— Изключено е да убеди Снейп — сподели Хари веднага щом Слъгхорн се отдалечи достатъчно, за да не ги чува. — Снейп вече отложи веднъж наказанието заради Дъмбълдор, но едва ли ще склони заради друг.
— О, дано успееш да дойдеш, не искам да ходя сама! — притесни се Хърмаяни и Хари разбра, че се е сетила за Маклагън.
— Едва ли ще бъдеш сама, Джини сигурно също е поканена — сопна се Рон, на когото очевидно не му беше много приятно, че Слъгхорн не му е обърнал никакво внимание.
След вечеря се върнаха в кулата на „Грифиндор“. В общата стая беше пълно с ученици, тъй като повечето вече бяха приключили с вечерята, но тримата успяха да намерят свободна маса и седнаха заедно. Рон, който още от срещата със Слъгхорн беше много кисел, кръстоса ръце и се свъси срещу тавана. Хърмаяни се пресегна и взе броя на „Вечерни пророчества“, оставен на един стол.
— Нещо ново? — попита Хари.
— Не бих казала. — Хърмаяни беше разгърнала вестника и преглеждаше вътрешните страници. — О, виж, баща ти, Рон… добре е! — побърза да уточни тя, защото Рон се обърна разтревожен. — Пише само, че е ходил в къщата на семейство Малфой.
— Да, от мен! — оповести Хари. — Разказах му на Кингс Крос за Малфой и за онова нещо, за което той искаше от Боргин помощ да го поправи. Е, щом не е у тях, значи Малфой го е донесъл със себе си в „Хогуортс“…
— Но как е успял, Хари? — учуди се Хърмаяни, след като остави вестника. — Когато пристигнахме, претърсиха всички, нали?
— Така ли? — стъписа се Хари. — Мен не са ме претърсвали!
— Да, вярно, не са, забравих, че ти закъсня… Е, когато влязохме във входната зала, Филч ни провери един по един с тайносензори. Ако някой е носел Тъмни предмети, щяха да ги засекат, знам със сигурност, че на Краб са му взели една изсъхнала глава. Сам виждаш, че Малфой не е могъл да внесе нищо опасно!
За миг озадачен, Хари загледа как Джини Уизли си играе с пухкавела мъник Арнолд, докато се сети за друго решение.
— В такъв случай някой му го е пратил по сова — отсече той. — Майка му или друг.
— Всички сови също се проверяват — напомни Хърмаяни. — Филч ни каза, докато бърникаше по нас с тия негови тайносензори.
Този път Хари наистина се озова в задънена улица и не знаеше какво да каже. Явно нямаше начин Малфой да е внесъл в училището някакъв опасен или Тъмен предмет. Погледна с надежда Рон, който седеше все така със скръстени ръце и зяпаше Лавендър Браун.
— Сещаш ли се как Малфой…
— О, не ме занимавай с това, Хари!
— Виж какво, не съм ти виновен аз, че Слъгхорн ни е поканил на тъпия си купон, и на двамата не ни се ходи! — избухна Хари.
— Е, аз не съм поканен на никакъв купон — рече Рон и се изправи. — Мисля да си лягам.
Той закрачи решително към вратата за момчешките спални и остави Хари и Хърмаяни да гледат подире му.
— Хари! — каза новата гончийка Демелза Робинс, която внезапно беше изникнала зад рамото му. — Имам да ти предавам нещо.
— От професор Слъгхорн ли? — попита Хари и изправи гръб.
— Не… от професор Снейп — отговори Демелза. Сърцето на Хари се сви. — Каза в осем и половина довечера да отидеш в кабинета му, за да си изтърпиш наказанието… ъъъ… на каквито и увеселения да си поканен. Каза още да ти предам, че ще отделяш разложени пихтиести червеи от здрави, които ще се използват за отвари… и нямало нужда да носиш защитни ръкавици.
