— Това е възмутително! — риданията му отекнаха из залата.
А Сано трябваше да засегне още една неприятна тема. Като подбираше внимателно думите си, той каза:
— Ваше превъзходителство, има един въпрос за… бащата на детето… В края на краищата тя наистина… е имала връзка с владетеля Мияги и… може би с Кушида. Трябва да вземем предвид възможността да…
Обръщайки се към Сано, шогунът се втренчи в него през сълзи.
— Глупости! Харуме беше… ъ-ъ… привързана към мен. Никога не би оставила друг мъж да я докосне. Детето е било мое. И щеше да ме наследи като… ъ-ъ… диктатор на Япония… Убийството на моя наследник представлява най-… ъ-ъ… отвратително предателство. Искам възмездие! — Токугава Цунайоши извади меча си. После го изпусна и се разрида. — Уви! Кой би извършил такова ужасно престъпление?
Вратата се отвори шумно. Присъстващите се извърнаха, за да видят кой е дръзнал да прекъсне извънредното им заседание. В залата влетя господарката Кейшо. Ужасен, Сано за момент си помисли, че това бе отговорът на въпроса на шогуна. Старейшините и Янагисава се поклониха галантно на господарката Кейшо и тя им се поклони в отговор. Шогунът поздрави майка си с радостен възглас.
— Уважаема майко! Току-що научих… ъ-ъ… най-ужасната вест. Елате, имам нужда от вашия съвет!
Кейшо прекоси помещението и се настани на подиума до сина си. Хвана ръката му, докато той повтаряше новините от Сано.
— Каква трагедия! — възкликна тя, извади ветрило от ръкава си и енергично започна да си вее пред лицето. — Твоят шанс за пряк наследник. И моят — за внук… съсипани. Ааах! — изстена тя. — А аз дори не знаех, че Харуме е била бременна.
Преструваше ли се на скръбна и изненадана? Писмото бе променило мнението на Сано за майката на шогуна. Пък и вероятно наложниците във вътрешното крило знаят една за друга много повече от доктор Китано. Кейшо не бе толкова глупава, колкото изглеждаше. Може би беше открила бременността на Харуме, бе осъзнала заплахата за себе си и бе предприела необходимото, за да я предотврати?
Сано бе сигурен в едно — появата на Кейшо бе осуетила обявяването на писмото. Огласяването на този факт в нейно присъствие и пред съвета на старейшините щеше да представлява официално обвинение, което той не бе готов да отправи. Нуждаеше се от повече доказателства. А може пък по-нататъшните разследвания да го отведат встрани от господарката Кейшо?
— Точно обсъждахме разследването на убийството — обясни шогунът на Кейшо. — Почитаема майко, моля ви, озарете ни с мъдростта си.
Кейшо го потупа успокоително по ръката.
— Точно това съм дошла да сторя. Сине, ти трябва да спреш разследването и да наредиш на сосакан Сано незабавно да изтегли хората си от вътрешното крило!
Разтревожен, Сано възкликна:
— Но… вие самата ми дадохте разрешение да разпитаме обитателките и прислугата и да огледаме за улики. Все още не сме приключили…
Някои от членовете на съвета повдигнаха вежди в недоумение; разменяха се скрити погледи.
— При цялото ми уважение вътрешното крило е сцената на престъплението — възрази главният старейшина, макар и обзет от неохота да подкрепи Сано.
— И по тази причина е основателен фокус на разследването — добави Янагисава. Докато старейшините кимаха в знак на съгласие, той наблюдаваше Сано. Ъгълчетата на устните му трепнаха в странна усмивка.
Дори и шогунът изглеждаше изненадан.
— Уважаема майко, наложително е… ъ-ъ… убиецът на моя наследник да бъде заловен и наказан. Защо отказвате на сосакан Сано възможността да… ъ-ъ… изпълни задачата си?
