Хари Потър и Нечистокръвния принц

вдигна ръка да ги избърше с ръкавицата Лийни сграбчи пакета, който Кейти стискаше, а Кейти го дръпна и той падна на земята.

В миг Кейти се извиси във въздуха, но не като Рон, увиснала смешно с главата надолу, сякаш някой я държи за глезена, а изящно, с разперени като за полет ръце. И въпреки това имаше нещо страшно, нещо зловещо… Вятърът развяваше яростно косата й, очите й обаче бяха затворени, а по лицето й не се четеше нищо. Хари, Рон, Хърмаяни и Лийни се бяха заковали на място и гледаха.

После, на около два метра от земята, Кейти нададе ужасяващ писък. Очите й се отвориха рязко, но каквото и да виждаше, каквото и да чувстваше, то явно й причиняваше нетърпима болка. Кейти пищеше и пищеше, Лийни също се разкрещя и се вкопчи в глезените й в опит да я смъкне обратно на земята. Хари, Рон и Хърмаяни се завтекоха да й помогнат — щом хванаха Кейти за краката, тя се свлече отгоре им, а Хари и Рон успяха да я хванат, макар че момичето се загърчи и им беше трудно да го удържат. Пуснаха я на земята, където Кейти се замята с писъци — със сигурност не можеше да познае никого от тях.

Хари се огледа — наоколо нямаше жива душа.

— Стойте тук! — викна той на другите сред воя на халата. — Отивам да доведа някого на помощ.

Хукна презглава към училището. Никога не беше виждал някой да се държи като Кейти и не проумяваше каква е причината. Като зави по пътя, се сблъска с нещо, което приличаше на грамаден мечок, изправен на задни лапи.

— Хагрид! — рече запъхтян Хари, измъквайки се от живия плет, където беше паднал.

— Хари! — ахна Хагрид, по чиито вежди и брада се беше напластил сняг, както и по дебелото му мъхнато палто от боброви кожи. — Тъкмо ходих на гости на Гроп, много добре се е подредил, направо няма да…

— Хагрид, там има ранен или застигнат от проклятие, или…

— К’во? — попита Хагрид, като се наведе, за да може да чуе сред развилнелия се вятър.

— Има застигнат от проклятие! — ревна момчето.

— От проклятие ли? Кой… Нали не е Рон? Или Хърмаяни?

— Не, не те… Кейти Бел… насам…

Двамата хукнаха надолу по пътя. Скоро съгледаха групичката — Кейти още се гърчеше и пищеше на земята, а Рон, Хърмаяни и Лийни се опитваха да я успокоят.

— Назад! — изкрещя Хагрид. — Дайте да я видя!

— Нещо й стана! — изхлипа Лийни. — И аз не знам какво…

Хагрид се взря за миг в Кейти, после — без да каже и дума — се наведе, грабна я на ръце и хукна с нея към замъка. След малко пронизителните писъци на момичето заглъхнаха и се чуваше само тътенът на фъртуната.

Хърмаяни отиде при ридаещата приятелка на Кейти и я прегърна.

— Казваш се Лийни, нали?

Момичето кимна.

— Внезапно ли стана?

— Да, когато онзи пакет там се разкъса — изхлипа Лийни и посочи вече мократа от снега кафява амбалажна хартия, с която беше увит пакетът — в него се виждаше нещо, което проблясваше в зеленикави оттенъци.

Рон се надвеси с протегната ръка, Хари обаче я сграбчи и дръпна приятеля си.

— Не го докосвай!

Приклекна. От пакета се подаваше красива огърлица от опали.

— Виждал съм я и преди — обясни Хари, без да сваля очи от накита. — Преди цяла вечност беше изложена в магазина на Боргин и Бъркс. На етикета пишеше, че е прокълната. Кейти сигурно я е пипнала. — Той вдигна очи към Лийни, която вече трепереше неудържимо. — Откъде я е взела?

— Точно затова се скарахме. Кейти се върна с нея от тоалетната в „Трите метли“. Каза, че била изненада за някого в „Хогуортс“ и тя трябвало да я предаде. Изглеждаше много странно, докато ми обясняваше… О, не, о, не, готова съм да се обзаложа, че са й направили проклятието Империус, а аз така и не съм разбрала!

