неприятности. Щеше му се да отложи доклада, но, изглежда, нямаше изгледи за отсрочване. Двамата с Хирата продължиха надолу по коридорите на двореца. Пазачи отваряха масивни двойни врати с гравирани по тях мрачни изображения на божества хранители. Пред приемната зала Сано пое дълбоко въздух и влезе вътре.
От декоративния таван висяха запалени фенери. Токугава Цунайоши бе коленичил на подиума. Черното му церемониално кимоно бе украсено с изрисуван в златно пейзаж. Дворцовият управител Янагисава заемаше обичайното си място вдясно от шогуна на по-високото от двете нива на пода. Близо до него в два реда един срещу друг и перпендикулярно на своя господар бяха коленичили старейшините. Главният прислужващ на шогуна сервира чай и донесе тютюн и метални кошнички с жарава за лулите.
Когато Сано и Хирата коленичиха в дъното на залата, главният старейшина Макино Нарисада каза:
— Ваше превъзходителство, приемете нашите извинения, че помолихме за свикване на това тъй спешно заседание. Но убийството на Харуме вече стана причина за няколко доста обезпокоителни произшествия. Началникът на охраната на вътрешното крило извърши сепуку, за да изкупи вината си, че е позволил в неговата смяна да стане убийство. Развихрили са се какви ли не слухове и обвинения. Засегнат е Като Юичи, един от младшите членове на съдебния съвет. Неговият колега и противник Сагара Фумио разпространил версията, че Като е убил Харуме. В отговор Като Юичи предизвикал Сагара на дуел. Сега и двамата са мъртви, съдебният съвет е в смут, а десетки мъже се състезават за освободените места… — Сано сведе глава — опасенията му за интриги и нови смъртни случаи вече бяха факт. — Други по-маловажни проблеми също създадоха неудобства — продължи Макино. — Много хора отказват да повярват, че една най- обикновена наложница е единствената цел на убиеца. Никой не желае да яде или да пие тук — той хвърли поглед към недокоснатите купички чай пред своите колеги. — Слугите напускат работа, а държавните служители бягат от Едо уж по работа в провинцията… —
Токугава Цунайоши вдигна ръце в отчаяние.
— Ами че… ъ-ъ… аз съвсем не знам какво да сторя — рече той. Както се озърташе за помощ, шогунът съзря Сано. — А-а! — възкликна той и го посочи. — Ето човека, който може да възстанови нормалното състояние на нещата. Сосакан Сано, моля, кажи ни, че си разкрил убиеца на Харуме.
Съпроводен от Хирата, Сано с неохота се приближи до подиума. Двамата коленичиха пред по-високото ниво и се поклониха на присъстващите.
— Със съжаление трябва да заявя, че разследването на убийството още не е приключило, ваше превъзходителство — каза Сано. Той погледна неловко към Янагисава, който несъмнено щеше да се възползва от възможността да го уязви. Но дворцовият управител изглеждаше вглъбен в себе си. Сано започна да разказва за хода на разследването. Главният старейшина Макино прие ролята на опонент, обикновено присъща на Янагисава.
— Значи още не сте проследили пътя на отровата. Кушида е арестуван, защото ви е нападнал и се е опитал да открадне веществено доказателство, но вие не сте убеден, че той е убиецът. Изненадан съм от абсурдната нерешителност в действията ви. Какво ще кажете за сокушицу Ичитеру?
Хирата се изкашля несигурно и се намеси:
— Сумимасен… извинете. Нямаме доказателства срещу нея.
Сано го погледна смаян. Хирата никога не говореше на тези заседания, освен в случаите, когато му задаваха директни въпроси. Освен това, доколкото знаеше, доказателства за невинността на Ичитеру също нямаше. Той не можеше да възрази пред заседаващите, но останеха ли сами, Сано бе твърдо решен да разбере какво точно се бе случило и каква бе причината за странното поведение на Хирата.
— Е, ако убиецът не е нито главният пазач Кушида, нито сокушицу Ичитеру — каза Макино, — значи днес имате по-малко заподозрени, отколкото вчера — той се обърна към Янагисава: — Стъпка назад, не смятате ли?
Изтръгнат от вглъбеността му, Янагисава упрекна Макино:
— Труден случай като този изисква повече от два дни, за да бъде приключен. Какво очаквате, чудеса ли? Дайте време на сосакан Сано и той ще успее, както обикновено.
