двамата за мен!
— Това прави общо три галеона, девет сикли и един кнут — оповести Фред, след като огледа множеството кутии в ръцете на Рон. — Плащай.
— Аз съм ти брат!
— А това, което си награбил, са наши неща. Три галеона и девет сикли. Кнута ти го опрощавам.
— Но аз нямам три галеона и девет сикли!
— В такъв случай върни нещата на мястото им и внимавай да не объркаш рафтовете.
Рон пусна няколко от кутиите, изруга и направи по посока на Фред груб жест с ръка, който за беда беше забелязан от госпожа Уизли, избрала точно този миг, за да се появи.
— Ако те видя да го правиш пак, ще ти урочасам пръстите да не можеш да ги отлепиш! — закани се строго тя.
— Мамо, мога ли да си взема един пухкавел мъник? — попита в този миг Джини.
— Пухкавел какъв? — стресна се майка й.
— Виж, виж колко са сладички…
Госпожа Уизли се дръпна, за да разгледа пухкавелите мъници, и Хари, Рон и Хърмаяни получиха чудесна видимост към витрината тъкмо навреме. Драко Малфой бързаше по улицата сам. Докато подминаваше „Магийки шегобийки на братя Уизли“, погледна през рамо. Само след миг излезе от обсега на видимост и тримата го изгубиха от поглед.
— Къде ли е скъпата му майчица? — свъси се Хари.
— Явно й се е изплъзнал — отговори Рон.
— Но защо ли? — учуди се Хърмаяни.
Хари не каза нищо, мислеше трескаво. Нарциса Малфой не би изпуснала от очи по своя воля ненагледния си син — Драко явно беше хвърлил доста усилия, докато се откопчи от здравата й хватка. Хари познаваше и мразеше Малфой и беше сигурен, че причината не е безвредна.
Огледа се. Госпожа Уизли и Джини се бяха надвесили над пухкавелите мъници, господин Уизли възхитено разглеждаше колода белязани мъгълски карти, а Фред и Джордж обслужваха клиенти. Отвън до стъклото Хагрид стоеше с гръб и оглеждаше улицата ту в едната, ту в другата посока.
— Пъхайте се отдолу, бързо! — подкани Хари, след като извади от чантата мантията невидимка.
— О… не знам, Хари — поколеба се Хърмаяни и погледна боязливо към госпожа Уизли.
— Идвай де! — рече Рон.
Тя се подвоуми още миг, после се шмугна заедно с тях под мантията. Никой не забеляза, че са изчезнали, всички бяха погълнати от произведенията на Фред и Джордж. Хари, Рон и Хърмаяни се промушиха възможно най-бързо до вратата, но докато излязат на улицата, Малфой беше изчезнал точно толкова успешно, както и те.
— Вървеше натам — прошепна съвсем тихо Хари, за да не ги чуе Хагрид, който продължаваше да си тананика. — Хайде!
Забързаха, като се озъртаха наляво и надясно, през витрините и вратите, докато Хърмаяни не посочи напред.
— Това е той, нали? — изшушука тя. — Завива наляво.
— Можеше да се очаква — отвърна също шепнешком Рон, след като Малфой се огледа и се стрелна в „Мракон-али“, незабелязан от никого.
— Побързайте, ще го изгубим — подкани Хари и ускори крачката.
— Ще ни се видят краката! — уплаши се Хърмаяни, защото мантията се развя леко при глезените им — сега вече беше много по-трудно да скрие и тримата.
— Нищо — рече нетърпеливо Хари, — побързайте!
Но „Мракон-али“ — страничната уличка, посветена на Черните изкуства — изглеждаше напълно безлюдна. Докато минаваха покрай витрините, тримата се взираха в тях, ала като че ли в никой от магазините нямаше купувачи. Хари предполагаше, че всеки би се издал, ако в тези смутни времена на подозрения тръгне да пазарува неща за Черни изкуства, или ако го видят, докато купува.
Хърмаяни го ощипа силно по ръката.
— Ох!
— Шшшт! Виж! Там е — прошепна му тя на ухо.
Бяха се изравнили с единствения магазин на „Мракон-али“, в който Хари беше стъпвал — „Боргин и Бъркс“, където се продаваха какви ли не злокобни предмети. С гръб към тях сред витрините, пълни с черепи и прашни бутилки, стоеше Драко Малфой — почти не се виждаше заради същия голям черен шкаф, в който навремето Хари се беше скрил от Малфой и баща му. Ако се съдеше по движенията на ръцете му, той разгорещено обясняваше нещо. Собственикът на магазина господин Боргин, прегърбен мъж с мазна коса, стоеше с лице към Малфой. Изражението му беше странно, в него се четеше нещо средно между възмущение и страх.
— Де да можехме да чуем какво си говорят! — каза Хърмаяни.
— Разбира се, че можем! — възкликна развълнуван Рон. — Чакайте малко… ох, ужас!…
Изпусна две-три от кутиите, които още стискаше, докато търсеше нещо в най-голямата.
— Разтегателни уши, ето!
— Фантастично! — рече Хърмаяни, а Рон се зае да размотава дългите върви с телесен цвят и да ги пуска под вратата. — Ох, дано не й е направена магия за непробиваемост…
— Не й е направена! — триумфално оповести Рон. — Чуйте!
Те събраха глави и заслушаха напрегнато, а от края на вървите като по включено радио се чу високият ясен глас на Малфой.
— Знаете ли как да го поправите?
— Може би — отвърна Боргин с тон, от който пролича, че не иска да се забърква. — Но първо трябва да го видя. Защо не го донесете в магазина?
— Не мога — рече Малфой. — Трябва да си остане там. Вие само ми кажете какво да правя.
Хари видя как Боргин притеснено прокарва език по устните си.
— Без да съм го видял, мога да кажа, че ще бъде много трудно, дори невъзможно. Не искам да обещавам нищо.
— Така ли! — възкликна Малфой и само от гласа му Хари разбра, че той се хили злобно. — Това тук вероятно ще ви вдъхне повече увереност.
Драко се доближи към Боргин и шкафът го скри от погледите на тримата подслушвачи. Те също се преместиха, но видяха само Боргин, който изглеждаше много уплашен.
— Само да кажете на някого, ще последва възмездие! — закани се Малфой. — Познавате ли Фенрир5 Грейбек6? Той е приятел на семейството, от време на време ще наминава, за да провери дали работите по въпроса.
— Няма нужда…
— Това ще реша аз — отсече Малфой. — Е, тръгвам. И не забравяйте да ми запазите това, ще ми потрябва.
— Защо да не го вземете сега?
— Не, разбира се, че не мога да го взема, дребно глупаво човече, как ще го пренеса по улицата? Просто не го продавайте.
— Разбира се, че няма… уважаеми господине.
Боргин се поклони ниско, както Хари навремето го беше видял да се кланя на Луциус Малфой.
— Нито дума никому, Боргин, включително на майка ми.
— Ама естествено, естествено — прошепна Боргин и отново се поклони.
След миг звънчето над вратата издрънча силно и Малфой наперено излезе от магазина, изглеждаше много доволен от себе си. Мина толкова близо до Хари, Рон и Хърмаяни, че те усетиха как мантията отново се надипля около коленете им. В магазина Боргин стоеше като попарен, мазнишката му усмивка беше изчезнала и изглеждаше разтревожен.
— За какво говореха? — прошепна Рон, както намотаваше разтегателните уши.
— Не знам — отвърна Хари, който трескаво обмисляше. — Иска да му поправят нещо… и да му запазят нещо от стоката… видяхте ли какво посочи, когато каза „това“?
