Оценки, при които степента не е получена:
— Слаб (С)
— Ужасен (У)
— Трол (Т)
ХАРИ ДЖЕЙМС ПОТЪР Е ПОЛУЧИЛ:
Астрономия: П
Грижи за магически създания: Н
Вълшебство: Н
Защита срещу Черните изкуства: И
Пророкуване: С
Билкология: Н
История на магията: У
Отвари: Н
Трансфигурация: Н
Хари прочете пергамента няколко пъти и при всяко четене дишането му ставаше все по-спокойно. Всичко беше наред, той открай време си знаеше, че няма да издържи изпита по пророкуване и че е изключено да не го скъсат по история на магията, щом по средата на изпита е припаднал, но беше взел всичко останало! Прокара пръст надолу по оценките… беше се представил добре по трансфигурация и билкология, а по отвари дори беше получил „Надхвърлящ очакванията“! И най-прекрасното — по защита срещу Черните изкуства му бяха писали „Изключителен“!
Той се огледа. Хърмаяни му беше обърнала гръб и бе навела глава, Рон обаче изглеждаше много щастлив.
— Не съм издържал само пророкуване и история на магията, но на кой ли му пука за тях! — оповести възторжено той. — Дай да си ги разменим… дръж…
Хари погледна оценките му — нямаше нито един „Изключителен“.
— Знаех си, че ще бъдеш пръв на защита срещу Черните изкуства — подвикна Рон и го удари с юмрук по рамото. — Изкарахме!
— Браво на теб! — рече гордо госпожа Уизли и разроши косата на сина си. — Седем успешни изпита за СОВА — повече от Фред и Джордж общо!
— Хърмаяни! — повика я плахо Джини, защото тя още не се беше обърнала. — Как си се представила?
— Не зле — пророни едва чуто Хърмаяни.
— О, пак ли ще скромничиш! — подвикна Рон, отиде с широка крачка и дръпна пергамента от ръката й. — Охоо!… Девет „Изключителен“ и една „Надхвърлящ очакванията“ по защита срещу Черните изкуства. — Той я погледна развеселен, но и отчаян. — Всъщност си разочарована, нали?
Хърмаяни поклати глава, ала Хари се засмя.
— Е, преминаваме в следващия курс, ще учим за степен ТРИТОН! — грейна в усмивка и Рон. — Мамо, останаха ли наденички?
Хари пак си погледна оценките. Не би могъл да очаква по-добри. Съжаляваше мъничко само за едно… това беше краят на мечтата му да стане аврор. Не беше изкарал изискваната оценка по отвари. Още от самото начало си знаеше, че няма да се справи, но и сега, като гледаше дребната черна буква „Н“, усети как му премалява.
Наистина си беше странно — всъщност прикрит смъртожаден пръв му беше казал, че от него ще излезе способен аврор, но Хари неусетно се беше запалил по тази идея и сега изобщо не се сещаше какъв друг иска да стане.
Освен това откакто преди месец беше чул пророчеството, му се струваше, че точно такава трябва да бъде съдбата му…
Нима не би могъл да го изпълни и да се пребори по възможно най-добрия начин за оцеляването си, ако се присъедини към високообразованите и обучени вълшебници, които си поставяха за цел да издирят и убият Волдемор?
ГЛАВА ШЕСТА
ТАЙНАТА НА ДРАКО
През следващите няколко седмици Хари не напускаше градината на „Хралупата“. Почти по цял ден играеха между овощните дървета куидич двама на двама (той с Хърмаяни срещу Рон и Джини и тъй като Хърмаяни си беше за оплакване, а Джини се справяше добре, силите бяха относително равностойни), а вечер изяждаше по три порции от всичко, което госпожа Уизли слагаше пред него.
Ваканцията щеше да е щастлива и спокойна, ако не бяха разказите за безследно изчезнали, за необясними произшествия и дори за загинали, които се появяваха почти всеки ден в „Пророчески вести“. Случваше се Бил и господин Уизли да донесат новините още преди да са достигнали до вестника. За неудоволствие на госпожа Уизли шестнайсетият рожден ден на Хари бе помрачен от зловещите вести, донесени насред празненството от Ремус Лупин, който изглеждаше изпит и свъсен, със силно прошарена светлокестенява коса и с още по-дрипави и кърпени дрехи отпреди.
— Пак е имало две нападения от диментори — оповести той, докато госпожа Уизли му подаваше голямо парче торта. — А в една барака на север са открили трупа на Игор Каркаров. Била е белязана с Черния знак… всъщност, да ви призная, чудя се, че живя цяла година след като избяга от смъртожадните. Доколкото си спомням, Регулус, братът на Сириус, загина броени дни след своето бягство.
— Да, да — свъси се госпожа Уизли, — дали да не говорим за нещо др…
— А чу ли, Ремус, за Флориан Фортескю? — попита Бил, когото Фльор наливаше с вино. — Човекът, който държеше…
— … сладоледената къща на улица „Диагон-али“ ли? — прекъсна го Хари с неприятно усещане за тежест в стомаха. — Черпеше ме безплатно сладолед. Какво му се е случило?
— Отвлечен е, ако се съди по вида, в който е оставено заведението.
— Защо? — попита Рон, а госпожа Уизли многозначително изгледа Бил.
— Кой знае! Сигурно нещо не им е угодил. Добър човек беше Флориан.
— И понеже стана дума за улица „Диагон-али“ — намеси се и господин Уизли, — подочух, че и Оливандър е изчезнал.
— Кой, майсторът на магически пръчки ли? — стресна се Джини.
— Същият. Магазинът му е празен. Никакви следи от съпротива. Никой не знае дали се е изнесъл по своя воля, или е бил похитен.
— Ами магическите пръчки… какво ще правят хората без пръчки?
— Ще трябва да се насочат към други майстори — отвърна Лупин. — Но Оливандър беше най-добрият и е лошо за нас, ако другата страна го е взела при себе си.
Един ден след този доста мрачен празник от „Хогуортс“ пристигнаха писмата и списъците с учебниците. В писмото на Хари имаше и изненада: той беше обявен за капитан на отбора по куидич.
— Сега вече имаш същите права, както префектите! — извика щастлива Хърмаяни. — Можеш да се къпеш в нашата баня и така нататък.
— Ау, и Чарли носеше такава — рече Рон и с възхита се зае да разглежда значката на Хари. — Страхотно, ти си ми капитан… ще ме вземеш отново в отбора, нали, ха-ха-ха…
— Е, щом получихте това, май не можем да отлагаме още дълго пътуването до улица „Диагон-али“ — въздъхна госпожа Уизли, докато разглеждаше списъка с учебниците на Рон. — Ще отидем в събота, стига да не се наложи баща ти пак да ходи на работа. Не тръгвам без него.
— Мамо, наистина ли смяташ, че Ти-знаеш-кой ще се спотаи зад някой от рафтовете с книги във „Флориш и Блотс“? — изкиска се Рон.
— А Фортескю и Оливандър са отишли на почивка, нали? — изстреля на мига госпожа Уизли. — Ако смяташ, че безопасността е нещо, с което можеш да си правиш шеги, ще останеш тук, а аз ще ти купя нещата сама…
