изпълнявал магия, за която самият Дъмбълдор никога не е и мечтал?!
— О, той е мечтал за нея! — каза Хари, — Но е разбрал повече от теб, разбрал е достатъчно, за да не извърши това, което ти направи.
— Имаш предвид, че беше слаб! — изкрещя Волдемор. — Прекалено слаб, за да посмее, прекалено слаб, за да вземе това, което можеше да бъде негово и което ще бъде мое!
— Не, той беше по-умен от теб! — каза Хари, — По-добър магьосник и по-добър човек.
— Аз причиних смъртта на Албус Дъмбълдор!
— Така си си мислел! — каза Хари, — но си грешал.
За първи път наблюдаващата тълпа се размърда, докато стотици хора около стените си поеха дъх като един.
— Дъмбълдор е мъртъв! — запрати Волдемор думите към Хари, все едно това ще му причини непоносима болка. — Неговото тяло гние в мраморната гробница сред полята в замъка, видях го, Потър, и той няма да се завърне!
— Да, Дъмбълдор е мъртъв — каза Хари спокойно, — но не си ти в дъното на убийството му. Той избра свой собствен начин да умре, избра го месеци, преди да умре, организира цялото събитие с човека, който ти мислеше за свой слуга.
— Що за детински брътвежи? — каза Волдемор, но все пак не нападна, и червените му очи не трепваха встрани от Хари.
— Сивиръс Снейп не беше твой служител! — каза Хари. — Снейп беше с Дъмбълдор. Беше верен на Дъмбълдор от момента, когато си започнал да преследваш майка ми. А ти никога не си го осъзнал, заради нещата, които не умееш да разбираш. Ти никога не си виждал как изглежда Патронусът на Снейп, нали, Риддъл?
Волдемор не отговори. Те продължиха да се въртят в кръг един около друг като вълци, готови да се разкъсат взаимно.
— Патронусът на Снейп беше кошута — каза Хари, — същият като този на майка ми, защото той я е обичал почти през целия си живот, от времето, когато са били деца. Трябвало е да го осъзнаеш — каза той като видя ноздрите на Волдемор да лумват, — той те е помолил да пощадиш живота й, нали?
— Той я желаеше, това бе всичко! — презрително рече Волдемор, — но когато с нея бе свършено, той се съгласи, че има и други жени, и то с по-чиста кръв, по-достойни за него…
— Разбира се, че ти е казал така! — каза Хари, — но е бил агент на Дъмбълдор от момента, когато си я застрашил, и е работил против теб оттогава до сега! Дъмбълдор вече умираше, когато Снейп го довърши!
— Няма значение! — извика Волдемор, който бе проследил всяка дума с пълно внимание, но сега нададе лудешки смях. — Няма значение дали Снейп е бил с мен или с Дъмбълдор, нито какви незначителни препятствия се е опитвал да поставя на пътя ми! Аз ги смазах, както смазах твоята майка, предполагаемата голяма любов на Снейп! О, да, но наистина всичко намира своя смисъл сега, Потър, и то по начини, които ти не разбираш! Дъмбълдор се е опитвал да държи Могъщата пръчка далеч от мен! Значи е замислял Снейп да бъде истинският господар на пръчката! Но аз стигнах там преди теб, момченце… Аз достигнах пръчката, преди да можеш да сложиш ръце върху нея, аз разбрах истината, преди да успееш. И убих Сивиръс Снейп преди три часа и сега Могъщата пръчка, Смъртоносната, Пръчката на Съдбата е истински моя! Последният план на Дъмбълдор се провали, Хари Потър!
— Да, наистина! — рече Хари. — Прав си. Но преди да се опиташ да ме убиеш, те съветвам да помислиш какво си извършил… Помисли, и опитай известно разкаяние, Риддъл…
— Какво… е това?
От всички неща, които Хари му бе казал, от всяко откровение или насмешка, нищо не бе удряло Волдемор по този начин. Хари видя зениците му да се свиват до тънки прорези, видя кожата около очите му да побелява.
— Това е последната ти възможност! — каза Хари, — тя е всичко, което ти е останало… Вече видях какво ще представляваш в противен случай… Бъди човек… опитай… Опитай мъничко разкаяние…
— Ти смееш…? — каза Волдемор отново.
