Иредзуми

— Какъв? — като нетърпеливо дете шогунът седна в леглото, а очите му заблестяха от удоволствие.

Ичитеру сложи книгата пред него.

— Възбуждаща книга, господарю мой — сборник с шунга, еротични гравюри, произведения на прочут майстор, единствено за вас… — тя отгърна книгата и се спря на първата страница. Във великолепни приглушени цветове на нея бяха изобразени двама самураи, които лежаха голи един до друг под увисналите клони на плачеща върба. Мечовете им бяха оставени върху купчини нахвърляни дрехи, а те двамата се галеха по набъбналите членове. В ъгъла имаше стих, написан с елегантен шрифт:

На воините в мирно време
телесните оръжия по-яки са от самурайски меч…

— Великолепно! — ахна Токугава Цунайоши. — Ти знаеш какво ми харесва, Ичитеру — от другата страна на преградата се долови шумолене. Отошийори Чизуру се размърда, очакваща с нетърпение началото на любовната игра. Шогунът огледа Ичитеру от глава до пети и одобрително вдигна вежди: — И колко си хубава тази вечер!

— Благодаря ви, господарю — каза Ичитеру, доволна, че планът й за прелъстяване действа. Тя го остави да се възхищава на картината още известно време, след това отгърна на втората страница. Сцената представяше плешив будистки свещеник в храмова зала за богослужение, а полите на яркожълтата му роба бяха вдигнати на кръста. Млад послушник бе коленичил в нозете му, наполовина поел в уста възбудения му член. Стихът гласеше:

Що чини капката пред бурен летен дъжд?
И може ли да се сравни въздигането на духа с екстаза на плътта

— О-о, колко богохулно и сквернословие! — кискайки се, Токугава Цунайоши се приведе към Ичитеру. Откъм дъното на коридора до тях достигаха ритмичните стъпки на охраната. В съседното помещение отошийори Чизуру се изкашля леко. Но шогунът, изглежда, не долавяше тези разсейващи шумове, докато оглеждаше Ичитеру с едва зародило се в погледа желание.

Тя му се усмихна окуражително, потискайки нервна тръпка. Винаги бе изпитвала отвращение от глуповатата личност на шогуна и от болнавото му тяло. Ако зависеше от нея да си избере любовник, би посочила Хирата, когото с такава наслада бе дразнила в кукления театър. Той поне беше мъж, който наистина я оценяваше! Но амбицията трябва да владее емоцията. Ичитеру бе длъжна да осъществи съдбата си, предопределена за нея толкова отдавна… когато като дете по време на уроците й по музика, калиграфия и чаена церемония възрастни членове на императорското семейство често се отбиваха, за да я наглеждат. „Ичитеру е много надеждна“, често казваха те. Умно, но наивно момиче, винаги покорна и хранеща уважение към по-възрастните, Ичитеру се наслаждаваше на тези похвали. Скоро обаче получи и други уроци. При нея доведоха една красива куртизанка от квартала на удоволствията в Киото. Казваше се Абанос. Тя обучи Ичитеру в изкуството да доставя удоволствие на мъжа — как да се облича и да флиртува; как да води забавен разговор; как да ласкае мъжкото честолюбие. Върху една дървена статуя Абанос й показа най-различни техники с уста и с ръце за възбуждане на любовника. По-късно запозна Ичитеру с приложението на еротичните играчки, целящи да поддържат мъжкия интерес. Тя съблече Ичитеру и я въведе в насладите, които може да изпитва собственото й тяло. Галейки с пръсти най-интимните й места, Абанос я накара за първи път да изпита оргазъм и когато Ичитеру задиша учестено, заизвива се и застена страстно, Абанос й каза: „Ето какво иска да вижда и да чува мъжът, който е легнал с теб.“ С помощта на специално дървено приспособление Абанос й показа как да свива вътрешните си мускули около мъжкия член. Научи я как да прелъстява мъже, които не харесват жени; как да задоволява необичайни апетити. По-късно дворцовият лекар я обучи как да използва афродизиаци, за да засилва възбудата и да подпомогне зачеването. Винаги прилежна, Ичитеру никога не се възпротиви и никога не попита защо. До шестнайсетата си годишнина тя така и не знаеше каква бе целта на тези уроци. И когато един ден в двореца пристигнаха пратеници от Едо, наставниците й я премениха в най-хубави одежди и им я представиха. Императрицата й каза: „Ти си избрана да бъдеш сокушицу на следващия шогун. Гадатели са предсказали, че ще му родиш наследник и ще свържеш императорския род с клана Токугава, а чрез теб богатството и властта отново ще се върнат в императорското семейство. Утре заминаваш за Едо.“ По-късно Ичитеру научи, че роднините й са я продали на шогуна. Почувства се предадена и унизена, но реши да не се поддава на отчаяние, а да спечели благоволението на Токугава Цунайоши и да го накара да й направи дете.