Челюстта на главния старейшина увисна. Сано застина в недоумение. Янагисава да застане на негова страна на заседание на съвета? Подозрението, което го бе обзело, се засили. Дали дворцовият управител не го окуражаваше да продължи сегашната насока на разследване, защото го отклоняваше от нещо по- важно?
— Намерих източника на мастилото — каза Сано. — Владетелят Мияги признава, че го е пратил на Харуме заедно с писмо, в което й нарежда да си татуира името му — и той описа връзката на даймио с наложницата, както и съучастничеството на госпожа Мияги.
Токугава Цунайоши възкликна яростно:
— Мияги е насилил моята сокушицу и после я е убил? Позор! Арестувайте го незабавно!
— Няма доказателство, че той е сложил отрова в мастилото — поясни Сано. — Засега даймио Мияги и неговата съпруга остават под строго наблюдение. Започнах да проучвам и миналото на Харуме, защото не е изключено корените на убийството й да са там. Разговарях с баща й и претърсих стаята й… — Сано чу как Хирата рязко си поема дъх. Писмото на господарката Кейшо бе като стоманено острие, забиващо се в плътта му. Дългът изискваше да докладва всички факти пред шогуна, но въпреки това се колебаеше. Всяка обидна дума или действие можеха да се възприемат като атака срещу самия шогун. Дали господарката Кейшо бе убила Харуме или не, това не променяше нещата. За обида към майката на шогуна Сано можеше да бъде обвинен в държавна измяна и да бъде екзекутиран.
— Великолепна стратегия! — възкликна дворцовият управител Янагисава, а очите му искряха от ентусиазъм. — Какво научихте?
Сега бе моментът да представи писмото на господарката Кейшо и изявлението на Джимба. Настъпи мигът, изискващ самурайска доблест. Сано поведе вътрешна борба със себе си. Потръпна, усещайки слабост в стомаха.
— Добих по-ясна представа за характера на Харуме… — той не спомена за кичура коса, нито за ноктите, които бе намерил в дрехите на Харуме, защото не знаеше дали имат връзка със случая. — Разполагам и с нови улики, които трябва да проуча… — Сано реши да изчака още известно време, преди да съобщи за писмото, и мислено се заклейми като страхливец. Хирата въздъхна с облекчение заради отсрочката. На Сано му се стори, че видя разочарование в изражението на Янагисава. После продължи: — Ваше превъзходителство, моля, пригответе се да чуете неприятна вест… — залата стихна в напрегнато мълчание. Сано се стегна, за да посрещне реакцията. — Сокушицу Харуме е била бременна…
Присъстващите в залата ахнаха. Последва пълно мълчание. Токугава Цунайоши се изправи несигурно и после отново се свлече на колене.
— Моят син! — възкликна той с очи, хлътнали от ужас. — Моят дългоочакван наследник! Убит в утробата на майка му!
— За първи път чувам за тази бременност — каза Макино. — Доктор Китано редовно преглежда всички наложници, но той не е установил нищо подобно — другите старейшини отразиха като ехо скептицизма на началника си. — Как се сдобихте с тази информация, сосакан Сано? Защо трябва да ви вярваме?
Студена пот изби по гърба на Сано. След близо две години скриване на незаконните аутопсии в моргата на Едо нима сега тайната щеше да излезе наяве и да го прати на заточение? Усети топка в гърлото си, докато се опитваше да измисли убедителна лъжа. До него Хирата, който знаеше за прегрешенията на Сано, седеше с приведена глава, очаквайки ударът да се стовари върху им.
Тогава Янагисава заяви:
— Фактът за състоянието на Харуме е по-важен от метода, по който сосакан Сано го е установил. Той не би допуснал грешка по такъв важен въпрос…
Спасен от своя враг, който неведнъж се бе опитвал да го унищожи! За момент Сано бе обзет от твърде голяма признателност, за да си задава въпроси за мотивите на Янагисава. В очите на дворцовия управител просветна интерес; той се бе съживил от новината за нероденото дете на шогуна. Сано си даде сметка, че Янагисава би могъл да желае смъртта му по същите причини както господарката Кейшо. Но ако не е знаел за бременността на Харуме, защо му е било да я убива?
Шогунът вдигна юмруци към небето и проплака:
