съзнанието й изплува лицето му — сериозно и вглъбено, спомни си физическото привличане, което почувства още щом го зърна. Може би при по-различни обстоятелства тя и Сано… Бързо прогони образа му от представите си и каза тихо:
— Той е самотен, а самотните хора са уязвими — гласът й трепна едва доловимо. Едва ли друг познаваше самотата по-добре от нея. Докато Янагисава продължаваше да крачи напред-назад и да реди високопарни слова против Сано, сякаш целият й живот отново премина пред очите й — още от деня, в който бе напуснала своята родна провинция Ига.
Спомни си онзи мъглив есенен ден преди петнайсет лета, когато тя — четиринайсетгодишна ученичка в тайната школа за куноичи — изпълняваше сложно упражнение за баланс, ловкост и безшумност при движенията, а баща й дойде и я повика с жест. Трагичното му изражение я смрази.
— Татко, какво има?
— Аой, дойде време да започнеш работата, за която си обучена — отвърна той тъжно. — Днес заминаваш за двореца Едо като начинаещ шпионин.
Аой се сви, като че я връхлетя планински вятър. Погледна отново баща си, но той само добави:
— Налага се, дъще.
Тренирана в нинджуцу от най-ранно детство, Аой знаеше отлично, че не бива да пита защо. Баща й бе джонин, ръководител на школата в Ига, и сам решаваше всичко, което засягаше рода, а всички останали се подчиняваха безропотно. За да осигурят собственото си оцеляване, нинджа трябваше да служат на онзи, който имаше най-голяма власт. А това бе Токугава. Явно още тогава залогът е бил твърде висок, щом баща й пращаше на шогуна своята най-добра и обична куноичи. Прииска й се да избухне в сълзи, да се разбеснее и да откаже, но обучението й забраняваше да стори каквото и да било, освен да произнесе думите:
— Да, татко. Отивам да се приготвя.
Сега Аой отпъди все още болезнения спомен за тази раздяла и върна мислите си към настоящето.
— Сано не бива да разкрие това убийство! — говореше Янагисава. — Какъв късмет, че успях да внуша на негово превъзходителство идеята за теб.
Намерението му да саботира разследването заради собствени облаги се стори на Аой престъпно. Защо искаше случаят да остане неразгадан? Само защото държеше да отстрани Сано като свой бъдещ съперник или за да скрие някоя друга, още по-зловеща причина, пряко свързана с убийството? Аой нямаше право да се интересува от мотивите на господаря, нито да съчувства на нещастните му жертви. Бе започнала стажа си като прислужница в кухнята, където шпионираше останалите слуги. Нощем безшумно се промъкваше през огрените от луната улички до гробницата Момиджияма.
— А-а, Аой! — посрещаше я старата Мичико, която тогава се грижеше за храма и оглавяваше женската шпионска мрежа към двореца. Тя също бе куноичи. — Какво имаш да докладваш тази вечер?
— Нощните пазачи планират да откраднат ориз от склада на шогуна — съобщаваше Аой, а отговорът на Мичико бе винаги един и същ:
— Много добре, дете. Баща ти би се гордял с теб.
Аой често бе мислила да се провали в поредната поставена й задача, за да пощади набелязаната жертва. Но смъртното наказание, което я очакваше в подобен случай, нямаше да премахне опасността за семейството й. Оставаше й единствено възможността да се подчинява и стриктно да изпълнява заповедите на Янагисава.
— Ще ме осведомяваш ежедневно за разследванията на Сано! И ще се стараеш да го подвеждаш в погрешна посока със съвети и с послания от духовете. Използвай интелигентността си, за да спечелиш уважението, любовта и доверието му…
Рякубон но джицу: изкуството на нинджа да спечели доверието на врага, като се преструва на приятел. Аой владееше до съвършенство това умение. Още през първите три години в крепостта тя се издигна от обикновена прислужница до камериерка на най-приближените до шогуна васали. С познанията си по медицина и владеенето на целебни масажни техники стана изключително популярна. Скоро тя започна да докладва на Мичико не за дребните кражби в кухнята на прислугата, а за лудостта и перверзните в най- високите равнища на бакуфу. С времето тъгата по родния дом се притъпи до непрестанна, но поносима болка. Аой живееше ден за ден и не си позволяваше да мисли за бъдещето.
