Лиу Юн, за да организира нахлуването на китайски войски в Япония.
Сано отчете, че свидетелите лъжеха доста убедително. Онзи пазач с шкембето е бил просто за отвличане на вниманието от действителните шпиони. И той се бе поддал на измамата. Каква глупост! Но най-страшните свидетелски показания дойдоха от Ийшино и Охира.
— Аз превеждах разговорите между сосакан Сано и холандския капитан — заяви Ийшино. — Храната, изпратена на борда, бе плата за оръжията, които варварите му предложиха да купи… — Ийшино пусна към Сано усмивка, която изглеждаше едновременно извинителна и потайна. — Подслушвах пред вратата по време на личния му разговор с доктор Хюйгенс. Сосакан Сано предложи на варварина да сключат договор — ако му помогнат да стане шогун, той щял да отпусне на Холандия неограничени правомощия за търговия с Япония.
С далечен и равен глас комендантът Охира добави:
— Аз наблюдавах как сосакан Сано непрекъснато прави отстъпки на варварите. Отнася се към тях с прекомерна отзивчивост и изглежда очарован от възможността да им бъде от полза. Искам да ви уверя, че направих всичко, което ми е по силите, за да осуетя подобно покровителство, но той не отстъпи.
— Сега, след като изслушахме всички показания срещу вас, сосакан Сано — каза губернатор Нагай, — можете да се изкажете в своя защита или да признаете престъпленията си и да си направите сепуку, за да спасите честта си.
Сано се изсмя.
— Да призная? Нямам какво да признавам! Показанията срещу мен са лъжливи. Свидетелите изопачават както думите, така и действията ми. Този процес е един истински фарс!
Нагай мрачно поклати глава.
— Възраженията ви ще бъдат отразени най-прилежно. Но показанията са представени от надеждни свидетели и напълно подкрепят собствената ми преценка за вашата жалка природа. Вие сте избрали урагири но мини, пътя на предателя, вместо Бушидо, Пътя на воина. Затова ви обвинявам в шест форми на предателство: поддържане на контрабандна мрежа; възползване от разследване на убийство, за да преследвате японски граждани; конспирация с доктор Хюйгенс за сваляне на правителството; отпускане на провизии за холандския капитан срещу доставка на оръжие; опит за подсигуряване на военна подкрепа от страна на китайците със съдействието на игумен Лиу Юн; практикуване на християнство.
Държавна измяна! Най-големият позор за един самурай, който се наказва единствено със смърт. Сано бе обзет от ужас.
— Обвиненията са абсурдни и без всякакво основание. Аз съм обект на заговор. Невинен съм!
Твърде късно си даде сметка, как фатално бе рискувал своя живот и живота на Хирата заради любопитството се към холандците и заради желанието си да разкрие истината и да защити справедливостта. Действията му го бяха поставили в зависимост от губернатора Нагай, преводача Ийшино и коменданта Охира. Сано бе сигурен, че някой от тях или може би всички заедно са замесени в контрабандата и са го набедили, за да се застраховат срещу последствията от неговите разкрития. Може би действията им са били планирани предварително, по нареждане на дворцовия управител Янагисава?
— Но заради вашия ранг — продължи Нагай, — не можете да бъдете хвърлен в затвора. Делото ви ще се гледа от специално свикан трибунал с магистрати от три провинции. Ще са ми необходими около три дни, за да ги събера в Нагасаки. Радвайте се на свободата си до свикването на трибунала. Но не си позволявайте волности и не правете опити да напускате града: Ще бъдете под наблюдение.
Сано добре знаеше какъв ще е изходът от този процес. Магистратите също бяха пряко подчинени на Янагисава. Нямаше смисъл да очаква от тях справедливост или снизходителност. Вече чувстваше тежестта на железните окови върху китките и глезените си; виждаше войниците, които го водеха към мястото за екзекуции, и чуваше свистенето на меча, който щеше да отсече главата му…
Докато стражите го извеждаха от залата, Сано хвърли гневен поглед към Нагай, Ийшино и Охира:
— Това няма да ви се размине!