Лийни отново избухна в ридания и се разтресе. Хърмаяни леко я потупа по рамото.

— Не спомена ли кой й я е дал?

— Не… не искаше… казах й, че се държи глупаво и да не носи това нещо в училището, но тя си знаеше нейното и… и тогава аз се опитах да изтръгна пакета от ръцете й… и… и…

Лийни изхлипа отчаяно.

— Хайде да се прибираме в училището — подкани Хърмаяни, без да сваля ръка от рамото й. — Тъкмо ще разберем как е Кейти. Идвате ли?

Хари се подвоуми за миг, после смъкна шала от лицето си и без да обръща внимание на ахването на Рон, покри внимателно огърлицата с него и я вдигна.

— Трябва да я покажем на Мадам Помфри — обясни той.

Докато двамата с Рон вървяха след момичетата по пътя, Хари мислеше трескаво. Щом навлязоха в парка на замъка, той вече не можеше да се сдържа и заговори:

— Малфой знае за огърлицата. Преди четири години беше изложена в една витрина в „Боргин и Бъркс“, видях как я разглеждаше внимателно, докато се криех от него и баща му. Ето какво е купил онзи ден, когато го проследихме! Спомнил си е за огърлицата и е отишъл да я вземе!

— Не знам, Хари… — поколеба се Рон. — В магазина на Боргин и Бъркс влизат всякакви… пък и нали онова момиче каза, че Кейти е донесла огърлицата от момичешката тоалетна?

— Каза, че когато Кейти се е върнала от тоалетната, огърлицата вече е била у нея, а не че я е взела оттам…

— Макгонъгол! — предупреди Рон.

Хари вдигна очи. Професор Макгонъгол слизаше забързано през вихрушката по каменните стъпала, за да ги посрещне.

— Хагрид съобщи, че вие четиримата сте видели какво се е случило с Кейти Бел. Незабавно горе в кабинета ми, ако обичате! Какво държиш, Потър?

— Нещото, което Кейти е докоснала — отвърна Хари.

— Господи! — възкликна Макгонъгол и с разтревожен вид взе пакета от Хари. — Не, недейте, Филч, те са с мен! — добави тя припряно, защото пазачът затътрузи бързо крака към тях от другия край на входната зала, вдигнал високо тайносензора. — Занесете незабавно тази огърлица на професор Снейп, но внимавайте да не я докосвате, нека стои увита в шала!

Хари и останалите тръгнаха след професор Макгонъгол нагоре по стълбището и влязоха в кабинета й. Покритите с мокър сняг прозорци дрънчаха в рамките си и въпреки огъня, който пукаше в камината, в помещението беше много студено. Професор Макгонъгол затвори вратата и шеметно заобиколи писалището, после застана с лице към Хари, Рон, Хърмаяни и Лийни, която още хлипаше.

— Е? — попита тя рязко. — Какво стана?

Като се запъваше и често спираше в опит да преглътне сълзите, Лийни разказа как Кейти е отишла в тоалетната на „Трите метли“ и когато се върнала, носела ненадписания пакет; освен това се държала някак странно и двете се скарали дали е редно Кейти да се съгласява да пренася пратки, без да знае какво има в тях, а накрая започнали да дърпат пакета и той се разкъсал. Сега вече Лийни беше толкова разстроена, че от нея не можеше да се изтръгне и дума повече.

— Добре, Лийни — каза професор Макгонъгол, но не строго, — иди, ако обичаш, в болничното крило, нека Мадам Помфри ти даде нещо за уплаха.

След като момичето излезе от кабинета, професор Макгонъгол отново се обърна към Хари, Рон и Хърмаяни.

— Какво се случи, когато Кейти пипна огърлицата?

— Издигна се във въздуха — отговори Хари преди другите. — А после се разпищя и се свлече на земята. Професоре, мога ли да се видя с професор Дъмбълдор?

— Директорът, Потър, отсъства до понеделник — обясни изненадана жената.

— Отсъства ли? — повтори гневно Хари.

— Да, Потър, отсъства! — кисело натърти професор Макгонъгол. — Но съм сигурна, че каквото имаш да