сосакан сама.
— Но няма нищо, което да доказва, че е писано до вас — възрази му Сано. — Намерих го скрито в ръкава на едно от кимоната на Харуме. Как ще ми обясните това?
— Тя… вероятно го е откраднала от покоите ми — изтърси Кейшо.
— А защо й е било да го прави? — попита Сано със съмнение. И поднесе последното изобличаващо доказателство: — Имаме свидетел, който ви е чул да заговорничите как ще убиете Харуме и нероденото й дете, за да остане негово превъзходителство шогун до края на дните си и вие да запазите влиянието си над него.
— Това е лъжа! — възкликна Кейшо. — Никога не бих могла да сторя такова ужасно нещо, моят любим също!
— Какъв е този свидетел? — попита Рюко.
И тогава изведнъж разбра.
— Била е Ичитеру, тази коварна курва, която търси как да измести моята господарка! Вероятно е излъгала за нас, защото самата тя е убила Харуме — погледна свирепо Сано и каза: — А и вие искате да ни набедите за убийство, за да можете да контролирате шогуна. Фалшифицирали сте така наречения дневник, подхвърлили сте писмото и сте платили на бащата на Харуме, за да насочи подозренията към моята господарка.
Отчаяние сграбчи Сано. Това явно щеше да бъде защитата на Кейшо и Рюко срещу неговите обвинения. Без съмнение тя щеше да прозвучи убедително на лишения от прозорливост Токугава Цунайоши.
— Добре, Харуме е имала достъп до вашето жилище, но и вие сте имали достъп до нейното — каза Сано. — Вие ли сложихте отрова в мастилото?
— Не. Не! — думите й прозвучаха като скърцащ шепот; Кейшо пребледня и се хвана за гърдите.
— Господарке моя, какво има? — попита Рюко.
— Къде бяхте днес между часа на змията30 и пладне? — попита го Сано.
— В жилището си. Медитирах.
— Сам ли бяхте?
Кейшо издаде болезнени викове. Свещеникът отговори нетърпеливо:
— Да. Какво се опитвате да разберете?
— Амбулантният търговец на отровата, отнела живота на Харуме, днес бе убит — каза Сано.
— И вие имате наглостта да предполагате, че съм го убил аз? — гневът на Рюко не скри паниката му. Големи тъмни петна от пот избиха по халата му. Ръцете му трепереха, когато отпусна стенещата, превиваща се върху възглавниците Кейшо.
— Има ли някой, който може да докаже, че не сте били на кея Дайкон тази сутрин?
— Това е абсурдно. Аз не познавам никакъв търговец на лекове… — Рюко погали по челото своята господарка. — Какво ви е?
— Пристъп — отвърна пискливо Кейшо. — Помощ… получих пристъп!
— Стража! — отец Рюко извика на пазачите, застанали пред вратата. — Веднага доведете доктор Китано — после се обърна към Сано с лице, смъртнобледо от ярост и ужас. — Ако тя умре, ще е по ваша вина!
Сано не вярваше, че възрастната жена наистина е зле, и нямаше да позволи симулациите й да му попречат да установи, че Рюко няма алиби за убийството на Чойей. Съчетаната сила на мотив и доказателство принуди Сано да престъпи линия, която се надяваше никога да не прекрачва. В него отекна усещане за обреченост.
— Нямам друга възможност, освен да ви отправя обвинение за убийството на Харуме и на нероденото й дете — каза той, — както и за конспирация за измяна срещу държавата на Токугава!
Сано и Хирата се надигнаха да си вървят.
— Вие сте престъпниците! — разкрещя се срещу тях отец Рюко. — Организирали сте заговор срещу моята господарка и сега изложихте на риск здравето й. Но няма да се измъкнете безнаказано. Когато негово превъзходителство научи за това, ще видим кой ще запази благоволението му… и кой ще умре като предател!
