— Не!!!
— Хари! ХАРИ!!!!!
Гласовете на Рон, Хърмаяни и Джини бяха дори по-зле от този на МакГонагол; Хари не искаше нищо повече от това да отвърне и все пак се насили да продължи да лежи в тишина, а техните викове подействаха като спусък: тълпата оцелели продължи в същия дух, пищейки и крещейки обиди по посока на смъртожадните, докато…
— ТИШИНА!! — извика Волдемор и последва бумтеж и светкавица от ярка светлина, и над всички тях се спусна принудителна тишина. — Свърши се! Остави го долу, Хагрид, в краката ми, където му е мястото!
Хари почувства как го снишават върху тревата.
— Виждате ли? — каза Волдемор и Хари усети, че се движи напред-назад точно до мястото, където лежеше. — Хари Потър е мъртъв! Разбирате ли сега колко сте заблудени? Той не беше нищо, никога, освен момче, което разчиташе на други да се жертват за него!
— Той те победи! — изкрещя Рон и заклинанието се разпадна и защитниците на „Хогуортс“ отново завикаха и запищяха, докато след секунда още по-могъщ трясък потуши гласовете им за втори път.
— Той беше убит, докато се опитваше да се промъкне навън от поляните на замъка — каза Волдемор, и имаше наслада в гласа му заради лъжата. — Убит, докато се опитваше да се спаси…
Но Волдемор прекъсна думите си: Хари чу боричкане и вик, после още един трясък, проблясване на светкавица и възглас от болка; отвори съвсем минимално очи. Някой се бе откъснал от тълпата и бе нападнал Волдемор: Хари видя фигурата да пада на земята, обезоръжена, а Волдемор хвърли пръчката на противника настрани и се разсмя.
— И кой беше това? — каза той с мекото си змийско просъскване. — Кой дръзна да демонстрира какво се случва с тези, които продължават да се бият, когато битката е загубена?
Белатрикс се изхили със задоволство.
— Това е Невил Лонгботъм, господарю! Момчето, което създаде толкова неприятности на двамата Кароу! Синът на аврорите, помните ли?
— Ах, да, помня… — каза Волдемор, гледайки Невил, който се опитваше да се изправи, обезоръжен и незащитен, застанал в ничията земя между оцелелите и смъртожадните. — Но ти си чистокръвен, нали, мое смело момче? — запита той Невил, който застана срещу него с празни ръце, свити в юмруци.
— И какво, ако съм?! — изрече Невил силно.
— Показваш дух и смелост и имаш благородно потекло. От теб ще излезе много ценен смъртожаден. Имаме нужда от такива като теб, Невил Лонгботъм.
— Ще се присъединя към теб, когато Адът замръзне! — каза Невил. — „ДЪМБЪЛДОРОВА АРМИЯ“!! — провикна се той и предизвика такъв одобрителен рев откъм тълпата, че заглушаващото заклинание на Волдемор не успя да издържи.
— Много добре! — рече Волдемор, и Хари долови повече опасност в мекотата на гласа му, отколкото в най-могъщото проклятие. — Ако това е твоят избор, Лонгботъм, се връщаме към първоначалния план. На главата ти — тихо добави той, — да бъде.
Все още гледайки през миглите си, Хари видя Волдемор да махва с пръчка. Секунди по-късно от един от разбитите прозорци на замъка нещо подобно на уродлива птица прелетя до полуосветеното пространство и кацна в ръката на Волдемор. Той разклати плесенясалия предмет за островърхия му край, което го накара да се провеси, празен и оръфан: това бе Разпределителната шапка.
— Вече няма да има Разпределяне в училище „Хогуортс“ — каза Волдемор. — Няма да има домове. Емблемата, щита и цветовете на моя благороден предшественик, Салазар Слидерин, ще бъдат достатъчни за всички. Нали така, Невил Лонгботъм?
Той насочи пръчката си към Невил, който стана неподвижен и вцепенен, после наложи шапката върху главата на Невил, така че тя се плъзна под очите му. Наблюдаващата тълпа пред замъка се раздвижи и като един смъртожадните вдигнаха пръчките си, задържайки бойците от „Хогуортс“ на място.
— Невил ей сега ще ви демонстрира какво се случва с този, който е достатъчно глупав да продължава да се опълчва срещу мен! — каза Волдемор и с едно махване на пръчката накара Разпределителната шапка да избухне в пламъци.
Крясъци раздраха зората и Невил беше обгърнат от пламък, прикован на място, неспособен да помръдне, а Хари не можа да понесе тази гледка: трябваше да действа! Но тогава… много неща се случиха едновременно!