Но скоро решимостта й отслабна — шумът в пренаселеното вътрешно крило я измъчваше, непрестанното наблюдение я тормозеше, принудителният секс, скандалите и съперничеството между жените ставаха все по-непоносими. Постепенно природната й интелигентност се изроди в лукавство; хуманността на мисията й се преобрази в ненавист към онези, които я бяха обрекли на тази окаяна съдба; идеалите й бяха заменени от копнежи за богатство и власт. Глуповатата майка на шогуна Кейшо стана олицетворение на всичко онова, което Ичитеру заслужаваше да бъде — дама от най-висок ранг, живееща в охолство и разкош, свободна да прави каквото си пожелае. Само веднъж да роди наследник на Токугава Цунайоши! Но той прахосваше своята мъжественост по момчета и въпреки божествената си красота и ненадминати сексуални умения Ичитеру забременя едва четири години след пристигането си в двореца. Шогунът ликуваше. Всички глезеха Ичитеру, а тя се наслаждаваше на вниманието. Приготвиха разкошна детска стая. После, след осем месеца, тя роди мъртво момченце. Нацията потъна в траур. Но нито шогунът, нито Ичитеру се отказаха. Веднага щом възстанови здравето си, тя се върна в спалнята на Цунайоши. Накрая, миналата година, зачена отново. Но когато пометна в седмия месец, всички започнаха да я обвиняват и обиждат. Бакуфу посъветваха шогуна да не прахосва повече ценно семе за нея. Доведоха му нови заложници, коя от коя по-красиви. И една от тях бе Харуме…

Ичитеру с усилие пропъди от главата си мислите за мъртвата съперница и отгърна следващата страница. Шогунът ахна от удоволствие. На лунна светлина в една беседка гол младеж бе коленичил на четири крака. Зад него стоеше по-възрастен мъж, също гол, ако не се смяташе черната цилиндрична шапка, досущ като тази на шогуна. С една ръка мъжът вкарваше възбудения си член в ануса на момчето, а с другата стискаше органа му. Ичитеру прочете на глас съпровождащите стихове:

Денят преминава във нощ
и нощта — във ден, но за Знатния
всеки миг е добър за плътски наслади.

Съзряла искрата на похотта в очите на Токугава Цунайоши, Ичитеру го подкани с предизвикателна усмивка:

— Хайде, господарю мой, елате и вземете от мен своята порция наслада… — тя разтвори кимоното си. На слабините й с кожени ремъци бе прикрепен изкуствен член с телесен цвят и внушителни размери. Удивен, шогунът се втренчи в него и от гърдите му се изтръгна трепереща въздишка. — Затворете очи — рече напевно Ичитеру.

Той се подчини. Тя взе ръката му и я постави върху члена. Шогунът изстена и започна да го гали. Ичитеру мушна ръка под полите му. Малката му, мека и отпусната мъжественост постепенно се втвърди под ласките й. Когато беше готов, тя нежно отстрани ръката му и го съблече, като остави само шапката му. После се наведе и застана на колене и лакти, със заметнато на кръста кимоно. Започна да търка голите си задни части в набъбналия му член. Шогунът изръмжа и се устреми към нея. Ичитеру протегна ръка назад и го насочи към своята женственост, предварително намазана с ароматно масло. Токугава стискаше очи, за да