самоотвержено: — Моля, простете намесата ми, ваша светлост, и моля, позволете ми да обясня.
— Момент — Такеда изгледа Хирата с явен интерес. — Научих, че си се криел. Какво правеше през това време?
Сега гласът на Хирата прозвуча с пламенна решимост.
— Събирах информация за хората, които несправедливо обвиниха моя господар.
— Знаеше ли, че войници те издирват ден и нощ и че губернатор Нагай вече те е осъдил на смърт? — попита Такеда.
— Да, ваша светлост — ако Хирата изпитваше някакъв страх, Сано по никакъв начин не го долови.
— И въпреки това рискуваш живота си, за да дойдеш и да говориш в защита на своя господар?
— Да, ваша светлост.
Внезапна емоция скова за миг изражението на върховния съдия Такеда.
— Иншотеки… впечатляващо — измърмори той.
Вдигна ръка и избърса с ръкав една скрита сълза.
— Живо въплъщение на Бушидо, каквото изобщо не съм се надявал да видя в днешно време.
Като историк Сано знаеше как Пътят на воина се бе изродил в отговор на променящия се политически климат в Япония. Мирният период не притежаваше безпощадната суровост на войната. Самураите дължаха противоречива вярност на различни господари, хиляди удоволствия ги отклоняваха от дълга им, личният интерес често вземаше връх над готовността за саможертва. А преди сто години самураите с радост бяха умирали в битки за своите господари. Много днешни самураи тъгуваха по изгубената чистота на Бушидо; очевидно Такеда бе един от тях.
— Подобна вярност трябва да бъде възнаградена — обяви той. — Можеш да говориш.
Хирата разказа безпристрастно как бе действал като водещ разследване и как бе убил при самозащита.
— Урабе има връзки с бандити. Няма надежден свидетел, който да потвърди алибито му нито за убийствата на Спаен и Пеони, нито за контрабандата. Главният преводач Ийшино харчи повече за подаръци на своите началници, отколкото печели. Как би могъл да си го позволи, ако не чрез престъпление? — докато се чудеше как Хирата е узнал толкова много, Сано наблюдаваше лицата на съдиите. Такеда нито за миг не отклони поглед от Хирата. Другите двама едва успяваха да прикрият раздразнението си от протакането на цялата работа. Хирата разказваше: — Предреших се като сезонен работник и се хванах на работа в дома за удоволствия „Полумесец“. От персонала научих, че Ийшино, йорики Ота и губернатор Нагай са присъствали там на празненството вечерта преди убийството на Пеони. Освен това намерих един собственик на чайна, който твърди, че игумен Лиу Юн редовно се промъква в квартала, предрешен като японски търговец. Той също е бил там през въпросната нощ. Ваша светлост, преди да осъдите моя господар, моля ви лично да разследвате тези хора. Между тях ще намерите истинския урагири.
Хирата се поклони. Такеда изглеждаше потънал в размисъл. Сано чакаше в мъчителна неизвестност. После върховният съдия се обърна към Сано:
— Сосакан Сано, думите на вашия помощник потвърждават показанията ви, а привързаността му към вас говори добре за вашия характер. Затова ви давам възможност да докажете невинността си.
Шокът от отмяната на присъдата заля Сано като мощна вълна — очите му се замъглиха, ушите забучаха, напрегнатите му мускули се отпуснаха и дробовете свободно поеха дъх. Искаше му се да скочи и да се разкрещи в радостно облекчение, изпитваше желание да се просне на земята и да се разридае от благодарност. Но честта и протоколът изискваха достойно поведение.
— Благодаря, ваша светлост — изрече той тихо.
После се обърна към Хирата. В миг осъзна колко много се нуждае от помощта му и че не може… и не бива да отказва на друг самурай правото да служи на честта. Показанията на Хирата бяха засилили подозренията срещу техните обвинители, но всъщност в края на краищата неговата лоялност бе накарала Такеда да промени решението си. Искрящите от скрити сълзи очи на Хирата изразяваха неописуема радост — сякаш резултатът от процеса и похвалата на върховния съдия Такеда бяха доказали качествата му и му бяха донесли покой. Двамата тържествено се поклониха един на друг.
