охраняваха вратите. На стенописа отсреща стрелци препускаха през гората след един тигър.
Сано бе коленичил на сламената рогозка пред подиума досами ширасу, посипаната с бял пясък част от пода, символизираща истината.
— Откривам процеса срещу сосакан Сано Ичиро — обяви тържествено съдията от централното място. Беше около шейсетгодишен, с удължено четириъгълно лице и остри като бръснач скули. Тялото му бе стегнато и силно, позата му — изправена. — Делото ще се гледа от магистратите Сегава Фумио от Хаката и Дадзай Мория от Куруме — той се поклони на мъжете от двете му страни. Секретарите протоколираха думите му. — И от моя милост, Такеда Кендзан от Кумамото, в качеството на върховен съдия… — Сано усети топка в гърлото, щом разпозна името. Такеда бе твърде суров магистрат, при него нямаше помилвани или освободени заради снизхождение затворници. Лицата на другите двама съдии също не излъчваха и капчица милост. — Подсъдимият се обвинява в шесткратна измяна — обяви върховният съдия Такеда. — Оглавяване на контрабандна мрежа, преследване на японски граждани, доставка на оръжия от холандците, заговор със същите за сваляне на правителството, вербуване на военна подкрепа от Китай и изповядване на християнство… — Сано мислено се подготвяше да отхвърли обвиненията и да убеди съдиите, че е невинен. За съжаление тъмничарите му бяха конфискували свитъците, откраднати от Дешима, с което оставаше без доказателства в своя защита. Такеда продължи: — Допълнителни обвинения срещу подсъдимия бяха внесени от уважаемия губернатор Нагай: незаконно проникване на Дешима, нападение срещу персонала и подкупване на екипажа на холандския кораб… — Такеда посочи свитъците на масата. — В качеството си на съдии ние прегледахме свидетелските показания и ги смятаме за задоволителни. По такъв начин считаме подсъдимия за виновен за всички преждеспоменати обвинения.
Впил поглед в съдиите, изумен и невярващ, Сано попита:
— Това ли е всичко? — знаеше, че шансовете му за справедливо отношение са оскъдни, и все пак не бе очаквал такава повърхностна процедура. — Не е ли редно очевидците да дадат показания? Нима дори няма да ми позволите да представя собствената си защита? И най-простият селянин има право да каже нещо в своя защита, преди да произнесат присъдата му!
— Никой не ви е позволил да говорите! — възкликна съдията Сегава, съсухрено малко човече с нацупени уста. Той се обърна към върховния съдия: — Нека произнесем присъдата и да приключим с този неприятен въпрос, колкото се може по-бързо, както би желал и дворцовият управител Янагисава.
Съдията Дадзай кимна одобрително. Очевидно магистратите до един бяха лакеи на Янагисава. Но Сано не възнамеряваше да се предава без бой.
— Обвиненията са фалшиви! — възрази той разпалено. — Така наречените свидетели са ме набедили, за да защитят себе си — съдиите се навъсиха в безмълвно неодобрение. Служители, секретари и стражи го наблюдаваха с презрение. — Искам да ми се даде възможност да докажа невинността си!
След като ехото от собствения му глас заглъхна, последвалата тишина продължи цяла вечност. После съдията Сегава рече:
— Този емоционален изблик е твърде оскърбителен, Такеда сан. Умолявам ви да приключите с настоящата процедура.
Но вниманието на върховния съдия Такеда бе насочено към Сано. Присвил очи с интерес, той обяви:
— С оглед на суровостта на обвиненията ще позволя на подсъдимия да говори в своя защита — после се обърна към Сано: — Продължавайте!
Може би Такеда просто бе любопитен да чуе какво ще каже Сано. Но той съзря у върховния съдия онзи тип служител, който винаги се стремеше да върши работата си правилно и справедливо. Вкопчи се в тази слаба надежда и се впусна в най-красноречивата и отчаяна реч в живота си. Обоснова погрешно изтълкуваните му действия, спомена безупречното си досие като доказателство за своята лоялност към шогуна, изтъкна мотивите на заместник-директора Де Граеф, доктор Хюйгенс, игумен Лиу Юн и Урабе за убийството на Ян Спаен. Обясни как е открил контрабандата и как е осъзнал, че стражите на Дешима са свързани с нея. Отбеляза, че Пеони със сигурност бе умряла заради онова, което е знаела. Цитира подпалването на къщата си като доказателство за заговор срещу него — заговор, който не може да е бил осъществен без знанието на изтъкнатия губернатор на Нагасаки. Накрая разказа за фалшифицираните архиви, за самопризнанията на коменданта Охира и за плана си да залови истинските контрабандисти.
