Хари Потър и Орденът на феникса

но и ги е насочвал срещу вас.

— Е, нали се оказа после, че е смахнат — отбеляза разпалено Дийн. — Въпреки това научихме страшно много от него.

— Не сте вдигнали ръка, господин Томас! — изписка професор Ъмбридж. — И така, министерството е на мнение, че за да си вземете изпита, е предостатъчно да имате и теоретични познания, нали училището е тъкмо за това? Вашето име? — добави тя и се втренчи в Парвати, която тъкмо беше вдигнала ръка.

— Парвати Патил, а в изпита за СОВА по защита срещу Черните изкуства няма ли и практическа част? Не се ли иска от нас да покажем, че знаем как да правим контрапроклятия и други такива неща?

— Стига да сте изучавали достатъчно прилежно теорията, няма причина да не направите заклинанията по време на изпита, когато ще бъдете под внимателно наблюдение — побърза да изтъкне професор Ъмбридж.

— Без да сме ги упражнявали? — възкликна невярващо Парвати. — Искате да кажете, че ще правим заклинанията за пръв път направо на изпита?

— Повтарям, стига да сте изучавали достатъчно прилежно теорията…

— А каква полза ще имаме от теорията в истинския живот? — провикна се Хари, отново вдигнал високо юмрук.

Професор Ъмбридж го изгледа свирепо.

— Това тук е училище, господин Потър, а не животът — изрече тя тихо.

— Значи от нас не се иска да сме подготвени за онова, което ни чака там?

— Там не ви чака нищо, господин Потър.

— Нима? — рече Хари.

Гневът му, който беше бълбукал цял ден, достигаше точката на кипене.

— Кой, мислите, че ще напада дечица като вас? — попита професор Ъмбридж с ужасно мазния си глас.

— Хммм, чакайте да помисля… — отвърна уж вглъбен Хари. — Може би… Лорд Волдемор?

Рон зяпна, Лавендър Браун изписка тихичко, Невил направо се свлече от стола си. Преподавателката обаче дори не трепна. Беше се облещила мрачно и самодоволно срещу Хари.

— Отнемам от „Грифиндор“ десет точки, господин Потър.

Класната стая застина в гробовно мълчание. Всеки от учениците гледаше или Ъмбридж, или Хари.

— Нека си изясним някои неща. — Професор Ъмбридж се изправи и долепила ръце с къси дебели пръстчета към катедрата, се надвеси към учениците. — Казали са ви, че от мъртвите се е завърнал някакъв Черен магьосник…

— Той изобщо не е бил мъртъв — викна ядно Хари, — иначе да, наистина се завърна.

— Господин Потър, заради вас домът ви вече бе лишен от десет точки, не утежнявайте още повече положението — изсъска на един дъх преподавателката, без да го поглежда. — Та, както вече отбелязах, са ви съобщили, че някакъв Черен магьосник отново е на свобода. Това е лъжа.

— НЕ е лъжа — възрази Хари. — Видях го с очите си, сражавах се с него.

— Наказан сте, господин Потър — отсече победоносно професор Ъмбридж. — Утре. В пет следобед. В кабинета ми. Повтарям, това е лъжа. Министерството на магията ви уверява, че не ви заплашва никакъв Черен магьосник. Ако още се притеснявате, на всяка цена елате при мен след часовете. Ако някой ви тревожи с измишльотини за прероден Черен магьосник, бих искала да ме уведомите. Тук съм, за да ви помагам. Аз съм ваша приятелка. А сега бъдете така любезни да продължите с четенето. Страница пета, „Основни правила за начинаещи“.

Професор Ъмбридж си седна зад катедрата. Затова пък Хари се изправи. Всички го зяпаха, Шеймъс се бе вторачил в него, колкото уплашен, толкова и възхитен.

— Хари, недей! — прошепна Хърмаяни, за да го спре, и го затегли за ръкава, той обаче се дръпна, та тя да не го достига.

— Значи според вас Седрик Дигъри е умрял от естествена смърт, така ли? — попита с разтреперан глас Хари.

Всички от класа ахнаха, защото никой освен Рон и Хърмаяни не го беше чувал да споменава за случилото се в нощта, когато беше загинал Седрик. Преместиха жадно погледи от Хари към професор Ъмбридж, която бе вдигнала очи и го наблюдаваше, а върху лицето й нямаше дори и следа от престорена усмивка.

— Седрик Дигъри загина при трагична злополука — отсече тя ледено.

— Той беше убит — настоя Хари. Усети, че трепери. Не бе отварял дума за това почти пред никого, най-малко пред трийсетината си съученици, които сега попиваха всяка негова дума. — Волдемор го уби и вие знаете това.

Лицето на професор Ъмбридж си остана непроницаемо. За миг Хари си помисли, че тя ще се разкрещи. Преподавателката обаче изрече мазно и тихо с момичешкото си гласче:

— Елате насам, момчето ми.

Той изрита встрани стола, заобиколи Рон и Хърмаяни и отиде при катедрата. Долови как всички в класа са затаили дъх. Бе толкова вбесен, че му беше все едно какво ще става оттук нататък.

Професор Ъмбридж извади от дамската си чанта мъничък свитък розов пергамент, разгъна го върху катедрата, топна перото в мастилницата и надвесена така, че Хари да не вижда, написа нещо. Никой и не гъкваше. След малко тя сви пергамента и го тупна с магическата пръчка: той се запечата самичък, та Хари да не го отвори.

— Занесете го на професор Макгонъгол — заръча професор Ъмбридж и му подаде свитъка.

Без да казва и дума, без да поглежда към Рон и Хърмаяни, той го взе, завъртя се и излезе от класната стая, затръшвайки подире си вратата. Втурна се по коридора, стиснал здраво в ръка бележката за Макгонъгол, но докато завиваше зад ъгъла, се сблъска с училищния полтъргайст Пийвс, дребно създание с широка уста, което се носеше по гръб из въздуха и жонглираше с няколко мастилници.

— Я, кого виждат очите ми, нашия Потър! — изкряска Пийвс и изпусна две от мастилниците, те паднаха на земята, счупиха се и опръскаха с мастило стените, а Хари отскочи с ядно ръмжене назад.

— Разкарай се оттук, Пийвс.

— А, шантавелкото е сърдит — подметна полтъргайстът и тръгна след Хари по коридора, като се кикотеше и кръжеше над главата му. — Какво се е случило пак, драги ми Поти? Гласове ли чуваш? Видения ли получаваш? Или говориш… — Пийвс изсумтя пренебрежително. — … странни езици?

— Казах ти вече, остави ме НА МИРА! — ревна Хари и се затича към най-близкото стълбище, Пийвс обаче просто се плъзна възнак по парапета край него.

За Потър разни слухове се носят тука —
че бил разсърден, тъжен или сгазил лука.
Пък Пийвс го знае, че е пълно куку!

— МЛЪКВАЙ!

Вратата отляво се отвори с гръм и трясък и от кабинета изскочи професор Макгонъгол, смръщена и някак притеснена.

— Какво си се развикал, Потър? — скастри го тя, а Пийвс се изкиска ликуващо и се скри от погледите им. — Защо не си в час?

— Пратиха ме при вас — отвърна сковано Хари.

— Пратили са те при мен ли? Как така са те пратили?

Той й подаде бележката от професор Ъмбридж. Свъсена, Макгонъгол я взе, чукна я с магическата си пръчка, за да я разпечата, и я разгъна. Докато четеше написаното от Ъмбридж, очите й зад четвъртитите очила се застрелкаха напред-назад и от ред на ред се присвиваха все повече.