дракони. Охира мина през тях и въведе спътниците си в един друг свят.
Дърветата бяха изсечени и земята — заравнена, за да се получи широко пространство, открито към небето. От двете страни на покрити с чакъл пътеки растяха декоративни дървета. Цветни лехи ограждаха алпинеуми, жаби припяваха в искрящо езеро. Подредени пред Сано във внушително великолепие, се виждаха постройки за богомолци, павилиони, високи каменни фенери и огромна камбана в богато украсена с дървена клетка. Върху покриви, зидове и колони се зъбеха дялани демони, обагрени в сиво от лунната светлина. Пагодата се издигаше като изваяна сянка над китайския храм на Нагасаки — някога света обител на хиляди свещеници, сега убежище на игумен Лиу Юн и бърлога на контрабандистката мрежа.
— Не виждам светлини — обади се съдията Сегава.
— Мястото изглежда пусто. Такеда сан, може ли вече и да приключим с тази нелепост?
Но комендантът Охира се движеше надолу по една пътека, която прекосяваше двора на храма.
— Тихо! — предупреди Сано.
Двамата с Хирата избързаха след Охира. Другите изостанаха. Когато Охира внезапно се скри зад едно дърво, Сано стори същото и направи знак на другите да го последват.
Пред тях се намираше главната постройка за богослужение, увенчана с озъбен лъв; стрехите на масивния й керемиден покрив бяха извити като крила на демон, а огромните двойни порти бяха засенчени от голяма веранда. Отпред крачеше самурай, а сенките на мечовете му се открояваха ясно на фона на бялата чакълена пътека. Някъде иззад него долитаха стържене, скърцане, блъскане и приглушени гласове. Сано усети как пулсът му се ускорява от вълнение. Не можеше да различи никакви думи, но долови вече познатия ритъм на холандска реч, примесена с японски. Вероятно контрабандистите пренасяха стоките. Кой ли варварин бе дошъл с тях?
Сано подкани с жест спътниците си да го последват до залата за богослужение, където бе съсредоточена най-усилената дейност. Като се придвижваха от дърво до камък, от камък до статуя и заобикаляйки пагодата, те обградиха сградата за богослужение. Сано не се отделяше от Охира, който се препъваше и изоставаше от другите. Шумовете станаха по-отчетливи и Сано чу откъслечни реплики:
— … по-внимателно… да не го пуснеш…
Когато се озоваха при задната част на постройката, се притаиха зад една беседка със сламен покрив и решетести стени. При задния вход горяха каменни фенери. Двама самураи, понесли помежду си дървен сандък, с тежки стъпки заизкачваха стъпалата. Друг стоеше на верандата.
— Побързайте — каза той. — Нямаме на разположение цяла нощ!
— Нирин — прошепна Хирата.
Мъжете пренесоха сандъка през отворените врати в ярко осветената зала.
— Виждам, че не съм се излъгал във вас, сосакан Сано — каза Такеда. Колегите му с неохота измърмориха нещо като съгласие. Съдията и помощниците му извадиха мечове. — За нас ще бъде удоволствие да помогнем в залавянето на тези престъпници.
— Чакайте — спря ги Сано, забелязвайки светлини в лявата част на постройката. През една порта в зида на храма навлезе върволица от самураи. Някои влачеха сандъци, други носеха факли. От другата страна още двама самураи водеха група мъже в наметала и шапки, но без мечове. Те всички се срещнаха при входа на залата, където Нирин махаше нетърпеливо.
— Оставете ги да влязат — прошепна Сано, като в същото време преброи поне десетина самураи пред постройката. Колко ли още имаше вътре? Невъоръжените от простолюдието може би не представляваха особена заплаха, но въпреки това неговият отряд бе по-малоброен. Сано се питаше дали контрабандистите ще се предадат по-лесно от Миочин и крадците на трупове. Предполагаше, че Охира ще бъде безполезен в една битка; положението със съдиите Сегава и Дадзай не беше кой знае колко по-добро. А това означаваше: Такеда — в напреднала възраст, Хирата — изтощен от трите дни бягство, четирима васали с недоказани бойни умения и самият той — с раните си. Елементът на изненада бе единственото им предимство.
