самурай, можеше да се заключи от начина, по който бе извършено самото убийство, но разпитът не успя да хвърли повече светлина върху точния час на смъртта, нито да предостави надеждно описание на нападателя. Бе се надявал да установи, че неизвестният извършител е убил Кайбара, отнесъл е главата в дома си, приготвил е трофея и го е сложил на кулата непосредствено преди затварянето на портите, което би означавало, че живее в махалата около аптеката. Но Удогучи бе видял странника преди затварянето на портите, а бе открил главата малко след отварянето им призори — с цяла нощ на разположение убиецът е можел да дойде отвсякъде.
Сано стана и се сбогува с възрастната двойка. После се обърна към пазача:
— Бих искал да видя кулата, където си намерил главата.
— Да, господарю.
Упътен от Удогучи, Сано забърза към противопожарната кула, съпроводен от цяло шествие любопитни. Явно всички бяха разбрали кой е, и искаха да видят как работи. Хирата и помощниците му ги разпръснаха със своите джите. Сано мислено им благодари за охотното съдействие.
Заизкачва се нагоре по стълбата — стъпалата бяха влажни и всичко наоколо бе поръсено със сол, за да се заличи присъствието на смъртта. Хората смятаха съприкосновението с нея за скверно и затова някой бе побързал да почисти площадката на кулата, без да съзнава, че по този начин унищожава всички евентуални следи или улики по убийството. Сано въздъхна и се втренчи в пространството над къщите. Едо бе построен предимно от дърво, а жителите му се отопляваха с мангали с дървени въглища — затова рядко минаваше и месец, без да избухне най-малко един пожар. Откакто преди трийсет и осем години Големият пожар бе унищожил почти половината град и бе отнел живота на повече от сто хиляди души, жителите бдяха непрестанно и използваха тези кули, за да сигнализират с камбанен звън още щом зърнеха дим или пламък. Снощи в мъглата едва ли някой е поглеждал към кулата или се е качвал тук. Да, убиецът наистина бе избрал най-подходящото време. Сано отчаяно сведе поглед. В едномилионния Едо се разхождаха най-малко петдесет хиляди самураи. Как да открие убиеца? Защо не се вслуша в съвета на Ногучи! Как да постъпи сега, как да избегне провала и опозоряването? Вече го нямаше баща му да го дари с мъдростта на Бушидо и да му покаже верния път.
— Ото сан, татко, какво да правя сега? — прошепна той. И да бе чул думите му, духът на баща му не отговори. Още по-печален, Сано слезе по стълбата и нареди на Хирата: — Разпитай всички в района и разбери дали не са забелязали нещо подозрително снощи или рано тази сутрин. Гледай за мъже с рани от меч. Претърси врата по врата всяка къща. Започни от противопожарната кула и аптеката и карай подред. После ела да ми докладваш пред главната порта на крепостта в часа на кучето7 — завърши той и се сбогува.
Измина десетина крачки, когато чу зад себе си:
— Сосакан сама!
Сано се обърна. Хирата все още стоеше до стълбата.
— Сумимасен, извинете ме — младежът преглътна нервно. — Само исках да ви кажа, че няма да съжалявате, дето ми позволихте да работя за вас! — на всяка от страните му пламтеше по едно дръзко червено петно.
Сано го изгледа с изненада. За младия дошин това разследване явно също бе възможност да се докаже. Почувства неочакван прилив на съчувствие към Хирата.
— Ще видим — благо отвърна той. Повече от всеки друг знаеше, че всеотдайността и решимостта могат многократно да компенсират липсата на опит.
Хирата поруменя още повече и бързо се отдалечи. Сано отвърза коня си и пое на север към моргата на Едо. Може би останките на Кайбара Тоджу щяха да му предоставят уликите, които липсваха на местопрестъплението.
Глава 4
В същото време на последния етаж в една от кулите на замъка прокънтяха стъпките на двамата стражи, които съпровождаха повиканата от дворцовия управител Янагисава жена. Тя спря пред властната му фигура и се поклони.
— И тъй, куноичи — каза той с ехидна усмивка. — Каква информация успя да събереш за сосакан Сано с твоите шпионски умения?
