Хари Потър и Орденът на феникса

курса“:

По време на курса учениците трябва:

1. Да усвоят принципите, залегнали в основата на защитната магия;

2. Да се научат да разпознават обстоятелствата, при каквито могат законно да прилагат защитна магия;

3. Да вместят прилагането на защитната магия в рамките на практиката.

Две-три минути в стаята се чуваше само дращенето на перата по пергамента. След като всички си преписаха трите цели на курса, посочени от професор Ъмбридж, тя попита:

— Има ли всеки от вас екземпляр от „Теория на отбранителната магия“ на Уилбърт Слинкхард?

Класът зашушука в знак на съгласие.

— Я да опитаме отново — подкани професор Ъмбридж. — Когато задавам въпрос, искам да отговаряте с: „Да, професор Ъмбридж“, или „Не, професор Ъмбридж.“ И така, има ли всеки от вас екземпляр от „Теория на отбранителната магия“ на Уилбърт Слинкхард?

— Да, професор Ъмбридж — разнесе се в кабинета.

— Браво на вас — рече преподавателката. — А сега отворете на пета страница и прочетете „Глава първа. Основни правила за начинаещи“. И никой да не говори.

Тя се дръпна от черната дъска и се разположи на стола зад катедрата, след което загледа един по един учениците с подпухналите си жабешки очи. Хари отвори „Теория на отбранителната магия“ на пета страница и зачете.

Беше страшно скучно, почти като в часовете на професор Бинс. Той усети, че не може да се съсредоточи и му се налага да чете реда по десетина пъти, без да разбере нищо освен първите думи. Няколко минути минаха в пълно мълчание. Рон, който седеше до Хари, въртеше разсеяно перото и зяпаше все едно и също място върху страницата. Хари вдигна очи и видя нещо, което толкова го изненада, че направо го изтръгна от вцепенението.

Хърмаяни дори не беше разгърнала своята „Теория на отбранителната магия“. Беше вдигнала ръка и се бе втренчила в професор Ъмбридж.

Хари не помнеше някога да е пропускала да прочете нещо, което са й възложили, нито да е устоявала на изкушението да разлисти която и да е книга, попаднала й пред очите. Погледна я озадачено, тя обаче само поклати лекичко глава, за да му покаже, че в момента не й е до въпроси, и продължи да гледа немигащо преподавателката, която точно толкова решително се беше извърнала в друга посока.

Минаха още няколко минути и сега вече не само Хари не изпускаше от очи Хърмаяни. Главата, която им бяха възложили да прочетат, бе толкова скучна, че все повече и повече ученици предпочитаха да наблюдават безмълвните опити на Хърмаяни да привлече вниманието на професор Ъмбридж, вместо да се борят с „Основни правила за начинаещи“.

Когато повече от половината клас зяпаше Хърмаяни, а не учебника, професор Ъмбридж изглежда реши, че не може повече да пренебрегва така създалите се обстоятелства.

— Какво има, моето момиче, искате да попитате нещо за главата ли? — обърна се тя към Хърмаяни така, сякаш едва сега я е забелязала.

— Не, не за главата — отвърна Хърмаяни.

— В момента четем — напомни професор Ъмбридж и оголи острите си зъбки. — Ако имате въпроси за нещо друго, можем да ги разгледаме в края на часа.

— Имам въпрос за вашите цели на курса — уточни Хърмаяни.

Професор Ъмбридж вдигна вежди.

— Как се казвате?

— Хърмаяни Грейнджър — представи се момичето.

— Според мен, госпожице Грейнджър, целите на курса са изложени пределно ясно, достатъчно е да ги прочетете внимателно — каза професор Ъмбридж с подчертано благ глас.

— Не и според мен — заяви упорито Хърмаяни. — Там не пише нищо за използването на защитните заклинания.

Настъпи кратко мълчание, доста от учениците се извърнаха и сбърчили чела, загледаха трите цели на курса, които още се мъдреха върху черната дъска.

— За използването на защитните заклинания ли? — повтори професор Ъмбридж и се подсмихна. — Лично аз не си представям, госпожице Грейнджър, в класната стая да възникнат ситуации, при които да се наложи да използваме защитни заклинания. Нали не очаквате да ви нападнат по време на час?

— Ама няма ли да правим магии? — възкликна на висок глас Рон.

— В моите часове, ако някой ученик желае да каже нещо, трябва да вдигне ръка, господин…?

— Уизли — уточни Рон и вдигна рязко ръка.

Професор Ъмбридж се усмихна още по-широко и му обърна гръб. Хари и Хърмаяни тутакси също вдигнаха ръка. Професор Ъмбридж насочи за миг изпъкналите си очи към Хари и се обърна към Хърмаяни.

— Да, госпожице Грейнджър. Искате да питате нещо ли?

— Да — потвърди Хърмаяни. — Смисълът на защитата срещу Черните изкуства е да упражняваме защитните заклинания, нали?

— Вие, госпожице Грейнджър, да не би да сте обучен от министерството квалифициран преподавател? — попита с превзета любезност професор Ъмбридж.

— Не, но…

— В такъв случай се опасявам, че нямате нужната подготовка да решавате какъв е „смисълът“ на един или друг учебен предмет. Новата ни образователна програма е разработена от магьосници, далеч по-зрели и умни от вас. Ще учите за защитните заклинания по безопасен начин и…

— Каква е ползата от това? — провикна се Хари. — Ако ни нападнат, изобщо няма да е безопасно и…

— Ръката, господин Потър! — изтананика професор Ъмбридж.

Хари вдигна високо пестник. И този път преподавателката побърза да му обърне гръб, сега обаче още няколко ученици вдигаха ръка.

— А вие как се казвате? — обърна се професор Ъмбридж към Дийн.

— Дийн Томас.

— Е, господин Томас?

— Както каза и Хари, няма да е никак безопасно, ако ни нападнат — рече той.

— Питам още веднъж — поде учителката с дразнещата си усмивка, — нима очаквате да ви нападнат в моите часове?

— Не, но…

Професор Ъмбридж го прекъсна.

— Не че искам да оспорвам системата на преподаване в училището — отбеляза тя и широката й уста се разтегли в не особено убедителна усмивка, — но в тези часове сте били изложени на въздействието на много безотговорни магьосници, наистина много безотговорни, да не говорим пък — подсмихна се гадничко Ъмбридж, — че сте си имали работа и с крайно опасни мелези.

— Ако имате предвид професор Лупин — провикна се ядосано Дийн, — по-добър преподавател не сме имали…

— Ръката, господин Томас. Както вече споменах, сте усвоявали заклинания, твърде сложни и неподходящи за възрастовата ви група, които са можели да доведат дори до смъртен изход. Наплашили са ви, втълпили са ви, че едва ли не през ден ще трябва да отбивате набезите на Тъмните сили…

— Няма такова нещо — възрази Хърмаяни, — просто…

— Не сте вдигнали ръка, госпожице Грейнджър!

Хърмаяни го направи. Професор Ъмбридж й обърна гръб.

— Доколкото разбрах, предшественикът ми не само е правел пред учениците забранени от закона магии,