После вратата се затвори.
Глава 21
На разсъмване Сано се прибра у дома, за да открие, че къщата му е като лагер на войници — бяха навсякъде, изпълваха коридорите, а в приемната командирът им крещеше на изплашените слуги:
— Къде е Хирата? Идвал ли е тук? Говорете или ще умрете!
Сано въздъхна с облекчение — Хирата все още бе на свобода. Но докога? После се замисли какво да предприеме. Трябваше да победи враговете, които бяха скалъпили срещу него тези възмутителни обвинения. Трябваше да докаже пред трибунала, че е невинен и че е провеждал разследването си изцяло в рамките на закона. И най-сетне, трябваше да разкрие кои са контрабандистите и кой е убиецът на холандеца Спаен.
Той грабна дървения пропуск за достъп до Дешима — за щастие не го носеше в себе си, когато го арестуваха. На първо място трябваше повторно да разпита варварите на Дешима, които със сигурност бяха замесени в контрабандата.
— Господарю, господарю! — Стария шаран се втурна в стаята. — Вярно ли е, че двамата с Хирата сте обвинени в държавна измяна?
— Несправедливо обвинени — поправи го Сано. Тикна пропуска в наметалото си и добави: — Ако Хирата се свърже с теб, кажи му… — той се запъна. Какво да му каже? Да се предаде и да чака да го екзекутират? Да окаже съпротива и да умре? Или да избяга и да живее като разбойник извън закона? — Кажи му да се крие и да се моли!
Сано отиде в кухнята, изяде набързо няколко оризови питки и сушена риба, след което пийна вода да прокара погълнатото. После яхна коня си и излезе през портите, като търсеше начин, как да се отърве от тайните преследвачи. Забуленият в мараня ален диск на слънцето се издигна над града като бойно знаме, заливайки с враждебни кървави отблясъци къщите, улиците и плъзналото по тях простолюдие. Духаше топъл и влажен вятър. Морето бе мътно, безцветно и набраздено от пенести вълнички. Огромни буреносни облаци затъмняваха небето. При контролния пост на входа за Дешима Сано показа пропуска си.
— Вече не е валиден — отсече пазачът.
— По чия заповед? — попита Сано.
— На губернатор Нагай.
Трябваше да го очаква. Хрумна му друг план.
— Кога е погребението на търговския директор Спаен? — попита той.
— Тази сутрин. В часа на змията25.
Според обичая холандците щяха да напуснат Дешима и да съпроводят трупа на своя другар до гробищата. Каква по-добра възможност да разбере онова, което Де Граеф и д-р Хюйгенс знаеха за контрабандата. А засега можеше да разговаря с коменданта Охира.
Сано стигна до канцеларията на Охира точно когато дъждът плисна на силни талази. Слезе от коня си и го остави под дълбоката стреха на постройката. Влезе и видя Охира — бе коленичил зад бюрото си и говореше с двама стражи. Комендантът се обърна към Сано и в миг застана нащрек, сякаш навлече невидима броня. После нареди на войниците:
— Напуснете помещението и се погрижете никой да не ме безпокои, докато разговарям със сосакан Сано — когато стражите излязоха, той заговори с нескрита неприязън: — Мислех, че ще разсъждавате над грешките си, ще прочиствате духа си и ще се подготвяте да умрете като истински самурай. Какво търсите тук?
Един по-внимателен поглед върху коменданта неочаквано събуди жалостта и възхищението на Сано — пепелявата кожа на Охира бе така изопната върху лицето му, че се виждаше всяка кост по лицето му; сенките около очите му бяха тъй дълбоки, че изглеждаха като синини; съсухреното му тяло приличаше по- скоро на скелет под диплите на одеждите. Охира се бе поболял от мъка по Кийоши и въпреки това като истински самурай продължаваше да изпълнява задълженията си. Сано заговори по-вежливо, отколкото бе възнамерявал:
— Искам да зная защо скалъпихте срещу мен обвинение в предателство.
Охира го изгледа втренчено.
