младост и настъпила промяна; за това, как Ян Спаен бе постигнал надмощие и бе експлоатирал Хюйгенс. — Аз не иска убива Франц Тулп. Аз пиян. Луд. Ние бием. Аз удря твърде силно. Той пада… После идва Спаен. Той вижда тяло Тулп и мой кървав ръце. Аз страхува той… такова… обажда…
— Полицията — подсказа му Сано.
Хюйгенс припряно продължи:
— Спаен казва той помага. Вдига труп и крие. Аз казва може някой види? Спаен казва чака. После идва… такова… коне и кола и минава върху труп. Ние бяга. Чува кола спира, хора вика. Те мисли те убива Тулп.
По-късно Хюйгенс разбрал, че властите причислили смъртта на Тулп към подобни злополуки, които не били нещо необичайно за холандските фестивали — пиян младеж бил премазан от конска кола, карана от други пияни младежи. Приятелите на Хюйгенс от бандата мълчали от страх да не бъдат наказани. И той можел да се измъкне безнаказано, ако не бил Ян Спаен. Сано изпита жал към Хюйгенс и се възхити на усилията му да изкупи греха си. Неприязънта му към Спаен нарастваше. За да разбули загадката около смъртта на този жесток човек, Сано бе рискувал всичко. Но не можеше да допусне антипатията към мъртвия да се отрази върху чувството му за справедливост. Нито пък можеше да оневини заподозрян, който му беше симпатичен.
— Ще ви попитам отново — каза Сано. — Къде бяхте в нощта, когато Спаен изчезна?
Доктор Хюйгенс направи стъпка назад, но смело издържа погледа му.
— В моя стая. Спи. Не убива Спаен.
— Пренасяли ли сте тайно стоки от склада на Дешима до едно заливче в пристанището?
— Аз не краде стоки, не убива.
— Вие ли изстреляхте куршума в тялото на Спаен?
— Не! Не! — Хюйгенс тромаво се свлече на колене пред Сано.
Сано бе обзет от ядно отчаяние. Нямаше материално доказателство, което да свързва убийството с контрабандата, и въпреки това бе убеден във вината на доктора. Хюйгенс веднъж бе убил свой колега студент в пристъп на пиянска ярост. Ако не се е променил наистина, възможно е да е сторил същото и с Ян Спаен. Не биваше да се доверява на варварин! Техните светове бяха твърде различни!
— Трябва да тръгвам — каза Сано.
Свали дрехите и шлема на изпадналия в безсъзнание пазач, взе дългия му меч и предпазителите за краката. Преоблече се и натика тялото на припадналия в един шкаф. Хвърли вътре въжето и куката и отиде до вратата.
— Ако дойде някой, кажете му, че пазачът е излязъл — нареди на доктор Хюйгенс и се измъкна безшумно и навън.
Глава 30
Сано бавно прекоси двора. Тримата пазачи пред къщата на варварите го изгледаха със смътно подозрение. Той им кимна, те отвърнаха на поздрава му и после продължиха играта си на карти. Сано си отдъхна — първата пречка бе преодоляна. Стигна до оградата, отвори портата и се озова в тесния пасаж между двете огради. Поколеба се и тръгна напред, но тутакси чу зад себе си стъпки. Взрив от паника отекна в главата му и той ускори крачка. Вляво съзря портата, която търсеше. Шмугна се през нея и се озова в градината на административната сграда. Отвъд декоративно езеро се издигаше дългата двуетажна къща на коменданта. Сано се огледа, но не видя никого. Отправи се към вратата с твърда стъпка, както би вървял пазач, който отива там по работа. Мина през входната врата и влезе в сумрачен празен коридор с нисък таван, гол дъсчен под и хартиени стени. Таванът над него изскърца — горе имаше някой. Сано хлътна в първата отворена стая. Беше типична канцелария — с бюро в единия ъгъл и ниша зад него. Дълъг свитък, целият изписан с туш, лежеше отворен на бюрото. Сано хвърли бърз поглед — беше списък на стоки с дата отпреди две години: китайска коприна, английска вълна, индийски памук, еленови кожи от Камбоджа, индийско орехче от Островите на подправките, бинокли от Холандия… Всяка стока бе описана най-подробно. Но Сано повече се интересуваше от стоките, които не присъстваха в списъка. Никъде не откри упоменато огнестрелното оръжие или часовниците, намерени в пещерата на контрабандистите. Документът носеше кръглия червен печат на коменданта Охира — доказателство, че самият той е фалшифицирал описа на внесените стоки, като е изключил онези от тях, за които е знаел, че ще бъдат продадени нелегално, за да не бъдат докладвани в Едо. Обзет от въодушевление, Сано нави ръкописа и го мушна под туниката си. Това бе доказателството, от което се нуждаеше, за да убеди трибунала в своята невинност. Улика, която доказва, че контрабандата предхожда неговото идване в Нагасаки, и хвърля обвинение върху един от главните свидетели срещу него.
