— Кой уби Ян Спаен? Ти ли?
— Не, не!
Внезапно върху тях се изсипа ярка светлина, а в нощния мрак отекна тропот от бягащи нозе. Сано замръзна; Кийоши изстена.
— Ето ги тук! — разнесоха се викове.
По пътеката откъм гората към тях тичаха няколко самураи. Четиримата отпред стискаха горящи факли. Всички носеха отличителните знаци на пристанищния патрул на Нагасаки. Следваха ги двама дошини, въоръжени с джите, придружени от помощници, стиснали палки, копия и въжета. Най-накрая вървеше йорики Ота. Те бързо заобиколиха Сано и Кийоши.
— Тъй, Кийоши. И сосакан Сано… Арестувайте ги! — нареди той на хората си.
Замаян, Сано пусна Кийоши и стана, вдигнал ръка да се предпази от факлите и насочените към него оръжия. Кийоши се сви, зарови лице в шепите си и се разрида.
— Какво означава всичко това? — попита Сано, опитвайки се да се освободи от дошина, който го държеше. — Защо ме арестувате? Какви са обвиненията?
— Контрабанда на чуждоземни стоки — отвърна Ота.
— Вземете им оръжията и завържете ръцете им! — заповяда той на дошина, след което се обърна към служителите от пристанищния патрул. — Претърсете пещерата!
Дошинът и помощниците му отнеха мечовете на Сано и завързаха ръцете му на гърба.
— Не съм контрабандист! — запротестира той яростно. — Проследих светлините от Дешима до тук и открих пещерата. Хванах Кийоши отвън. С нищо не съм нарушил закона!
Другите служители на реда държаха Кийоши, който бе отпуснал надолу глава и сърцераздирателно ридаеше.
— Истинските контрабандисти вероятно са избягали, когато са ме чули да се приближавам. Ако побързаме, можем и да ги хванем. А сега ме пуснете!
Откъм вътрешността на пещерата един от служителите извика:
— Намерихме го, йорики сан.
Ота се изсмя ехидно в лицето на Сано.
— Как можеш да отричаш вината си, когато те хванахме тук с плячката и с твоя съучастник? — той рязко посочи към хлипащия Кийоши и направи гримаса на отвращение. — Да се сбиете за плячката. Срамно поведение за самураи! И къде е помощникът ти?
Сърцето на Сано се сви. Хирата! Трябваше да го изпрати обратно в Едо! Един дошин се обади:
— Хирата се измъкна от нашия човек, който го следеше днес следобед. Обзалагам се, че е някъде наоколо.
— Не е тук — излъга Сано. Милостиви богове, това беше капан. Какво да прави сега? Събра мислите си и попита: — А вие какво правите тук? Как открихте това място?
— Получихме анонимно предупреждение, че тази пещера се използва от контрабандисти — презрително отвърна Ота. После се обърна към пристанищния патрул и нареди: — Изнесете плячката! А после отведете арестуваните при губернатор Нагай.
— Правите голяма грешка! — изкрещя Сано.
Йорики Ота се изсмя.
— Ще видим.
Пътуваха обратно към града във волска каруца, която според Сано бе докарана от служителите на реда, за да пренесат с нея контрабандните стоки. В къщата на губернатор Нагай стражите заключиха Сано и Кийоши в отделни помещения за няколко часа. После стражите ги отведоха при Нагай. В редица отдясно на губернатор Нагай бяха коленичили йорики Ота, главният преводач Ийшино и комендантът на Дешима Охира. Срещу тях седяха трима самураи, които Сано не познаваше. Запалени фенери хвърляха зловещ воал върху мрачните лица на присъстващите.
Свел поглед към бюрото си, губернаторът Нагай — в черна официална тога — обяви:
— Събрали сме се, за да разгледаме извършените от вас нарушения на закона, включително опитите ви за контрабанда.
Значи си беше съд. И за какви други нарушения говореше?
