Рюко вдъхна познатия мирис на парфюм, тютюнев дим и старост. Бяха заедно от толкова отдавна. Той бе научил наизуст нуждите й, навиците й, предпочитанията й — цялата информация, необходима, за да й угажда. И все пак доколко познаваше най-могъщата жена в Япония? С носталгия, изострена от настоящата опасност, си припомни деня, в който се бяха запознали. Токугава Цунайоши току-що бе обявен за шогун и Кейшо бе дошла в храма Зоджо да се помоли за дълго и успешно управление на своя син. Тя бе забелязала Рюко сред останалите свещеници — тогава той се отличаваше с несъмнена красота и привлекателност. Запознаха се и тя го хареса много. Не след дълго той стана личният й духовен наставник; премести се от храма Зоджо в замъка Едо, за да бъде на нейно разположение всеки път, когато тя имаше нужда от него. Нито я обичаше, нито я желаеше — та тя беше с двайсет години по-възрастна! — но щедростта й лично към него и към целия му монашески орден зависеше изцяло от сексуалните му умения. Ето защо търпеливо понасяше настроенията й, съобразяваше се с изискванията й, ласкаеше суетата й. Но отвъд финансовия си интерес Рюко усещаше мъчително родство с господарката Кейшо — и двамата бяха хора от простолюдието, издигнали се до неочаквани висини. Затова й бе искрено благодарен, че му дава всичко, от което той имаше нужда — богатство, власт, духовно удовлетворение и възможност да върши добро. Връзката им се радваше на значително дълголетие — бяха прекарали заедно почти десет години. Но след убийството на Харуме бъдещето им вече изглеждаше несигурно.
— Моите източници ми докладват, че сосакан Сано се… престарава в разследването на убийството… — каза колебливо Рюко. — Помощниците му са плъзнали навсякъде из вътрешното крило, а васалът му Хирата е открил откъде е отровата… Кушида е под домашен арест, но още не е обвинен… Този Сано явно не бърза да приключи разследването. При тези обстоятелства човек вероятно би трябвало да е особено предпазлив.
— О, да, Сано е много прецизен в работата си — каза господарката Кейшо. — На мен повече ми харесва Хирата… — тя се изкиска. — Мисля, че и той ме харесва.
Как може да е тъй лекомислена в подобен критичен момент! Рюко прикри нетърпението си и каза:
— Господарке моя, разследването на Сано може да попадне на сведения, уличаващи… всеки. Никой не е застрахован… — майката на шогуна го изгледа с недоумение и той си наложи да бъде по-директен. — Вие сте в опасност!
— Аз ли? Но аз няма защо да се страхувам…
Озадачен, Рюко се взря в простодушието й лице. Смяташе, че след всичките тези години можеше безпогрешно да разгадава смисъла на думите й, но сега не беше в състояние да определи дали казва истината.
— Вашата връзка с Харуме беше… нека кажем… не съвсем невинна — припомни й той.
Тя избухна във весел смях, който премина в пристъп на кашлица, и Рюко трябваше да я потупа по гърба, за да може тя да продължи.
— О, скъпи мой, ти си такъв моралист! Какво значение има, че понякога двете с Харуме се развличахме с малко креватен спорт? Навярно никой не смята, че това има нещо общо с убийството й!
Разбереше ли, сосакан Сано щеше да реши, че има! Или тя бе нагласила всичко така, че той никога да не научи?
— Вие му разрешихте достъп до вътрешното крило… — каза Рюко. — Доста неразумно, бих казал. Може би трябва да възпрепятстваме разследването, преди да е станало късно…
С гримаса на раздразнение Кейшо махна с ръка, отхвърляйки предложението.
— О, нека Сано разследва каквото си иска. Мен какво ме засяга? Аз не съм убийца. Невинна съм!
— Сокушицу Харуме прекарваше доста време в спалнята на негово превъзходителство — отбеляза Рюко. — Ами ако е забременяла?
Озадачена, господарката Кейшо възкликна:
— Ами нали точно това искаме със сина ми!
— Нека го кажа по друг начин — Рюко закрачи наоколо, като се опитваше да възвърне по изчерпаното си търпение. — Какво смятате, че ще ви се случи, ако се роди наследник?
Кейшо се разсмя.
— Ще стана най-щастливата баба на света!
— Не! Ако Харуме бе родила наследник на негово превъзходителство, тя щеше да стане негова официална съпруга и да ви измести като най-вишестоящата жена в Япония.
— Но това е само формално… Аз съм майката на Цунайоши. Никоя друга жена не може да ме измести от сърцето му. Той е зависим от мен!
— Да, но не приема с радост отговорността да бъде шогун — каза Рюко, като съзнателно избягна въпроса, доколко и дали въобще Токугава Цунайоши ръководеше държавата. — Той по-скоро би искал да се занимава с религия или с театър. „Или с момчета“, добави мислено, но не посмя да го изрече. — С появата на наследник приемствеността ще бъде осигурена и негово превъзходителство може да използва това като извинение да се оттегли и да назначи регентски съвет, който да оглави правителството, докато синът му навърши пълнолетие…
Господарката Кейшо сбърчи физиономия в израз на непреклонност.
— Изключено! Синът ми няма да се оттегли, преди смъртта да го отведе от този свят. И не се нуждае от съвет, за да управлява, защото има мен!
— Моля ви, господарке моя. Размислете! Ако се роди наследник и вашият син се оттегли от властта, кой ще има повече влияние върху регентския съвет? Вие, майката на бившия шогун, или тя — майката на онзи, който тепърва ще стане върховен диктатор? Ако Харуме беше жива, вие щяхте да загубите привилегиите, властта и положението си на управляваща вътрешното крило. Сосакан Сано ще се сети за това, ако вече не го е сторил. И вие ще се превърнете в основен заподозрян!
Лицето на господарката Кейшо придоби хитро, пресметливо изражение, каквото Рюко не бе виждал до този момент. Дали най-сетне бе осъзнала несигурното си положение? Или през цялото време е била наясно? Кейшо бавно се обърна към Рюко. От изражението й бе изчезнала и най-малката следа на добродушна наивност.
— Кажи ми, скъпи — рече тя едва чуто, а погледът й се впи в свещеника. — Разследването на убийството ли те тревожи тъй силно заради мен или заради собственото ти положение? Какво се опитваш да постигнеш?
Думите й му подействаха като шок. В крайна сметка Рюко бе прочут както с благотворителността си, така и с пословичната си алчност. Без съмнение Сано би могъл да реши, че свещеникът е убил Харуме, за да защити господарката Кейшо и едновременно с това — собственото си положение. В съзнанието му се мярна кошмарна представа — как го откарват на мястото за екзекуции. Но въпреки моментното объркване съзря начин, как да извлече полза от неочаквания обрат на разговора.
— О, господарке моя — той сведе глава. — Толкова се боя, че сосакан Сано може да разбере какво сторих…
Кейшо реагира точно както Рюко бе предвидил. Тя го сграбчи в обятията си и заяви:
— Не ме интересува какво си направил, щом си го извършил заради мен! — Рюко спотаи усмивката си в пазвите на Кейшо. Нека вярва или да се преструва, че вярва… че той е убиецът на Харуме, ако това е цената на нейното съучастничество! — Докато съм жива, и косъм няма да падне от главата ти! — и тя го потупа по обръснатия скалп. После се изкиска на сполучливата си шега и каза: — Студено ми е, хайде да се връщаме! Остави на мен да се оправям със сосакан Сано. Няма за какво да се тревожиш, скъпи мой.
