неженствени начинания…
Изражението му вероятно се бе променило, защото Рейко изведнъж млъкна насред изречението. Тъга угаси искрите в очите й; тя бе прочела мислите му.
— Късно е — каза тя със съжаление. — Няма повече да прекъсвам работата ти. Лека нощ, уважаеми съпруже! — после се поклони и излезе.
По-унил от всякога, Сано седна на бюрото, обгърнат от самота. Продължаваше да усеща присъствието й — бистър ромолящ поток, който постепенно дълбаеше своя път през скалата на душата му. После си наля нова чашка саке и насочи мислите си към един друг страдалец в любовта — Кушида. Главният пазач представляваше чудесна възможност за Сано да приключи бързо разследването, без да излага на риск собствения си живот. Но липсваха всякакви сериозни уличаващи доказателства, а докато не ги събереше, Сано не можеше да прати някого на мястото за екзекуции.
Пресегна се към вградените рафтове над бюрото и взе дневника на Харуме. Прелисти страниците и отново се запита защо Кушида бе пожелал да го открадне. И тогава забеляза нещо, което бе пропуснал до този момент — малки мастилени чертици изпълваха вътрешните полета на страниците там, където минаваше свързващият копринен шнур. Сано го развърза и раздели листовете. Следите се оказаха крайчетата на йероглифите, които Харуме бе нанасяла покрай ръба на средните страници, впоследствие скрити под подвързията. Наредени последователно, те гласяха:
Сано прочете отново редовете, като едва сдържаше ликуването си. Наложницата вероятно бе имала връзка с някой друг, когото бе обичала тъй силно, че не е могла да устои на порива да отрази чувствата си на хартия въпреки страха от разкритие. Но кой бе този любим с ранг, чието име тя не бе споменала? Всеки мъж би бил обречен на смърт, ако дели ложе с любимата наложница на шогуна; дори и жена не би избегнала същата съдба, ако спечели чувствата й. По какъв начин положението на този мъж правеше опасността още по-голяма? Дали връзката между тях бе причина за по-ранните опити да бъде убита?
Новото откритие отпращаше господарката Кейшо доста назад в списъка на заподозрените — все пак стиховете недвусмислено посочваха мъж като източник на вдъхновението. Кушида пък бе отрекъл всякакъв сексуален контакт с Харуме, но ако е излъгал? Страстният тон на скритото послание не подхождаше на описаните срещи с владетеля Мияги, но кой знае? Или в миналото на Харуме имаше друг, все още неизвестен любовник?
Сано бе длъжен да разследва тази нова възможност.
Глава 25
Банята в къщата на Мияги бе подобна на онези, които се намираха във всяко яшики. Дълбока дървена вана, пълна с гореща вода, димеше в средата на просторното помещение. На рафтове бяха поставени кофи за плакнене, кърпи, сапун от оризови трици и бурканчета с благовонни масла. Благодарение на оградения под разплисканата вода можеше да изтича по канала отдолу. Въздухът се сгряваше от мангали с дървени въглища. Но тази баня имаше и две необичайни особености. Единият ъгъл бе скрит от бамбуков параван, а в стената на равнището на очите бе вградена малка вратичка. Зад паравана, коленичила върху възглавничка, стоеше госпожа Мияги. При звука от стъпки тя се напрегна в очакване да се появи мъжът й. Шпионката се отвори и тя почувства нетърпението му, когато той надзърна в банята. Тя плесна с ръце — сигнал за началото на ритуала.
Вратата се отвори. В банята влязоха наложниците на Мияги — Снежинка и Орехче. И двете бяха по халати, с вдигнати на кок коси. Бъбреха си небрежно, сякаш не подозираха, че господарят им ги наблюдава. Нито пък забелязваха господарката Мияги, макар че параванът я скриваше от даймио, но не и от тях. В сиропиталището към храма Зоджо преди четири години тя бе огледала всички момичета, търсейки удачната комбинация от интелект и покорство, докато най-накрая бе довела в дома си тях двете. Бе обучила Снежинка и Орехче да доставят наслада на съпруга й. И те бяха станали съвършени актриси. Съблякоха халатите си. Зад шпионката владетелят Мияги въздъхна сподавено. Госпожа Мияги се усмихна — знаеше какво удоволствие е за съпруга й да гледа голите тела на наложниците. Снежинка имаше големи гърди с изпъкнали зърна. Орехче бе с малък бюст и с широки заоблени бедра. Те се допълваха идеално и госпожа Мияги вече почти физически чувстваше през стената разгарящата се възбуда на своя съпруг. Снежинка взе едно ведро и се поля с вода. После клекна, натърка ръцете си със сапун и каза свенливо на Орехче:
— Ще ми измиеш ли гърба?
Орехче кимна и започна бавно да сапунисва гърдите й. Снежинка загука с видима наслада. Затвори очи и застена, когато Орехче започна да пощипва и засмуква зърната й.
Госпожа Мияги чу как съпругът й изстена. Знаеше, че сега той развързва препаската си и започва да се гали. Орехче скришом хвърли поглед към господарката, която й направи знак да продължи да докосва Снежинка. Даймио изпитваше върховен екстаз от подобни режисирани постановки, но госпожа Мияги не чувстваше никаква физическа възбуда, защото един епизод от миналото й завинаги я бе лишил от способността да изпитва сексуална наслада.
Като дете от страничен клон на рода Мияги тя бе израсла в многолюдното им яшики. Предишният даймио — бащата на нейния съпруг — обичаше да устройва пищни празненства. На едно от тях единайсетгодишната Мияги Акико се бе запознала с един свой чичо, който току-що бе пристигнал от провинция Тоса. Десет години по-голям от нея, чичо Мияги Каору я бе обаял с красивата си външност. По детски тя се бе влюбила в него.
После една нощ вратата на спалнята й тихо се плъзна встрани. Каору й прошепна:
— Ела с мен, Акико. Имам изненада за теб.
Тя нетърпеливо го последва навън в топлата лятна нощ. Той я отведе в конюшнята и я придърпа върху покрития със слама под. После залости вратата и с усмивка поглади косите й.
— Не се страхувай! — каза той и прокара ръце по слабичкото й телце. — Толкова млада… тъй хубава… — от устата му се изтръгна гърлено стенание.
— Оджи сан, чичо, аз… искам… да се върна в къщата — каза Акико уплашено.
Той развърза пояса си и разкъса кимоното й. Хвърли се отгоре й, дишайки тежко като куче.
— Какво правиш? Спри, моля те!
Притисната от силното му тяло върху сламата, Акико усети мириса на потта му, който се смесваше с острата миризма на конски тор. Дъхът му вонеше на алкохол. Тя започна да се дърпа и той я плесна през лицето.
— Не ми се противи! — изсъска. — Просеше си го и сега ще си го получиш! — той насила разтвори краката й. Тя изкрещя от ужас. Сламата дереше кожата й. Тежестта му я смазваше. Бе чувала истории за селски момичета и дори момчета, насилени от мъже от нейния род, но никога не си бе представяла, че може да се случи с нея. Понечи да изкрещи, но Каору я удари повторно, този път по-силно. — Тихо или ще те убия! — и проникна в нея. Акико усети режеща болка между краката си, сякаш някой я бе пронизал с меч. Причерня й от болка. Ридаеше безмълвно. Конете потропваха и цвилеха. А изтезанието продължаваше.