— Някой действително се е занимавал с контрабанда на Дешима — заяви Сано, — но това не съм аз. Вече обясних на йорики Ота, че проследих проблясващите светлини до заливчето и намерих лодката.
Пълните устни на Нагай изпуснаха кратка скептична въздишка. Дълбоко разположените му очи избягваха Сано.
— Да. Добре. Ще видим какво има да каже вашият съучастник.
Сано хвърли изненадан поглед към Кийоши. Младежът заговори с пресеклив глас:
— Вчера, докато бях дежурен, сосакан сама дойде в стражницата. Нареди ми да открадна стоки от склада на Дешима и да ги отнеса до портите. Каза ми, че ще ме убие, ако откажа.
Слисан от това неочаквано предателство, Сано скочи на крака и сграбчи младия самурай за яката.
— Това е лъжа! Кийоши, ти знаеш, че не съм вършил нищо подобно. Защо…
— Тишина! — прекъсна го гръмогласно губернатор Нагай. Стражите откъснаха Сано от момъка и го принудиха отново да коленичи на пода. — Продължавай, Кийоши.
— Казах на стражите при склада, че баща ми иска да не се намесват. Извадих стоките и ги пренесох до портите — тялото на момъка се разтресе, гласът му съвсем изтъня. Не поглеждаше нито Сано, нито когото и да е от присъстващите. Лицето на коменданта Охира бе неподвижно като маска. — Сосакан ми нареди да помогна на него и на помощника му да натоварят стоките в една лодка… — Кийоши изглеждаше като човек, който всеки момент ще припадне. — Принуди ме да греба до заливчето. Когато се опитах да избягам, той се нахвърли отгоре ми. После дойдоха служителите на реда.
Сано не можеше да повярва на ушите си. Нагай кимна одобрително и се обърна към йорики Ота.
— Намерихте ли Хирата?
— Не, почитаеми.
— Пратете още войски — нареди губернаторът. — Той трябва да бъде заловен и наказан за съучастие.
— Хирата не е извършил никакво престъпление! — възрази Сано яростно. Хванеха ли го, щяха да го убият. И то след всички усилия, които бе положил да предпази младия си помощник! — Контрабандата се е извършвала и преди ние да дойдем в Нагасаки. Ян Спаен е бил убит в пещерата. Лодката, чиито светлини проследихме, трябва да е още…
Нагай отново го прекъсна:
— Следващ подобен изблик може само да утежни положението ви — заяви той хладно. После се обърна към Кийоши и отбеляза: — Понеже си бил принуден със сила да нарушиш закона, няма да накажа и семейството ти, каквато е обичайната мярка за контрабанда… — комендантът Охира за миг притвори очи. Иначе изражението му изобщо не се промени и той не направи и най-малък опит да защити сина си. — Но ти трябва да си платиш за това, че си позволил да станеш жертва на принуда. Ще бъдеш държан в затвора на Нагасаки, докато дойде време за екзекуцията ти.
Подкрепян от двама стражи, младежът напусна помещението. Съзнанието за онова, което ставаше, разпали гнева на Сано. Кийоши не бе злонамерен, той просто бе много млад и уплашен. Със сигурност обвиняваше себе си и Сано, за да спаси някой друг. Но кого? Баща си? Учителя си Ийшино? Или своя покровител — губернатора Нагай? Кого от тях бе искал да „предупреди“ в пещерата?
— Сега ще чуем показанията на другите свидетели — обяви Нагай.
Първият от непознатите самураи заговори:
— Аз следях сосакан, докато той водеше разследването си в града. Той разпита търговеца Урабе и куртизанката Пеони, сякаш нарочно търсеше да накаже за убийството на варварина някой японец.
Вторият също се обади:
— Аз пък го проследих до затвора, където той проведе разговор насаме със затворник християнин. Преди да умре, затворникът покръсти сосакан Сано.
А последният каза:
— Аз наблюдавах една среща между сосакан сама и игумен Лиу Юн. Сосакан Сано предложи пари на
