— Не, беше зад шкафа…
— Вие двамата стойте тук — пошушна Хърмаяни.
— Ама какво…
Тя обаче вече се бе навела и беше излязла изпод мантията. Погледна си косата в стъклото и с вирната брадичка влезе в магазина, при което звънчето отново издрънча. Рон и този път припряно навря разтегателните уши под вратата и подаде една от вървите на Хари.
— Здравейте, ужасна сутрин, а? — каза бодро Хърмаяни на Боргин, който не отговори, само я изгледа мнително. Като си тананикаше весело, тя тръгна между всевъзможните предмети. — Тази огърлица продава ли се? — попита момичето, като спря пред една от витринките.
— Ако имате хиляда и петстотин галеона — отговори ледено Боргин.
— О… хм… нямам чак толкова много — рече Хърмаяни и продължи нататък. — А този… този прелестен череп?
— Шестнайсет галеона.
— Значи се продава? Не е запазен, така ли?
Боргин я погледна с присвити очи. Хари изпита гадното усещане, че собственикът знае какво точно цели Хърмаяни. Тя явно също го долови, защото най-неочаквано заряза всякаква предпазливост.
— Работата е там, че… хм… момчето, което току-що беше тук, Драко Малфой де, той ми е приятел… Смятам да му купя подарък за рождения ден и ако си е запазил нещо, в никакъв случай не искам да му взимам същото…
По мнението на Хари версията звучеше като съшита с бели конци и Боргин очевидно си помисли същото.
— Вън! — кресна той. — Махай се оттук!
Хърмаяни не чака да я подканят втори път и следвана по петите от собственика, забърза към изхода. Звънчето издрънча отново, Боргин затръшна вратата и обърна табелата на „Затворено“.
— Е, струваше си да опиташ, макар че го направи доста нескопосано… — отбеляза Рон, докато замяташе отново Хърмаяни с мантията.
— Следващия път ще ми покажеш как се прави, Повелителю на потайностите — тросна се тя.
Рон и Хърмаяни се заяждаха по целия път обратно към „Магийки шегобийки на братя Уизли“, а там бяха принудени да млъкнат, за да се промушат неусетно покрай силно разтревожените госпожа Уизли и Хагрид, които вече бяха забелязали, че ги няма. Навътре в магазина Хари смъкна мантията невидимка, скри я в раницата и отиде при другите двама, които в отговор на обвиненията на госпожа Уизли се кълняха, че през цялото време не са мърдали от задната стаичка и тя просто не е видяла добре.
ГЛАВА СЕДМА
СЛЪГ-КРЪГ
През последната седмица от ваканцията Хари често размишляваше за поведението на Малфой на „Мракон-али“. Онова, което го тревожеше най-много, бе самодоволното изражение по лицето на Драко на излизане от магазина. Каквато и да беше причината за такова щастие, то не вещаеше нищо добро. Хари обаче донякъде се дразнеше, че и Рон, и Хърмаяни не проявяват чак такова любопитство към деянията на Малфой — няколко дни по-късно вече им беше скучно да ги обсъждат.
— Да, Хари, вече се съгласих, че има нещо гнило — рече малко нетърпеливо Хърмаяни. Беше седнала на перваза в стаята на Фред и Джордж, беше стъпила на един от кашоните и беше вдигнала без никакво желание очи от новия учебник „Превод на руни за напреднали“. — Но нали си казахме, че може да има най-различни обяснения.
— Например Малфой да си е счупил Ръката на славата — предположи напосоки Рон, докато се мъчеше да изглади подвитите клонки в долния край на метлата си. — Помниш ли, че имаше една изсъхнала ръка?
— Ами когато каза „И не забравяйте да ми запазите това“? — попита за стотен път Хари. — Лично на мен ми се стори, че Боргин има втора бройка от повредения предмет и Малфой иска и двете.
— Така ли смяташ? — рече Рон и се опита да изчегърта петънца от кал, полепнали по дръжката на метлата.
