топка, която се счупи. Чух всичко от начало до край в кабинета на Дъмбълдор — направено е само пред него и той ми го предаде. Според това пророчество — продължи Хари, след като си пое дълбоко въздух, — изглежда точно аз съм човекът, който трябва да унищожи Волдемор… или поне в него се казва, че докато единият от нас е жив, другият не може да оцелее.
Известно време тримата се гледаха, без да продумват. После се чу силен трясък и Хърмаяни изчезна зад облаче черен дим.
— Хърмаяни! — извикаха в един глас Хари и Рон, а подносът със закуската се плъзна с дрънчене на пода.
Хърмаяни изникна с кашляне от пушека, все така стиснала телескопа и издокарана с ярко мораво-черно око.
— Стиснах го и той… той ме фрасна — простена тя.
И явно беше така — тримата видяха мъничко юмруче на дълга пружина, щръкнало от единия край на телескопа.
— Няма страшно — успокои я Рон, който явно едва се удържаше да не прихне. — Мама ще махне синината, тя умее да лекува леки травми…
— Е, сега няма да се занимавам с това — побърза да каже Хърмаяни. — Хари, о, Хари… — Тя отново приседна в края на леглото му. — Като се върнахме от министерството, се питахме… не искахме, разбира се, да отваряме пред теб дума за тези неща, но след онова, което Луциус Малфой каза за пророчеството… че било за теб и Волдемор… си помислихме, че сигурно е нещо такова… О, Хари! — Хърмаяни се взря в него, сетне прошепна: — Страх ли те е?
— Сега вече не — отговори той. — Веднага след като чух пророчеството, се уплаших… но сега имам чувството, че цял живот съм знаел — накрая ще се наложи да се изправя лице в лице с Волдемор…
— Щом разбрахме, че Дъмбълдор ще дойде да те вземе лично, си помислихме, че сигурно ще ти съобщи или ще ти покаже нещо, свързано с пророчеството — разпалено продължи Рон. — И общо взето, се оказахме прави, нали? Той нямаше да ти дава уроци, ако смяташе, че си обречен, нямаше да си губи времето… Явно смята, че имаш шанс!
— Точно така — подкрепи го Хърмаяни. — Какво ли ще ти преподава, Хари? Вероятно истинска отбранителна магия… могъщи контрапроклятия… антизаклинания…
Хари не я слушаше. Вътре в него беше плъзнала топлина, която нямаше нищо общо със слънцето, а буцата, заседнала на гърлото му, като че ли започна да се топи. Той знаеше, че Рон и Хърмаяни са по- уплашени, отколкото показват, но оставаха до него, от двете му страни, и му говореха, за да му вдъхнат смелост и утеха, вместо да се дръпнат, сякаш е заразен или опасен — и това за него значеше повече, отколкото можеше да изрази.
— И защитни заклинания изобщо — обобщи Хърмаяни. — Е, поне знаеш един от предметите, които ще учиш тази година, един в повече от нас с Рон. Кога ли ще получим оценките от СОВА?
— Сигурно всеки момент, мина цял месец — отбеляза Рон.
— Чакайте! — възкликна Хари, понеже в съзнанието му изникна друга част от разговора предната вечер. — Дъмбълдор май спомена, че оценките от СОВА ще се получат днес!
—
Когато след десет минути и той слезе напълно облечен с празния поднос в ръка, Хари видя, че Хърмаяни седи много развълнувана до кухненската маса, а госпожа Уизли се опитва да отстрани моментната й полуприлика с панда.
— Не се маха — ядосваше се притеснена госпожа Уизли, както стоеше над Хърмаяни с магическата пръчка в едната ръка и с екземпляр на „В помощ на лечителя“, отворена на „Контузии, порезни рани и ожулвания“. — Винаги досега е действало, направо не проумявам.
— Фред и Джордж точно така си представят смешните шеги и сигурно са се постарали синината да не се маха — предположи Джини.
— Как така няма да се махне! — изписка Хърмаяни. — Не мога цял живот да се разхождам насинена!
— Няма, скъпа, няма, все ще намерим някаква противоотрова, не се притеснявай — успокои я госпожа Уизли.
— Бил ми рразказа, че Фрред и Жоррж били много забавни! — усмихна се ведро Фльор.
— Да се пръснеш от смях — изсъска Хърмаяни. Тя скочи и като кършеше пръсти, взе да обикаля из кухнята. — Госпожо Уизли, сигурна ли сте… съвсем сигурна ли сте, че тази сутрин не са пристигали никакви сови?
— Да, скъпа, щях да забележа — увери я търпеливо жената. — Но е едва девет и нещо, има предостатъчно време…
— Знам, че ужасно съм объркала древните руни — завайка се трескаво Хърмаяни. — Със сигурност съм превела поне едно място напълно погрешно. Преди си мислех, че съм се справила с трансфигурацията, но сега, като си припомня…
— Ще млъкнеш ли най-после, Хърмаяни, не само ти се притесняваш! — ревна Рон. — И когато си получиш десетте „Изключителни“ за СОВА…
— Стига, стига, стига! — спря го Хърмаяни, като истерично размаха ръце. — Знам, че са ме скъсали по всичко!
— А какво ще стане, ако наистина са ни скъсали? — попита Хари всички в стаята, но и този път му отговори Хърмаяни.
— Ще обсъдим възможностите с отговорника на дома, в края на миналия срок питах професор Макгонъгол.
Стомахът на Хари се сгърчи. Той съжали, че на закуска е ял толкова много.
— При нас в „Бобатон“ е рразлично — подхвана самодоволно Фльор. — Според мен е измислено по- добрре. Дърржим изпит след шести, а не след пети курс, и после…
Думите й бяха заглушени от писък. Хърмаяни сочеше през прозореца на кухнята. В небето ясно се виждаха три черни точици, които ставаха все по-големи.
— Определено са сови — отсъди с пресипнал глас Рон, след като скочи и отиде при Хърмаяни до прозореца.
— И са три — оповести Хари, който побърза да застане от другата й страна.
— По една за всеки — пошушна ужасена Хърмаяни. — О, не… о, не… о, не…
Тя здраво вкопчи ръце в лактите на Хари и Рон.
Совите летяха право към „Хралупата“ — бяха три прелестни улулици — и когато се снишиха над пътеката към къщата, се видя, че всяка носи голям квадратен плик.
— О, не! — изписка отново Хърмаяни.
Госпожа Уизли се промуши между тях и отвори прозореца. Една, две, три… совите влетяха през него и кацнаха в стройна редица върху масата. И трите вдигнаха десните си крачета.
Хари се приближи. Писмото, адресирано до него, беше прихванато за крачето на средната сова. Той го развърза с изтръпнали пръсти.
Вляво от него Рон се мъчеше да откачи своите оценки, вдясно ръцете на Хърмаяни се тресяха така, че и улулицата започна да трепери.
Всички в кухнята мълчаха. Най-сетне Хари успя да отвърже плика. Отвори го бързо и разгъна пергамента.
Оценки, при които степента е получена:
— Изключителен (И)
— Надхвърлящ очакванията (Н)
— Приемлив (П)