— Да, смея! — каза Хари, — защото последният план на Дъмбълдор изобщо не се обърна срещу мен. Той се обърна срещу теб, Риддъл!
Ръката на Волдемор трепереше с Могъщата пръчка, а Хари стисна много здраво тази на Драко. Моментът, той разбра, щеше да дойде само след секунди.
— Тази пръчка все още не работи правилно за теб, защото си убил погрешния човек. Сивиръс Снейп никога не е бил истинският господар на Могъщата пръчка. Той никога не е побеждавал Дъмбълдор.
— Той го уб…
— Не ме ли чу? Снейп никога не е побеждавал Дъмбълдор! Смъртта на Дъмбълдор беше планирана помежду им! Дъмбълдор възнамеряваше да умре, непобеден, като последния истински господар на Пръчката! Ако всичко беше минало по план, могъществото на Пръчката щеше да е умряло с него, защото то никога не е било спечелвано от него!
— Но тогава, Потър, Дъмбълдор все едно ми е дал пръчката! — гласът на Волдемор потръпна със злостна наслада. — Аз откраднах пръчката от гробницата на последния й господар! Отстраних я против желанието на последния й господар! Нейната сила е моя!
— Все още не го схващаш, нали Риддъл? Да притежаваш пръчката не е достатъчно! Да я държиш, да я използваш, това не я прави истински твоя. Не се ли вслуша в думите на Оливандър? Пръчката ИЗБИРА магьосника… Могъщата пръчка разпозна новия си господар преди Дъмбълдор да умре, някого, който никога дори не е полагал ръката си върху нея. Новият господар отне пръчката от Дъмбълдор против волята му, без никога да осъзнае точно какво е направил или че най-опасната пръчка в света му е засвидетелствала своята вярност…
Гръдният кош на Волдемор се повдигаше и спускаше учестено и Хари можеше да долови задаващото се проклятие, да усети как то се натрупва в пръчката, насочена към лицето му.
— Истинският господар на Могъщата пръчка е Драко Малфой.
Грамадна изненада се изписа на лицето на Волдемор за миг, но после изчезна.
— Но какво значение има това? — каза той меко. — Дори и ако си прав, Потър, това не променя нищо за теб и мен. Ти вече не притежаваш пръчката със сърцевина от феникс: Дуелираме се само според уменията си… а след като те убия, мога да посетя Драко Малфой…
— Само че закъсня! — рече Хари. — Пропусна си шанса. Аз бях там първи. Аз надвих Драко преди седмици. АЗ отнех пръчката му.
Хари помръдна пръчката от глог и почувства очите на всички в залата насочени към нея.
— Така че всичко се свежда до това, нали? — прошепна Хари. — Дали Пръчката в твоята ръка знае, че последният й господар е бил обезоръжен? Защото ако знае… аз съм истинският господар на Могъщата пръчка.
Червено зарево бликна изведнъж под омагьосаното небе над тях — ръбът на ослепителното слънце се подаде над прага на най-близкия прозорец. Светлината улучи и двете им лица едновременно, така че Волдемор внезапно се превърна в пламтящо петно. Хари чу високият глас да надава писък, докато той също изпрати последната си надежда към небесата, насочвайки пръчката на Драко:
— АВАДА КЕДАВРА!
— ЕКСПЕЛИАРМУС!
Взривът беше като изстрел от оръдие и златните пламъци, които изригнаха между тях по средата на кръга, който бяха очертали, отбелязаха мястото, където заклинанията се бяха сблъскали. Хари видя зелената струя на Волдемор да се среща с неговото собствено заклинание, видя Могъщата пръчка да лети високо, тъмна на фона на изгрева, въртяща се насред омагьосания таван като главата на Наджини, въртяща се през пространството към господаря, когото не би могла да убие, който беше дошъл да я вземе в пълното си владение… най-накрая. И Хари, с безпогрешното си умение на търсач, улови пръчката в свободната си ръка, докато Волдемор падна назад, с изкривени ръце, зениците му, като цепнатини в яркочервените очи, се обърнаха се нагоре. Том Риддъл падна на пода, срещайки края на своя земен път, тялото му отслабнало и съсухрено, белите ръце празни, змиеподобното лице безизразно и несъзнаващо. Волдемор беше мъртъв, убит от своето собствено отразено заклинание, а Хари стоеше с две пръчки в ръка, взирайки се в обвивката
