опасна, но рискът си заслужаваше — и Рейко му показа неизгорелия къс хартия, намерен в къщата на Коное. Докато му описваше къщата и как бе стигнала дотам, както и предположението си, че Коное я е използвал за шпиониране, Сано почти не погледна късчето. Накрая попита:
— А Джокьоден откъде знае за тази къща?
— Не ми каза… — едва доловима нотка в гласа на Рейко бе сигнал, че лъже. В името на мира Сано реши да подмине това за момента.
— Виж, зная, че си била разстроена, но не е трябвало да се доверяваш на една заподозряна в убийство. Помисли малко! Какви са доказателствата, че тази къща е била собственост на Коное или че документът е негов? Джокьоден те е подвела, за да отклони подозренията ти от себе си.
— Наистина бях разстроена. Но по чия вина? — попита Рейко саркастично. — Пък и сигурно има начин да се провери дали Коное е притежавал тази къща и дали той е писал бележката. По-важното е, че онова, което открих после, доказва, че това не е толкова съществено. С очите си се убедих, че бележката се отнася за нещо много по-голямо. Когато отидох в къщата на владетеля Ибе, когото Коное е следил…
— Чакай малко — Сано вдигна ръка. — По-бавно. Къде си отишла?
— В къщата на даймио в квартала на бояджийниците — каза Рейко търпеливо. — Джокьоден ме упъти къде се намира…
— О, пак Джокьоден! Ясно!
— Помолих Фукида сан да дойде с мен — добави Рейко, — но той ми отказа. Дори ми отне паланкина и стражите. Сега осъзнавам, че е искал да те изчака, преди да прави каквото и да било, но тогава си помислих, че пренебрегва важна следа. И затова отидох сама.
Ужас обзе Сано.
— Минала си през града съвсем сама? — ако знаеше какво ще стори, щеше да рискува да й каже истината за мнимата си смърт. — Не си ли помисли какво може да ти се случи?
— Не ми се случи нищо лошо, тъй че недей сега да се тревожиш! — Рейко се поколеба и продължи: — В имението на владетеля Ибе ми отвори един татуиран тип. Затова се промъкнах тайно през задната врата — Сано я гледаше онемял от ужас — и познай какво открих! — въодушевена, Рейко описа оръжейния арсенал и бандата от самураи, бандити, селяни и въоръжения свещеник.
Сано изкрещя:
— Не мога да повярвам, че си сторила всичко това! Можеха да те убият! Това е най-глупавото, безразсъдно, безсмислено, опасно, дръзко…
— И най-важно доказателство до момента — прекъсна го Рейко.
— Не е трябвало да го правиш!
— Стореното — сторено. Сега престани да крещиш и помисли какво означава всичко това…
— Първо ми обещай, че това повече няма да се повтори — каза Сано.
— Само ако ти ми обещаеш, че повече няма да ме караш да мисля, че си мъртъв!
В мигове като този Сано изпитваше неистов копнеж по един съвсем традиционен брак, в който съпругът налага правилата, а съпругата им се подчинява.
— Добре, обещавам — каза той. — А ти?
— И аз — отвърна тя и побърза да продължи: — Смятам, че бандата замисля въстание срещу режима на Токугава и зад всичко това стои някой от императорския двор. Някой от заподозрените в убийство въоръжава малка войска — вероятно за да възстанови императорската власт. Коное сигурно е открил това и убиецът го е премахнал.
— Това е доста произволен извод и се основава на единствено на няколко полуизгорели думи, десетина бандити и купчина пушки.
— Не бяха просто купчина — възрази Рейко, — а стотици и дори хиляди сандъци с оръжия. С толкова железария могат да извършат пълна обсада на Мияко във всеки един момент. Трябва веднага да направиш нещо! Ако не ги арестуваш и не им прибереш оръжието, може да избухне въстание, богове, дори гражданска война! Цели провинции могат да се окажат завзети от бунтовниците, преди бакуфу да организира надеждна защита.
Макар че разполагаше с доста аргументи против теорията на съпругата си, Сано предпочете да не ги изтъква сега. Затова само каза:
— Ще действам предпазливо. Първо трябва да уведомя шошидай Мацудайра и дворцовия управител Янагисава. А утре ще се заловя да открия подстрекателя на заговора сред обитателите на императорския дворец.
Глава 20
Задухалият призори свеж вятър затрака в капаците на прозорците и събуди Сано. Той стана тихо, изми се и се облече. Остави Рейко да спи, закуси заедно с помощниците си и им разпредели задачите за деня.
Снощи, когато съобщи на шошидай Мацудайра и на дворцовия управител за откритията на Рейко, Янагисава се бе отнесъл с насмешка — та кой луд би тръгнал да възстановява императорската власт. Сано го контрира с припомнянето, че историята помни и други такива случаи — преди четиристотин и седемдесет години император Го Тоба се опитал да отхвърли диктатурата на Камакура с помощта на военизирани свещеници и бунтовнически настроени самурайски кланове. Опитът му пропаднал, но двеста години по-късно император Го Дайго успял да завземе властта, макар и за доста кратко.
Янагисава се навъси. Вероятно му бе твърде неприятно, че Сано отново води с едни гърди в разследването. Въпреки това не можеше да пренебрегне каквато и да било заплаха срещу режима, който на практика сам контролираше.
— Аз ще поема разследването на владетеля Ибе — каза той накрая.
— Войниците ми са на ваше разположение — побърза да заяви шошидай, явно доволен, че няма да му се налага лично да поема отговорност и ръководство.
Сано се надяваше, че Янагисава ще бъде достатъчно ангажиран със задачата си, за да не му създава повече неприятности, но имаше и своите колебания. Опасяваше се, че един ден ще съжалява за това странно свое партньорство с дворцовия управител.
Сега се отправи към двореца. Искаше да се срещне с десния министър Ичиджо, но се боеше, че разговорът му с него няма да е лесен. Ичиджо го посрещна в официална роба и черна шапка.
— Поздравления за свръхестественото ви завръщане в света на живите, сосакан сама — каза той. — Простете, че нямам време да ви приема, но трябва да отида при дъщеря си. Тя вече си е у дома и е ужасно разстроена от изживяното…
— Простете, че се наложи да арестувам уважаемата госпожа Асагао — каза Сано. — Моля, приемете искрените ми извинения. Няма да ви бавя дълго, само няколко въпроса. Къде бяхте по време на новото убийство?
Ичиджо поклати раздразнено глава и подмина въпроса на Сано:
— Щом не съм заподозрян по първото убийство, значи нямам връзка и с новото, тъй като очевидно е било извършено от същия човек.
— Разговарях с дворцовия управител Янагисава и той ми предостави информация, която съществено променя положението ви…
Ичиджо замръзна на място. Обърна се с неохота, имаше загрижен вид.
— Бях тук, у дома, спях, но викът ме събуди. Един слуга ми извести, че има ново убийство. Всички вкъщи могат да го потвърдят.
Сано не се и съмняваше, че подчинените ще излъжат, за да защитят господаря си.
— Преди второто убийство сте получили съобщение, че въпросната вечер ще дойда в двореца — каза Сано.
— Да — Ичиджо потропа с бастуна си по един камък от настилката. После изгледа Сано изпитателно: — Презирам анонимни послания и затова не обърнах внимание на полученото. По-късно разбрах, че подобни съобщения са получили още Джокьоден, Момозоно и Томохито. Доколкото знам, те също не са обърнали внимание на написаното. Това ли е всички, което ви интересува?
— Не, но смятам, че за останалото ще трябва да поговорим насаме — каза Сано.