— Уважаеми съдии, кълна се в честта си, че говорих само истината — завърши Сано, прегракнал и треперещ от крайно физическо и умствено изтощение. — Умолявам ви да ми повярвате и да постановите правосъдие за действителните извършители на тези отвратителни престъпления!
Служители и секретари оставиха четчиците за писане; стражите замръзнаха по местата си като неподвижни сенки. По замислените изражения на съдиите Сано прецени, че виждат логиката в изложението му и знаят, че не могат да се отърват от своята служебна отговорност, като открито го подминат. Усети прилив на преждевременно въодушевление. Тогава върховният съдия Такеда попита:
— Разполагате ли с документите, които споменахте?
— Не, ваша светлост — призна Сано. — Отнеха ми ги при арестуването.
Съдията Сегава се изсмя — пронизителен зловещ грак.
— По-вероятно е изобщо да не са съществували — двамата със съдията Дадзай си кимнаха взаимно, възвърнали самоувереността си. — Но самопризнанията на коменданта Охира ще го потвърдят — добави Сано припряно. — Той иска да упражни закона. Липсващите документи не са от значение за него. Моля ви, призовете Охира. Той сигурно знае къде и кога контрабандистите планират да се срещнат. Дайте ми шанс и аз ще ви ги доведа до един.
Върховният съдия Такеда сбра гъсти вежди и се навъси.
— Вие ме обиждате, сосакан Сано, ако смятате, че ще действам въз основа на необоснованите твърдения на човек, който има пряка изгода да клевети други хора! — съдиите от двете му страни се ухилиха самодоволно. Чувство за обреченост връхлетя Сано. — Решението на съдиите гласи: виновен по всички обвинения! — заяви Такеда. — Сега ще ви прочета присъдата: „Сано Ичиро се лишава от привилегията да извърши ритуално самоубийство. Главата му ще бъде отсечена при публична екзекуция, а останките му ще бъдат изложени за назидание на други евентуални предатели.“ — Такеда плесна с ръце два пъти. Стражите дотичаха и сграбчиха Сано.
— Пуснете ме! Невинен съм!
После, докато го влачеха към вратата, тя се отвори рязко. В залата се втурна бягаща фигура, а по петите й се носеше разгневена тълпа, мъже крещяха и размахваха мечове. Изненадата изтръгна Сано от болката, срама и гнева. Той разпозна тичащия.
— Хирата? — сърцето му се изпълни с радост и после се сви от ужас. Войниците със сигурност щяха да го убият. — Не!
— Сосакан сама! Милостиви богове, не съм закъснял фатално — Хирата падна на колене пред подиума. Ако не се смяташе препаската около слабините му, той беше съвсем гол. По тялото му на струйки се стичаха пот и мръсотия. И което беше най-изненадващото, беше си обръснал главата. Поклони се на съдиите и изрече припряно на един дъх: — Уважаеми съдии, дойдох да спася живота на моя господар. Позволете да докажа неговата невинност.
Докато Сано наблюдаваше безпомощно, тълпата обгради Хирата.
— Този човек мина покрай нас, преди да успеем да го спрем — обясни пазачът. — Извинете за прекъсването. Това е беглецът, когото дирим. Предател и убиец. Изведете го навън!
Стражите понесоха Хирата.
— Чакайте! — прокънтя откъм подиума гласът на върховния съдия Такеда. Войниците се заковаха на място. — Доведете го тук!
— Какво? Защо? — възкликна с треперлив глас съдията Сегава.
Такеда не му обърна внимание. Войниците проснаха Хирата по очи пред подиума. Сано наблюдаваше озадачен как върховният съдия изучава с поглед помощника му. Странното изражение на Такеда по никакъв начин не издаваше намеренията му.
— Изправи се! — нареди той и Хирата се подчини. — Ти ли си мъжът, обвинен в съучастничество на урагири Сано? Ти ли си този, който се вмъкна в къщата на ковчежника и уби един войник?
Хирата се поклони.
— Да, но съм невинен, както и моят господар! — гласът му секна; той прочисти гърло и продължи