— Аз искам убиецът да бъде изправен на съд не по-малко от всички вас — отвърна господарката Кейшо, — но не и за сметка на спокойствието във вътрешното крило. Уви! — тя избърса сълзите, капнали върху ръкава на кимоното й; гласът й стана гъгнив от вълнение: — Нищо не може да върне детенцето, намерило смъртта си заедно с Харуме. Но ние трябва да се сбогуваме с миналото и да градим планове за бъдещето — и усмихвайки се нежно на сина си, каза: — В името на наследника трябва да забравиш за отмъщението и да съсредоточиш усилията си в създаването на ново дете… — тя се обърна към събранието: — Позволете на една възрастна жена да даде съвет на вас, мъжете. Женското тяло е много чувствително на външни влияния. Времето, фазите на луната, някой скандал, неприятни шумове, лоша храна — всичко може да разстрои организма на една жена, а неразположението може да повлияе и върху развитието на мъжкото семе в утробата й… — тя разпери длани върху корема си. Старейшините сведоха погледи, скандализирани от подобно открито обсъждане на такива деликатни въпроси, а Янагисава впери поглед в нея, сякаш обзет от възхищение. Шогунът слушаше внимателно думите на майка си. Хирата се сви от неудобство, а Сано с ужас осъзна, че всичките му усилия са сложени на карта. — Зачеването изисква спокойствие — продължи господарката Кейшо. — Ако във вътрешното крило гъмжи от детективи, които разпитват и надничат къде ли не, как си представяте наложниците да забременеят? Изключено! — тя потупа Токугава Цунайоши по ръката с ветрилото си. — Ето защо те трябва да се махнат от там! — тя скръсти ръце и огледа предизвикателно съвета.
Старейшините се навъсиха, но замълчаха, защото няколко от предшествениците им бяха загубили постовете си само защото бяха изразявали несъгласие. Докато Сано събираше кураж да направи онова, което изискваха честта и съвестта му, дворцовият управител наруши неловката тишина:
— Ваше превъзходителство, аз разбирам тревогата на уважаемата ви майка — каза той предпазливо. — Но трябва да намерим равновесието между желанието да се сдобием с наследник и потребността да поддържаме мощта на режима на Токугава. Като оставим един предател да се измъкне безнаказано, след като е извършил убийство, ние показваме слабост и уязвимост по отношение на следващи нападения. Така ли е, сосакан Сано?
— Да — отвърна Сано унило. — Разследването трябва да продължи без ограничения!
— Не ги слушай — нареди Кейшо на сина си. — Аз притежавам мъдростта на годините. Моята будистка вяра ми е дала познание за мистичните сили на съдбата. Зная кое е най-доброто.
Олицетворение на безпомощна несигурност, шогунът отмести поглед от Кейшо към Янагисава и после към Сано. Сано чуваше как ударите на сърцето му кънтят в ушите му. Лицата на старейшините се замъглиха пред погледа му. Устните му бяха замръзнали под напора на думите, които трябваше да изрече, за да спаси разследването и да го съсредоточи върху господарката Кейшо. Ръката му посегна към пояса, готова да извади писмото. После в съзнанието му проблесна споменът за Рейко. Вече не е сам. Ако бъде осъден на смърт, съпругата му и семейството й ще го последват на арената за екзекуции. Готов ли е да жертва и тях в името на принципите си? Той отпусна ръката си. Как само бе мечтал за брак през всичките години на самота! После дойде негодуванието. Бракът поощряваше страха за сметка на честта. Бракът означаваше нови отговорности, които противоречаха на предишните. Сано разбра още по-добре неудовлетворението на Рейко — чрез този брак и двамата бяха загубили своята независимост. Имаше ли начин загубата да стане по-поносима?
Най-накрая Токугава Цунайоши проговори отново:
— Сосакан Сано, ти ще… ъ-ъ продължиш разследването на убийството. Но трябва да стоите далеч от вътрешното крило и наложниците. Използвай изобретателността си, за да заловиш убиеца с други средства. Когато го сториш, ние всички ще бъдем щастливи — след това обори глава върху гърдите на майка си и се разтресе в ридания.
Вперила поглед право в Сано, господарката Кейшо се усмихна.
Глава 24
Деветимата пратени да извършат обстоен оглед на местопрестъплението напуснаха вътрешното крило по заповед на шогуна. Сано и Хирата ги чакаха при портите и тръгнаха редом с тях обратно към къщи в нощта.
— Открихте ли нещо? — попита Сано.
Главният помощник Одзава, мъж с месести черти и някогашна кариера на мецуке, поклати глава.
— Никъде не намерихме нито отрова, нито някакви други улики.