— Това е нарушение на закона! — възпротиви се съдията Сегава.
— Дворцовият управител Янагисава ще бъде крайно недоволен — добави съдията Дадзай.
— Уважаеми колеги, не забравяйте, че аз ръководя този трибунал — заяви Такеда. — Вашите възражения прилежно се записват и се отхвърлят. А колкото до вас, сосакан Сано, аз лично ще надзиравам работата ви и ще ви придружа до мястото на срещата с контрабандистите. Ако успеете да намерите престъпниците, обвиненията ще бъдат оттеглени. Ако се провалите, смъртната присъда ще бъде изпълнена. Не забравяйте това!
Глава 33
В полунощ от една висока скала извън града Сано наблюдаваше Нагасаки в ниското. Луната, прозрачен бял балон, хванат в мрежата на облаците, осветяваше бойните кораби, патрулните лодки и холандския плавателен съд в пристанището. Сано откъсна очи от гледката и се обърна към спътниците си.
Хирата бе клекнал неподвижен в сянката на един бор и напрягаше слух за всеки приближаващ звук. Върховният съдия Такеда седеше до една скала със скръстени ръце, а Сегава и Дадзай се бяха притиснали един до друг и не спираха да мърморят:
— Чакаме от два часа и информаторът ви все още не е пристигнал… По-добре се откажете, сосакан Сано.
— Ще дойде — каза Сано с повече убеденост, отколкото чувстваше.
Охира бе обещал, че ще изпрати слуга, който да отведе Сано и спътниците му до едно скрито убежище, откъдето по-късно той самият щеше да им посочи мястото на срещата.
След закриването на трибунала Сано и Хирата бяха отведени на горния етаж и строго охранявани от подчинените на Такеда. От съображения за сигурност официално бе съобщено, че съдиите все още заседават. Хирата заспа изтощен, а Сано дочу как Сегава и Дадзай се карат с Такеда. На входната врата пратениците на губернатор Нагай час по час питаха за хода на делото. Хората на Такеда ги отпращаха всеки път със съобщението, че трибуналът все още не е взел решение. Времето се точеше бавно; денят вече преваляше. После, дълго след като бе паднала нощта, в стаята влезе слугата на Такеда с две тъмни наметки и два комплекта мечове.
— Господарят каза да се приготвите. Време е.
Сано събуди Хирата. Навлякоха дрехите и препасаха мечовете. Помощниците на Такеда ги съпроводиха до задната порта, където ги чакаха тримата съдии и възрастният слуга на коменданта Охира.
— Това е глупаво — каза съдията Сегава. Двамата с Дадзай се втренчиха в Сано. — Такеда сан, тези престъпници възнамеряват да ни убият и да избягат.
Очите на върховния съдия Такеда искряха от младежки авантюризъм.
— Хората ми ще се погрижат да няма своеволия. Да вървим.
И ето сега, когато нощта все повече напредваше, а Охира не се появяваше, безпокойството на Сано се възвърна. Съдиите Сегава и Дадзай мърмореха ядно. Дори и Такеда започна да губи търпение. Сано вече се виждаше на мястото за екзекуции… И точно в този миг по-скоро с интуицията си, отколкото със сетивата си, той регистрира едва доловима промяна в обстановката. Спътниците му се размърдаха, усещайки незримото присъствие. Без да издава нито звук, на поляната се появи комендантът Охира. Лунната светлина подчертаваше восъчната му бледност. Очите му бяха празни, бездънни кладенци от мрак, изпълнени сякаш със самата нощ.
— Елате — каза той.
Обърна се и пое през гората.
Сано забърза подире му, за да не изпуска от поглед почти невидимата му фигура. Охира изчезваше в сенките, после се появяваше отново, превеждайки ги през незнайни горски пътеки, небродени стръмни хълмове и зад сребърната завеса на един водопад. Над тях се мержелееха стражеви кули. Огньовете пламтяха все по-близо, все по-ярко. С увеличаване на височината въздухът ставаше все по-прозрачен и по-студен, а вятърът — по-силен. С мъка се изкачваха все по-нагоре през мрака. Внезапно се озоваха на открит път. От нощта изникна висок каменен зид. Над украсените и с дърворезба порти се виеха свирепи