Новопристигналите влязоха в залата. Нирин ги последва и затвори вратата. Един самурай остана на верандата да пази. Сано каза:
— Такеда сан, вие, аз и двама от вашите подчинени ще щурмуваме портата. Хирата, вземи другите двама и минете отпред. Разчистете входа. Чакайте да ви дам сигнал и тогава влизайте.
Хирата и групата му потънаха в тъмнината.
— Ами ние? — попита съдията Сегава. След това посочи коменданта Охира и попита: — Ами той?
Сано взе бързо решение:
— Вие ще стоите тук! Пазете Охира да не избяга. И да не сте мръднали от тук.
— Как ще се промъкнем покрай поста? — попита Такеда.
Сано взе един камък. Хвърли го в тъмнината вдясно от постройката, а лицето му се сгърчи от болка в рамото. Камъкът падна шумно. Това бе най-старият трик на света, но действаше. Пазачът се извърна в посока към тракането и отиде да види каква е причината. Сано изпълзя иззад павилиона и го последва. В градината пазачът застана с гръб към него, търсейки източника на шума. Сано се промъкна зад него и го удари силно с отворени длани по ушите. Пазачът се олюля и после рухна в безсъзнание. Сано развърза пояса му, раздра го на три дължини, завърза пазача и му запуши устата. После се върна при Такеда.
— Да вървим.
Двамата прекосиха откритото пространство пред постройката за богослужение. Изкачиха се на пръсти по стълбите. Сано открехна тежката, украсена с дърворезба врата и надникна вътре.
Просторното помещение се осветяваше от висящи фенери, чиято задимена светлина падаше върху боядисани с червен лак колони, статуи на навъсени божества и оцветени в ярки краски стенописи. На олтара горяха свещи. Дванайсет самураи, в които Сано разпозна стражите от Дешима, разковаваха капаците на четири сандъка. Десетината от простолюдието бяха смъкнали наметки и шапки и бяха открили своите обръснати глави и татуирани ръце и крака. Бандити.
Нирин взе някакви предмети от сандъците, за да ги огледа.
— Коприни. Подправки. Лекарства.
В дъното, с гръб към вратата и отчасти скрити от статуята на воин в броня, отдалечени от другите стояха двама души. Единият носеше черна шапка като холандец, а другият — обикновена сламена шапка на японец. „Обърнете се“, подкани ги мислено Сано. Знаеше, че варваринът е доктор Хюйгенс, просто беше сигурен. Но кой беше другият? Игумен Лиу Юн?
От нишата в залата излезе слаба фигура в шафранова роба и брокатен епитрахил. Мушнал ръце в широки ръкави, той мълчаливо наблюдаваше холандците.
Може би японецът бе Урабе, когото Хирата бе свързал с организираната престъпност? Или самият губернатор Нагай?
— Добре, видяхме достатъчно — каза на Нирин главният сред бандитите и се обърна към хората си: — Затворете тези сандъци! — после развърза издута платнена кесия на пояса си и я поднесе на Нирин.
— Не на мен — рече Нирин и кимна към двамата усамотени мъже. — Дай ги на началството.
Холандецът стана и заобиколи сандъците. Беше помощник-директорът Де Граеф. Сано почувства приятно облекчение. Почувства вина, че неоснователно бе заподозрял своя приятел. После се обърна и японецът — беше главният преводач Ийшино.
— Аз ще ги взема — каза Ийшино.
Той коленичи пред преносимото си писалище, изброи парите и ги раздели на купчини върху пода. Игумен Лиу Юн, Де Граеф и другите японци се наредиха край Ийшино.
— На Де Граеф за стоките, които двамата с Ян Спаен бяха така любезни да внесат — каза Ийшино и подаде купчинка монети на помощник-директора. Извади от писалището си четчица, шишенце с туш и малка книга и записа платената сума. — На игумен Лиу Юн за ползване на неговия храм и за ролята му на връзка с черния пазар… — без да изважда дясната си ръка от ръкава, Лиу Юн взе парите и застана до Де Граеф. Ийшино продължи да плаща и да записва връчените суми. — На Нирин и на стражите от Дешима за осигуряване на охрана и транспорт… — Ийшино затвори шишенцето с туш и отново го пъхна в преносимото си писалище. Йерархията при контрабандистите беше ясна, макар и без убиеца на Спаен и Пеони. Но Сано трябваше да действа, преди контрабандистите и стоките да напуснат залата за богослужение. Надяваше се, че е оставил достатъчно време на Хирата да заеме позиция при предната врата.