Аой трепна. Защо Янагисава я нарече така? Куноичи — жена нинджа, владееща тъмни бойни изкуства и притежаваща демонична, свръхестествена сила. Тя се гордееше, че е нинджа, но откритата подигравка в гласа на Янагисава запали в кръвта й гневен пламък. Дворцовият управител изразяваше онова презрение, което самураите изпитваха към нинджите от незапомнени времена: смятаха ги за мръсни, подмолни наемници, способни само на подли убийства, долен шпионаж, коварства и измама — за разлика от откритите и почтени бойни изкуства на самураите. Аой вътрешно гореше от възмущение, защото именно кастата на самураите бе превърнала някога миролюбивите, отдадени на Буда мистици нинджа в смъртоносно опасни воини. Дедите й бяха развили прословутите си бойни умения като защита срещу управляващите самураи, които горяха храмовете им и избиваха народа им, за да го подчинят. Само че тази ненавист не пречеше на Янагисава или на подобните му да наемат нинджи за работа, която самите те смятаха за унизителна или позорна. Като това да шпионира един нищо неподозиращ човек и да доносничи срещу него.
— Сосакан Сано става рано сутрин, работи съвестно в архива, в свободното си време тренира бойни изкуства, живее аскетично, яде и пие умерено… — Аой говореше с равен, изчистен от всякакви емоции глас, изграден след дългогодишни усилени упражнения. — Когато излиза от крепостта, не ходи в квартала на удоволствията Йошивара, а при възрастната си майка в Нихонбаши. Не играе хазарт, не пилее пари за дреболии, винаги спи сам… — докато говореше, Аой се почувства недостойна издънка на славните си деди — онези горди нинджи, които двеста години преди режима на Токугава са променяли хода на историята. Мислено си представи Фумо Котаро, помогнал на владетеля Ходжо Одавара в битките му срещу Такеда чрез тайни нощни нападения… И Сайга Магоичи, прочутия майстор на огнестрелно оръжие и експлозиви… Сети се и за Хатори, основателя на шогуновата шпионска мрежа мецуке… В историческите хроники липсваха само имена на жени нинджа. Предрешени като слугини, проститутки или пазителки на фамилни гробници, те винаги са действали в сянка, затова подвигът им си е останал неоценен. Но войните бяха приключили и нинджите бяха изтикани обратно в затънтените им планински селца. И ето сега тя — наследницата на онези велики поколения, служи на Токугава, за да спаси народа си. Ако откаже да се подчини, васалите на Токугава ще я убият, а после ще изпратят войската да унищожи до крак рода й и всички други семейства нинджа от околните села. Така повеляваше обичаят — за прегрешение на един член да бъде наказано цялото семейство. — Сано няма любовници, не насилва слугините или конярите си и от всички сведения може да се заключи, че е точно такъв, какъвто изглежда: безупречен самурай! — завърши тя, а мислено добави:
Красивото лице на Янагисава се изкриви от едва сдържан гняв:
— „Безупречен самурай“, дрън-дрън! — дворцовият управител презрително изсумтя.
Изострените сетива на Аой доловиха във въздуха около него леко тръпчив мирис — тя знаеше, че човешкото тяло излъчва такава миризма при страх или силна омраза. Реши да приложи тренираното си умение за концентрация върху Янагисава, за да разбере с какво Сано е предизвикал подобни емоции у своя господар. И за слепите бе ясно, че дворцовият управител предвидливо подкопава кариерата на всеки, който има шанс да му съперничи по положение и власт. Сано бе спасил живота на шогуна, значи лесно би могъл да спечели благоразположението на Токугава и да измести Янагисава от привилегирования му пост.
— Два месеца наблюдение и какво? „Безупречен самурай“! — дворцовият управител закрачи нервно. — Негово превъзходителство го е назначил да разследва убийството на Кайбара Тоджу, а ние все още не знаем кои са уязвимите му места… — Янагисава внезапно се закова срещу нея: — сигурна ли си, че добродетелният Сано няма слабости, от които да се възползвам?
Аой почувства нарастваща симпатия към Сано — може би заради омразата й към Янагисава, комуто бе принудена да служи, а може би заради ненатрапчивата интелигентност и аскетизма на Сано, които толкова го отдалечаваха от типичните нагли и самодоволни самураи… Не, не бива да допуска личните й чувства да се намесват в мисията. Залогът е твърде голям — ако се провали, семейството й ще загине! Въпреки това в