Вратата се отвори и Рюко възкликна с благодарност:
— Най-накрая, лекарят!
Само че беше един от помощниците на Сано, съпроводен от дворцов пазач. Той носеше свитък.
— Извинете, че ви прекъсвам, сосакан сама, но нося спешно съобщение от съпругата ви. Тя настоява да го прочетете, преди да си тръгнете от тук.
Изненадан, Сано прие писмото, като се питаше какво ли имаше да му каже Рейко, което не можеше да изчака прибирането му вкъщи. Докато Рюко трескаво се суетеше около господарката Кейшо, Сано прочете:
Уважаеми съпруже,
Макар че ми заръча да стоя далеч от разследването на убийството, аз отново бях непокорна. Но моля те, овладей гнева си и се вслушай в думите ми.
Научих от надежден източник, че актьорът Шичисабуро се е промъкнал във вътрешното крило, предрешен като жена, в деня след смъртта на Харуме. Взел е нещо от жилището на господарката Кейшо и го е сложил в стаята на Харуме. Предполагам, че е било писмо, замесващо майката на шогуна в убийството. Освен това смятам, че Шичисабуро е откраднал писмото по нареждане на дворцовия управител Янагисава и нарочно го е подхвърлил на мястото на убийството, за да го намериш. Дворцовият управител вероятно се опитва да набеди господарката Кейшо в убийството и да те принуди да й отправиш обвинение.
Заради себе си и мен, умолявам те, не падай в този капан!
Сано се вцепени от изненада. После, обзет от ужас, безмълвно подаде писмото на Хирата да го прочете. Въпреки първоначалните си резерви относно детективските умения на Рейко той не можеше да обори теорията й. Осъзна, че господарката Кейшо даже е по-голям съперник на дворцовия управител Янагисава от самия него. А и замисълът бе точно в стила на Янагисава. Това обясняваше защо се бе държал тъй благо напоследък — явно очакваше скоро да се отърве от Сано заедно с майката на шогуна, другата пречка по пътя му към властта. Вероятно шпионите му бяха открили писмото при някое от обичайните претърсвания на вътрешното крило. Той бе предложил да помогне на Сано, защото е искал да бъде сигурен, че писмото ще бъде открито. Новината за бременността на Харуме го бе въодушевила, защото превръщаше едно обикновено убийство в държавна измяна — престъпление, което щеше да унищожи противниците му.
Сега Сано осъзна, че скритият текст от дневника и съобщението на Харуме до баща й трябва да са се отнасяли за някой друг, а не за Кейшо. Ичитеру по всяка вероятност бе излъгала. Цялото обвинение срещу Кейшо и Рюко рухваше без писмото. Сано ги погледна с нови очи. Той видя в страданията на Кейшо искрената тревога на една жена, обвинена несправедливо, а в Рюко — отчаянието на невинен човек, защитаващ своя живот. Съобщението на Рейко пристигна навреме, за да му попречи да повдигне официално обвинение срещу тях, но дали можеше да поправи стореното вече зло?
— Сосакан сама, какво ще правим? — лицето на Хирата отразяваше тревогата на Сано.
Кейшо повръщаше в един леген, а Рюко й държеше главата. Сано коленичи пред тях и се поклони.
— Почитаема господарке Кейшо, отец Рюко, дължа ви извинение. Направих ужасна грешка… — и той бързо докладва съдържанието на писмото от Рейко, добавяйки в подкрепа на твърдението и собствените си наблюдения. — Смирено моля да ми простите!
С внезапно секнал от шока пристъп, Кейшо седна със зяпнала уста.
— Такъв очарователен, такъв хубав мъж, като Янагисава! — завайка се тя. — Не мога да повярвам, че е способен да ми причини подобно нещо.
— Трябва да повярвате, господарке моя — каза Рюко мрачно. Той, за разлика от своята покровителка, познаваше реалностите в политиката на бакуфу и бе готов да приеме обясненията на Сано.
