присвил очи с концентрацията на учен.
— Няма разкъсвания на плътта, нито нащърбване по костите — каза той. — Този разрез е направен с много остро оръжие и с изключителна сила. Убиецът е знаел съвсем точно какво прави…
— Значи извършителят си служи майсторски с меча? — попита Сано.
— Да.
Сано въздъхна отчаяно. Повечето самураи в Едо и в околните яшики — именията на феодалните владетели даймио, бяха изкусни майстори на оръжието. Сякаш прочел мислите му, д-р Ито вдигна глава и каза:
— Трудно ще ти е да откриеш убиеца, но засега не губи надежда. Нека огледаме главата.
Мура вече разгъваше по-малкия вързоп. Щом зърна съдържанието му, Сано застина в искрено страхопочитание — това бундори бе великолепен образец, точно както ги описваха по книгите за церемониите след битки, безупречно до най-малката подробност. Сведените очи, прибраните в стегната опашка коси, вързани с бяла хартиена ивица, квадратната поставка, гримираното с руж лице, мирисът на тамян — всичко съответстваше на стандарта, описан в класическите бойни наръчници. Самият Токугава Йеясу би се гордял с такъв почетен дар.
— Да… Ясно е, че убиецът е самурай, който знае отлично как се подготвя боен трофей — каза замислено Сано и посегна към етикета, вързан на опашката. После се смръщи изненадан, когато прочете изписаните с туш букви: — Араки Йоджиемон?!?
Д-р Ито се обърна към него:
— Нали бойните трофеи трябва да носят името на убития… Вероятно убиецът не е знаел кой е Кайбара, и е избрал друго име, за да не оставя етикета празен…
„Дали?“, помисли си Сано. От историята знаеше, че Араки Йоджиемон е бил васал на Токугава Йеясу по времето на Сенгоку джидай8 — Дългата война, преди повече от сто години. Йоджиемон е бил един от генералите под командването на Ода Нобунага. Каква връзка би могло да има между Араки Йоджиемон и Кайбара Тоджу?
— Ако убиецът не е знаел кой е Кайбара — изрече на глас Сано, — какъв е мотивът за деянието му? И защо е изписал името на прославен генерал от миналото върху главата на един непознат? — той откачи етикета и го мушна в пояса си до кесията на Кайбара. — Можете ли да ми дадете някакъв съвет, Ито сан?
Очевидно докторът бе очаквал точно този момент, защото рече ликуващо:
— Нямам съвет, но имам една важна новина. Ако се възползваш от нея, може би няма да имаш нужда от съвет — и кимна към Мура, който извади от един шкаф голям захлупен керамичен съд. — Сано сан, имам съмнителното удоволствие да те уведомя, че това необикновено убийство не е първото по рода си…
— Не е първото? Как така? Откъде знаете? — Сано беше искрено озадачен.
Д-р Ито само се усмихна и с жест насочи вниманието му към ета, който с гримаса на отвращение бръкна с ръце в съда и извади отвътре отсечена мъжка глава, от която се стичаше саке — очевидно използвано като консервант. Плътен бял слой замъгляваше очите на мъртвеца; кожата му бе станала белезникава. Устните се бяха обърнали и разкриваха жълти застъпващи се зъби. Късите черни коси оформяха само оскъдна миша опашка. Главата, също както на Кайбара, бе поставена на квадратна дъска, а върху бузите все още личаха следи от руж. Двете убийства несъмнено бяха дело на един и същ човек.
— Без етикет… — промълви Сано, макар че му се гадеше невъобразимо. — Питам се защо… Кога е станало? В полицията знаят ли?
— Събирачите на трупове ми я донесоха преди десет дни — отвърна д-р Ито. — Съмнявам се, че в полицията имат информация по случая…
— Защо? — Сано отмести очи от зловещия трофей и погледна към приятеля си.
— Защото жертвата е ета — отвърна лекарят.
Властите не си правеха труда да разследват убийствата на ета, независимо от това, колко необикновени бяха. Ако не бе професионалното любопитство на Д-р Ито, смъртта на този ета щеше да остане незабелязана заедно с информацията, която би могла да предостави за убиеца. Сано почувства прилив на признателност към своя приятел.
— Благодаря ви, Ито сан.
— За какво говориш? — лекарят се престори на недоумяващ, но искрицата в очите му подсказа на Сано, че е оценил признателността му.
После Мура отряза кичур коса от главата на убития ета, уви го в хартия и го даде на Сано да го отнесе на Аой. Сано се сбогува с д-р Ито, обнадежден от новата информация, но и обезсърчен от предстоящите трудности. Обезглавяването на Кайбара не бе единично произшествие. Престъпникът явно бе тренирал върху ета убийството на Кайбара… а може би и върху още някого? Засега мотивите му бяха неясни, но със сигурност шогунът не бе единствената мишена.
Из Едо на свобода бродеше неизвестен безумец. Колко ли още хора бяха изложени на смъртна опасност?
Глава 6
Хладен здрач се спускаше над храма Асакуса северно от Едо. Звънът на камбаните се носеше над околните хълмове, реката и града. Криволичещите из района улици бяха осветени от хартиени фенери, окачени по стрехите на странноприемници и сергии, край които безспирно се суетяха пристигнали отдалеч поклонници, монаси в оранжеви роби и минувачи. Кънтяха гласове и смях, цареше ведро спокойствие.
Сред този бълбукащ човешки поток вървеше Убиецът Бундори. Той не обръщаше внимание на шума от тълпата, но хората наоколо му хвърляха тревожни погледи заради мрачната решителност, която излъчваше. Първите две убийства бяха усилили копнежа му по миналото. Сега предстоеше нова битка и той искаше да отправи към боговете молба за победа.
В тясната и задушна шатра владетелят Ода Нобунага крачи нервно пред генералите, свикани спешно на това нощно съвещание.
— Моят коварен зет Асай е сключил таен съюз с владетеля Асакура от Ечизен! — изрича гневно той. Десет години след битката при Окехазама Ода вече е един от най-могъщите пълководци — победил е много врагове и е спечелил важен съюзник — Токугава Йеясу; превзел е столицата Киото; планира нападение срещу владетеля Асакура, което със сигурност ще го доближи до установяване на пълно военно господство в страната. Но точно в този миг идва вестта за предателството на роднината Асай… Стъписан ропот обхожда генералите на Ода, сред които е и Убиецът Бундори.
— Асай държи проходите към северната провинция Оми — отбелязва генерал Токугава Йеясу. — Със сигурност ще ни устрои засада на пътя за Ечизен.
Убиецът Бундори изрича това, което всеки друг се бои да каже:
— Тогава трябва да се оттеглим, за да оцелеем и да победим след време! — всички глави се обръщат към него, но с присъщото на младостта му безразсъдство той добавя: — Аз ще командвам ариергарда. И дай, Боже, да успея да задържа Асай и Асакура достатъчно дълго, за да може господарят ми да стигне жив и здрав до Киото. Дори и ако трябва да платя за това с живота си.
Пред самия храм Асакуса бе поставена голяма каменна урна, пълна с димящи пръчици тамян. Поклонниците се тълпяха около нея, шепнеха молитви и сбираха длани, за да уловят лечебния дим от урната и да го съхранят по-дълго. Убиецът Бундори ги подмина и се отправи към главния вход на храма. Влезе, бързо прекоси сумрачната, потънала в тишина зала и коленичи пред олтара на Канон, богинята на милосърдието. Известно време съзерцаваше замислен позлатената й статуя и трепкащите пламъчета на свещите пред нея, после склони глава в молитва.
