Сириус ми подари за Коледа нож, който отваря всяка ключалка — обясни момчето. — Дори Ъмбридж да е омагьосала вратата и „Алохомора“ да не й действа, а тя със сигурност го е направила…

— Ти какво мислиш? — обърна се Хърмаяни към Рон и Хари неизбежно се сети за госпожа Уизли, която по време на първата му вечеря в къщата на площад „Гримолд“ беше потърсила подкрепа от мъжа си.

— Не знам — рече Рон, стреснат, че му искат мнението. — Щом Хари желае да го направи, нека реши сам.

— Отговор, достоен за истински приятел и за един Уизли — похвали го Фред и го потупа силно по гърба. — Добре тогава. Мислим да го осъществим утре, веднага след часовете, ефектът ще бъде най-голям, когато всички са по коридорите… ще бъде някъде в източното крило, Хари, за да прилъжем Ъмбридж по- далеч от кабинета й… смятам, че можем да ти осигурим колко… двайсет минути? — попита той, като се извърна към Джордж.

— Лесна работа! — възкликна другият близнак.

— Как ще отклоните вниманието? — полюбопитства Рон.

— Ще видиш, братле — отговори Фред и двамата с Джордж отново се изправиха. — Но само ако утре към пет отидеш в коридора на Грегъри Подмазвача.

На другата заран Хари се събуди много рано, чувстваше се притеснен почти както сутринта преди заседанието в Министерството на магията. Плашеше го не само мисълта, че ще проникне с взлом в кабинета на Ъмбридж и ще използва огъня в камината й, за да разговаря със Сириус, макар че и това не беше никак малко. Този ден обаче щеше и да се окаже в непосредствена близост със Снейп за пръв път, откакто той го беше изхвърлил от кабинета си.

Полежа, умислен за деня, който му предстои, после стана много тихо и отиде на пръсти при прозореца до леглото на Невил, утринта наистина бе великолепна. Небето беше ясно, млечносиньо, забулено в омара. Точно отпред Хари зърна извисилия се бук, под който някога баща му беше тормозил Снейп. И той не знаеше какво ще му каже Сириус, за да оправдае видяното в мислоема, но му се искаше отчаяно да чуе и неговия разказ за случилото се и да разбере дали е имало някакви смекчаващи обстоятелства, някакво оправдание за начина, по който се е държал баща му…

Нещо привлече вниманието му: движение в края на Забранената гора. Хари присви очи срещу слънцето