Чуха див рев от далечната граница на училището, откъдето, ако се съди по звука, стотици хора дойдоха на тълпи през външните стени, които бяха извън видимост, и се стекоха към замъка, надавайки мощни бойни викове. В същия момент Гроуп дойде с тежки стъпки покрай едната страна на замъка и изкрещя „ХАГЪР!“ Крясъкът му получи в отговор ревове от великаните на Волдемор: Те подгониха Гроуп, подобно на слонове срещу бик, карайки земята да потръпне. После се чуха копита и опъване на лъкове, и внезапно стрели западаха върху смъртожадните, които разкъсаха редиците си, крещейки от изненада. Хари издърпа Мантията-невидимка изпод дрехите си, наметна я върху себе си и скочи на крака, Невил също се раздвижи.
С едно бързо плавно движение Невил се освободи от приковаващото заклинание; горящата шапка падна от него и той измъкна от вътрешността й нещо сребърно с пробляскваща рубинена дръжка…
Ударът на сребърното острие не можа да се чуе през рева на прииждащата тълпа, звуците от сблъсъците на великаните и нахлуването на кентаврите, но изглежда привлече всички погледи. С един- единствен замах Невил отряза главата на гигантската змия, която се превъртя високо из въздуха, блещукаща на светлината откъм входната зала и устата на Волдемор се отвори във вик на ярост, който никой не можа да чуе, а тялото на змията тупна на земята в краката му…
Скрит под Мантията-невидимка, Хари произведе едно вълшебство за защита между Невил и Волдемор преди последния да успее да вдигне пръчката си. Тогава през писъците, и ревовете, и гръмовните трусове на биещите се великани, викът на Хагрид се извиси над всичко.
— ХАРИ! — крещеше Хагрид. — ХАРИ… ’ДЕ Е ХАРИ??
Възцари се хаос. Атакуващите кентаври разпръскваха смъртожадните, всички усещаха тътнещите великански стъпала и все по-близо и по-близо бучаха подкрепленията, които бяха дошли кой знае откъде. Хари видя огромни крилати създания да кръжат над главите на великаните на Волдемор — тестралите заедно с хипогрифа Бъкбийк издираха очите им, докато Гроуп ги удряше с юмруци непрестанно, и сега магьосниците, защитници на „Хогуортс“, също както и смъртожадните, бяха избутани обратно в замъка. Хари запращаше заклинания и проклятия по смъртожадните, които видеше, и те се превиваха, без да знаят какво или кой ги е ударил, а телата им биваха прегазвани от отстъпващата тълпа. Все още под Мантията- невидимка, Хари беше изтикан във входната зала. Той търсеше Волдемор и го видя насреща в помещението как изстрелва заклинания от пръчката си, докато отстъпваше към Голямата зала, все още крещейки наставления на своите последователи, мятайки летящи проклятия наляво и надясно; Хари правеше още защитни вълшебства и така, на косъм да станат жертви на Волдемор, Шеймъс Финигън и Хана Абът хукнаха покрай него в Голямата зала, за да се присъединят към вече разразилата се битка там.
Сега имаше повече, още повече хора, щурмуващи входните стъпала, и Хари видя Чарли Уизли да настига Хорас Слъгхорн, който още носеше смарагдената си пижама. Изглежда се бяха върнали при първите редици на, както изглеждаше, семействата и приятелите на всеки ученик от „Хогуортс“, които бяха останали да се бият, заедно със собствениците на магазини и жителите на Хогсмийд. Кентаврите Бейн, Ронан и Маджориан нахлуха в залата с грандиозен тропот от копита, докато зад Хари вратата, водеща към кухните, беше избита от пантите си.
Домашните духчета на „Хогуортс“ се изсипаха във входната зала, пищящи и размахващи назъбени ножове и сатъри, а начело, с медальона на Регулус Блек, подскачащ на гърдите му, беше Крийчър, квакащо-подобния му глас се чуваше дори през цялата тази врява:
— Бийте се! Бийте се! Бийте се за моя господар, защитника на домашните духчета! Бийте се с Тъмния Лорд в името на смелия Регулус! Бийте се-е-е!
Те разсичаха и пробождаха глезените и пищялите на смъртожадните, малките им личица бяха озверели от злоба, и където и да погледнеше Хари виждаше смъртожадните да се прегъват под тежестта на числения превес, обезсилени с магии, вадещи стрели от рани, прободени в краката от духчетата или просто опитвайки се да избягат, но бързо пометени от прииждащите орди.
