Хари Потър и реликвите на смъртта

добави Джеймс, като че разтревожен дали не е бил достатъчно ясен.

— О, би било прекрасно, ако се оженят! — прошепна Лили развълнувано. — Тогава Теди ще стане истинска част от семейството!

— Той и сега се отбива за вечеря около четири пъти на седмица — каза Хари. — Защо направо не го поканим да живее с нас и да приключваме?

— Да! — възкликна Джеймс ентусиазирано. — Нямам против да сме в една стая с Ал, а Теди може да вземе моята стая!

— Не — твърдо заяви Хари, — ти и Ал ще сте в една стая само, когато ми се прииска да разрушим къщата.

Той погледна стария очукан часовник, който някога бе принадлежал на Фабиан Прюит.

— Почти единайсет е, по-добре се качвайте.

— Не забравяй да предадеш на Невил нашата обич! — каза Джини на Джеймс, като го прегърна.

— Мамо! Не мога да предам на професор обич!

— Но ти познаваш Невил…

Джеймс завъртя очи.

— Навън — да, но в училището той е професор Лонгботъм, нали така? Не мога просто да вляза в час по Билкология и да му предам обич…

Клатейки глава пред безразсъдството на майка си, той даде отдушник на чувствата си, като прицели един ритник към Албус.

— Доскоро виждане, Ал. Пази се от тестралите.

— Мислех, че са невидими? Ти каза, че са невидими!

Но Джеймс само леко се изсмя, позволявайки на майка си да го целуне, в движение прегърна баща си и скокна в бързо пълнещия се влак. Видяха го да махва, после се затича по коридора да намери приятелите си.

— Не се притеснявай за тестралите — каза Хари на Албус. — Те са нежни същества, няма нищо страшно в тях. Както и да е, ти няма да отидеш до училището с техните карети, а ще си в лодките.

Джини целуна Албус за довиждане.

— Ще се видим на Коледа.

— Чао, Ал — каза Хари, докато синът му го прегръщаше. — Да не забравиш, че си канен на чай при Хагрид следващия петък. Не се замесвай с Пийвс. Не се дуелирай с никого, преди да си се научил как. И не позволявай на Джеймс да те плаши.

— Ами ако съм в „Слидерин“?

Прошепнатите думи бяха единствено за баща му и Хари разбра, че само моментът на заминаването е бил способен да принуди Албус да разкрие колко дълбок и искрен е неговият страх.

Хари се наведе ниско, така че лицето на Албус беше малко над нивото на неговото. Единствен от трите деца на Хари, Албус беше наследил очите на Лили.

— Албус Сивиръс, — тихо каза Хари, така че никой освен Джини да не може да чуе, а тя бе достатъчно тактична да се престори, че маха на Роуз, която вече беше във влака — ти си кръстен на двама директори на „Хогуортс“. Единият от тях беше слидеринец и беше може би най-смелият човек, когото съм познавал!…

— Но само да предположим…

— … тогава домът „Слидерин“ ще се сдобие с отличен ученик, нали така? Няма значение за нас, Ал. Но ако има значение за теб, ще можеш да избереш „Грифиндор“ пред „Слидерин“. Разпределителната шапка взима избора ти предвид.

— Наистина?

— Тя го направи за мен — отвърна Хари.

Не беше казвал това на никое от децата си досега и видя почудата по лицето на Албус, когато го каза. Но сега вратите се затръшваха по дължината на целия яркочервен влак и сред размитите очертания на родители, тълпящи се напред за прощални целувки и последни напомняния, Албус скочи във вагона и Джини затвори вратата зад него. Ученици се подаваха от най-близките прозорци. Огромно множество от лица, някои на влака, други — на перона, бяха обърнати към Хари.

— Защо всички са се втренчили? — почуди се Албус, докато той и Роуз се проточваха да гледат останалите ученици.

— Това да не те тревожи — рече Рон. — Заради мен е, аз съм изключително известен.

Албус, Роуз, Хюго и Лили се разсмяха. Влакът се задвижи, а Хари крачеше покрай него, гледайки слабичкото лице на сина си, вече пламнало от вълнение. Хари продължи да се усмихва и да маха, макар да усещаше като малка лична загуба, това да гледа сина си как се изплъзва надалеч… Последната следа от дим се изпари сред есенния въздух. Влакът вече беше завил. Ръката на Хари все още махаше за довиждане.

— Всичко с него ще бъде наред… — промълви Джини.

Като погледна към нея, Хари свали ръката си разсеяно и докосна белега във формата на светкавица върху челото си.

— Знам, че ще бъде!…

Белегът не беше причинявал болка на Хари от деветнайсет години.

ВСИЧКО БЕШЕ ДОБРЕ.

,

Информация за текста

© 2007 Джоан Роулинг

© 2007 Любители, превод от английски

Joanne Rowling

Harry Potter and The Deathly Hallows, 2007

Преводачи и редактори

Глава първа

Превод: Ermac. Редакция: Свилен, Карина, Оgnyancom, Arath, hendy

Глава втора

Превод: Dagoburd. Редакция: Оgnyancom

Глава трета

Превод: Dagoburd. Редакция: Сед, Ognyancom, hendy

Глава четвърта

Превод: Dagoburd. Редакция: Ognyancom

Глава пета

Превод: Ermac. Редакция: Оgnyancom

Глава шеста

Превод: Dagoburd. Редакция: Оgnyancom

Глава седма

Превод: Serendi. Редакция: Оgnyancom

Глава осма

Превод: Serendi. Редакция: Оgnyancom

Глава девета

Превод: Serendi. Редакция: Оgnyancom

Глава десета

Превод: xsenedra. Редакция: Оgnyancom

Глава единадесета