— Да, така — потвърди Хари. И понеже и Рон, и Хърмаяни продължиха да мълчат, той допълни: — Баща му е в Азкабан. Не мислите ли, че Малфой иска да си отмъсти?
Рон вдигна очи и примига.
— Малфой да си отмъсти ли? И какво може да направи?
— Е, и аз това питам! Не знам — отговори отчаян Хари. — Но е намислил нещо и ние трябва да погледнем сериозно на това. Баща му е смъртожаден и…
Той замълча насред изречението и със зяпнали уста се втренчи в прозореца зад Хърмаяни. Току-що му беше хрумнала стъписваща мисъл.
— Хари! — възкликна тревожно Хърмаяни. — Какво има?
— Да не те боли пак белегът? — попита притеснен и Рон.
— Той е смъртожаден! — провлачи Хари. — Заел е мястото на баща си като смъртожаден!
Известно време всички мълчаха, после Рон избухна в смях.
—
— Звучи твърде неправдоподобно, Хари — подкрепи го Хърмаяни със скептичен тон. — Защо реши, че…
— В магазина на Мадам Молкин. Тя не го и докосна, само понечи да му вдигне ръкава, а той се разврещя и си дръпна ръката. Лявата ръка! Белязан е с Черния знак.
Рон и Хърмаяни отново се спогледаха.
— Ами… — проточи Рон, очевидно не бе особено убеден.
— Според мен, Хари, той просто искаше да се махне оттам — рече Хърмаяни.
— Малфой показа на Боргин нещо, което не успяхме да видим — продължи да настоява вироглаво той. — Нещо, което го уплаши не на шега. Беше знакът, сигурен съм… Малфой показваше на Боргин с кого си има работа, сами видяхте, че след това собственикът взе всичко много присърце.
Двамата му приятели отново се спогледаха.
— Не съм убедена, Хари…
— Ами да, все пак смятам, че Ти-знаеш-кой няма да допусне Малфой…
Подразнен, но повече от сигурен, че е прав, Хари грабна купчина мръсни куидични мантии и излезе от стаята: от няколко дни госпожа Уизли все подканяше да не оставят за последния момент прането и приготвянето на багажа. На стълбищната площадка той се сблъска с Джини, която се връщаше в стаята си със сгънати изпрани дрехи.
— На твое място точно сега не бих отишла в кухнята — предупреди го тя. — Пълно е с Флегма.
— Е, ще внимавам да не се подхлъзна — усмихна се Хари.
Както и беше очаквал, когато влезе в кухнята, завари Фльор да седи на масата и да излага надълго и нашироко плановете си за сватбата с Бил, а госпожа Уизли с ядосан вид наглеждаше купчинка самобелещо се брюкселско зеле.
— Ние с Бил почти ррешихме шаферрките да бъдат само две — Джини и Габрриел, толкова са сладки една до друга. Възнамеррявам да ги облека в бледозлатисто… розовото ще стои ужжасно на Джини с тази нейна коса…
— О, Хари! — възкликна на висок глас госпожа Уизли и прекъсна монолога на Фльор. — Чудесно, тъкмо исках да ти разкажа какви ще са мерките за сигурност за пътуването до „Хогуортс“ утре. Отново ще ни пратят коли от министерството, на гарата ще ни чакат аврори…
— Тонкс там ли ще бъде? — попита Хари и подаде куидичните си неща.
— Не, едва ли, доколкото разбрах от Артър, пратили са я другаде.
— Много се е занемаррила тази Тонкс — отсъди Фльор, докато се взираше в собственото си изумително отражение на обърната чаена лъжичка. — Голяма гррешка, мен ако…
— Да, благодаря ти — отново я прекъсна кисело госпожа Уизли. — Приготви си багажа, Хари, искам до довечера да си си прибрал нещата в куфара, не ми се ще както обикновено да се суетим до последната