И тогава, точно когато вече се канеше да се обърне и да си тръгне, забеляза на писалището лист хартия, изписан само донякъде. Беше недовършено копие на описа. Между стоките, които Сано вече бе прочел, веднага му се набиха в очи колоните на контрабандната плячка. Хартията бе чиста, бяла и шумоляща, а калиграфията — лично на коменданта Охира. Явно в очакване да му бъде направена ревизия Охира се бе заел да изготви нов опис, включващ стоките, изключени от оригинала.
Оставянето на двата списъка един до друг и на видимо място заинтригува Сано. Разбира се, след като целият персонал на Дешима бе включен в конспирацията, Охира нямаше причина да крие компрометиращи документи. Но Сано съзираше по-дълбок мотив за подобно действие — мотив, от който можеше да се възползва. Той сгъна листа, тикна го в туниката си и понечи да излезе от стаята. Звук от отваряне на входната врата го спря. По коридора затрополиха бързи стъпки. Сано се обърна и се втурна към прозореца.
— На острова има нарушител! — разнесе се познат глас. — Всички излезте и го търсете! Незабавно!
Още трополене, развълнувани гласове.
— Той проснал в безсъзнание пазача на доктора варварин — разпалено обясняваше на някого Нирин.
Вратата на канцеларията се отвори и Нирин влетя в стаята.
— Кенджи, веднага иди на сушата и доведи коменданта Охира — нареди командирът. — Кажи му… — стъписаният му поглед постепенно разпозна Сано до прозореца. Лицето му се изкриви от гняв. — Вие! — после добави с горчив смях: — Трябваше да се досетя… — и със светкавично движение извади меча си от ножницата. Острието изсвистя във въздуха право към врата на Сано, който парира с откраднатия дълъг меч. Остриетата им се срещнаха с остър звън на стомана. Сано извъртя своя меч, освободи го и пробва напречен удар. Нирин се изсмя и се хвърли в нова атака. Като отличен боец заместник-началникът веднага долови слабото място на противника си — рамото на Сано, и съсредоточи атаките си именно там, за да го принуди да се бие с вдигнат меч. Все пак Сано успя да нанесе няколко ответни удара, макар че Нирин го притискаше все повече към стената. В стаята нахлуха няколко стражи.
— Стойте настрана! — заповяда им Нирин. — Той е само мой!
Изцяло преминал към защита, Сано посрещаше и парираше противниковите удари. Рамото му все повече отмаляваше. Нирин пробва да посече врата му. Остриетата им се пресрещнаха. Сано изпусна меча си и зрителите избухнаха в радостни възгласи. Нирин вдигна собственото си оръжие с две ръце. Сано отскочи назад точно навреме, за да избегне напречното посичане. Извади късия си меч, но поради намаления обхват не можеше да се приближи достатъчно до Нирин, за да нанесе удар. Ако продължаваше така, битката беше загубена.
Прикляквайки, за да избегне удар към главата, Сано ритна една преграда на пътя на противника си. Нирин политна напред и изпъна ръце, за да възстанови равновесието си. Сано не се възползва от възможността да посече противника си — искаше Нирин жив. Втурна се зад него, сграбчи го отзад за яката на туниката му и го дръпна нагоре. Тикна меча си под дясната му ръка, опрял върха на острието в незащитената подмишница.
— Хвърли оръжието! — заповяда той. Нирин се вцепени. Отвори уста, за да каже нещо, но не издаде нито звук. Викове на разочарование се разнесоха от мъжете при вратата. Сано повтори заповедта си и Нирин пусна меча си. — Извади от ножницата и другия и го хвърли ей там — каза Сано. — А сега скръсти ръце — Нирин се подчини. Широкият му ръкав се свлече и покри меча на Сано. — Двамата заедно ще напуснем острова — продължи Сано и тикна Нирин към вратата. — Махнете се от пътя ми — заповяда на