— Или не! Чакай! Хрумна ми по-добра идея… — тъмните очи на Янагисава заискриха, придавайки на красотата му особено зло очарование. — Ще прелъстиш Сано! Ще го накараш да лудне по теб и да забрави за разследването, а аз пък ще подуча шогуна да го отстрани… или дори да го уволни за пренебрегване на задълженията… Освен това ще се постарая да проваля преговорите му за брак… ха-ха… Не е нужно да ти казвам как да съсипеш един мъж, нали?
Аой запази безизразното си изражение, но за миг се вледени при мисълта, че ще трябва отново да изпълни мономи но джицу: да открие и да атакува слабото място на жертвата.
На двайсет я накараха да шпионира пряко хората на шогуна — главно като преспива с висшите служители на бакуфу, за да разкрие евентуалните им предателства или да докладва за скритите им пороци. Аой презираше жертвите си заради слабостта и глупостта им и не се измъчваше за пониженията, заточенията и самоубийствата, които обикновено следваха след разкритията й. Изтриваше от паметта си вече изпълнените задачи, изпиваше поредната отвара от отровни билки, за да се предпази от забременяване, и се залавяше с новото поръчение. И така, допреди шест години, когато погуби единствения мъж, който бе означавал нещо за нея — Фусей Мацутае, член на съвета на старейшините, единственият, осмелил се да се противопостави на Янагисава в опитите му да узурпира властта. Аой бе поразена от неговата интелигентност, почтеност и впечатляваща външност. В него най-сетне бе открила самурай, достоен за уважението й. За първи път изпита удоволствие от плътска любов с мъж. Другите бяха груби и перверзни, а Мацутае — мил и ласкав. Сексуалният екстаз с него бе притъпил обичайната й бдителност и тя съзря опасността едва когато вече бе твърде късно. Изпита безкрайна тъга, когато изведнъж осъзна в какво бе превърнала любимия си: месеци наред го бе пристрастявала към пиенето и сега от красивото му лице и стройна осанка бяха останали само кървясали очи, треперещи ръце и плужесто тяло. Онзи, другият й липсваше невъобразимо. Прииска й се да вярва, че все още нищо не е загубено, че двамата заедно могат да избягат далеч от това ужасно място. После си спомни, че животът на близките й там горе в планината зависи единствено от безпрекословното й подчинение.
— Губя всичките си съюзници, целият съвет на старейшините подкрепя кликата на Янагисава. Не зная как да спра това безумие… — говореше Мацугае в онази тяхна последна вечер. — Помогни ми, Аой, извикай духа на майка ми да ми даде съвет!
Аой често използваше в работата си ритуала „съветване с мъртъвците“ и това не беше измама. Мъртвите наистина говореха — чрез вещите си, чрез мислите на живите, които са ги познавали. Макар никога да не бе виждала човека, чийто дух й се налагаше да „призове“, тя бе в състояние лесно да долови и изключително точно да пресъздаде образа му — трябваше само да се съсредоточи и да насочи сетивата си към някой предмет, принадлежал на мъртвия. После влагаше в устата на „духа“ необходимите слова, за да въздейства върху жертвата в желаната посока и да й внуши определени мисли. Така постъпи и в онази нощ — „посъветва“ своя любим от името на майка му да се самоубие, за да избегне опозоряване, и два дни по-късно Мацугае действително избра смъртта. Янагисава безпрепятствено зае поста на главен дворцов управител, а Аой нощ след нощ лежеше будна, ридаеше безмълвно, проклинайки и себе си, и дълга към семейството си. После съдбата й нанесе нов удар — Мичико умря и Янагисава й възложи на нея да ръководи шпионската мрежа в замъка. С новото поръчение угасна и последната й надежда да се освободи, да види отново баща си, да върши добро, а не зло, да си намери мъж, който да запълни празнотата в душата й след смъртта на Мацугае. Новото поръчение означаваше тя да прекара остатъка от живота си в Момиджияма, фамилната гробница на Токугава.
— И тъй, куноичи — завърши тирадата си Янагисава. — Ясно ли ти е какво трябва да правиш?
Аой кимна с примирение. Шестте изминали години от смъртта на единствения й любим я научиха как да се пази от сантиментални чувства в работата си. Не бива да се поддава на емоциите, не бива да храни надежди за общ живот със Сано, послушно и съвестно ще го отклонява от работата му и ще се постарае поне да не добавя още едно убийство към греховете си.
— Ще използваш ли тъмни сили срещу Сано? — попита Янагисава и в гласа му се прокрадна внезапен страх.
Загадъчните „тъмни сили“ всъщност представляваха съчетание от висша степен на сетивно възприемане