— Добре — рече мрачно Хари. — Много ти благодаря, Демелза.
ГЛАВА ДВАНАЙСЕТА
СРЕБРО И ОПАЛИ
Къде ли беше Дъмбълдор, какво ли правеше? През следващите няколко седмици Хари зърна директора само два пъти. Сега вече той рядко се хранеше в Голямата зала и Хари беше сигурен: Хърмаяни е права и Дъмбълдор отсъства дни наред от училището. Дали беше забравил за уроците, които беше обещал да дава на Хари? Беше обяснил, че те водят към нещо, свързано с пророчеството, и Хари се бе почувствал по- спокоен и насърчен, а сега му се струваше, че са го изоставали.
В средата на октомври дойде първото посещение в Хогсмийд през този срок. Хари се беше питал дали ще им разрешат и занапред да ходят в селото, при положение че мерките за сигурност около училището бяха затегнати, но с радост научи, че посещенията не са отменени. Винаги беше приятно да поизлязат за няколко часа от замъка.
Хари се събуди рано сутринта в деня за посещението. Оказа се, че навън има буря, и той реши да убие времето до закуска, като почете от стария учебник „Отвари за напреднали“. Нямаше навика да се излежава и да си чете учебниците. Както Рон твърдеше с основание, подобно поведение беше неприлично при всеки с изключение на Хърмаяни, която в това отношение просто си беше особена. Хари обаче смяташе, че „Отвари за напреднали“ на Нечистокръвния принц едва ли може да се причисли към учебниците. Колкото повече изучаваше книгата, толкова повече осъзнаваше какво богатство е заложено вътре не само във вид на полезни съвети и директни указания за приготвянето на отварите, с които Хари си беше спечелил възхищението на Слъгхорн, но и на разни заклинания и магийки, сътворени с голямо въображение и набързо описани в полетата. Заради зачеркнатите думи и поправките Хари беше стигнал до извода, че Принца ги е измислил сам.
Вече беше опитал някои от заклинанията му. Имаше едно, от което ноктите на краката растяха възмутително бързо (Хари го беше приложил в коридора на Краб — с доста забавни последици), от друго пък езикът се залепваше за небцето (Хари го беше правил два пъти под всеобщи аплодисменти на нищо неподозиращия Аргус Филч), но най-полезно може би беше заклинанието „Муфлиато“17, при което ушите на човека до теб се изпълват с бучене с неустановен произход, а ти можеш да си говориш на воля в часовете, без да те чуват. Единствено Хърмаяни не смяташе тези магийки за забавни, гледаше Хари строго и неодобрително и изобщо не разговаряше с него, ако той приложеше „Муфлиато“ на някого наоколо.
Сега, както си седеше в леглото, той обърна настрани учебника, за да разгледа по-отблизо драснатите набързо указания за заклинание, което очевидно бе затруднило донякъде Принца. Много от думите бяха зачеркнати и поправени, но накрая в ъгълчето на страницата беше сместено:
Вятърът и суграшицата блъскаха неумолимо по прозорците, а Невил хъркаше шумно. Хари се взря в буквите в скоби.
Хари замахна напосоки с магическата си пръчка, обърна върха нагоре и каза наум:
— Ооооооох!
Блесна светлина и стаята се изпълни с гласове: всички се събудиха от писъка на Рон. Хари се стресна и запокити учебника, а Рон увисна с главата надолу във въздуха, сякаш глезенът му беше закачен на невидима кука.
— Извинявай! — изкрещя Хари, Дийн и Шеймъс се запревиваха от смях, а Невил, който беше паднал от леглото, се изправи от пода. — Чакай… Ей сега ще те пусна долу…
Вдигна опипом учебника и го запрелиства уплашен, като се опитваше да намери страницата — накрая я откри и разчете думата, сбутана под заклинанието. Замоли се това да е съответното контразаклинание, максимално се съсредоточи и си помисли:
