да знаете какво е станало с оръжията, които са били в там до онзи ден?
Джокьоден погледна Сано със загадъчна усмивка.
— За отхвърлянето на един режим невинаги са нужни оръжия. Убийците в двореца доказват, че съществува сила, по-мощна от всяка армия. Вие, самураите, я наричате киай и смятате, че сте я открили вие, но мощта да се отнеме живот чрез волево действие датира отпреди Пътя на воина. Когато вашите прадеди са били примитивни племенни главатари, императорският двор е имал развита култура, предоставена ни от боговете. Ние управляваме магията на вселената и тук, в двореца, древните традиции са живи — странна сила озари тесните очи на Джокьоден. После тя се извърна и плавно излезе на верандата. Заинтригуван, Сано я последва, без да знае какво да очаква. Въздухът бе пропит с тайнствено напрежение. По небето над градината се носеха облаци и дим. Джокьоден бе застинала неподвижна. Тя затвори очи и устните й се раздалечиха. Миговете течаха. Сано чакаше, без да откъсва очи от императрицата майка. Внезапно клоните на растящ наблизо бор зашумоляха и от тях се откъсна малък сив предмет, който с лек шум тупна на застланата с чакъл пътека. Беше катеричка със свити лапички и пухкава опашка. За момент животното остана да лежи неподвижно. Джокьоден изпусна дъха си, катеричката скокна отново и хукна през градината. — Никога не подценявайте силата на своя противник, сосакан сама — каза госпожа Джокьоден.
Сано впери поглед в нея. Скръстила ръце, тя го удостои с победоносна усмивка. В мислите му настъпи бъркотия. Дали наистина волята на Джокьоден бе съборила катеричката? Изпълнението й му напомни за магиите, които разни шарлатани пробутваха на лековерната публика. Той каза:
— Благодаря за времето, което ми отделихте… — стори му се, че видя как в спокойния й поглед припламна облекчение. Също както и с десния министър Ичиджо, имаше чувството, че тя крие нещо. — Уважаема госпожо, вие ми предоставихте многобройни улики срещу себе си — каза той отново, спирайки при портата. — Бих могъл да ви отправя обвинение в убийство… и държавна измяна.
Тя само се усмихна.
— Но няма да го сторите, нали?
Сега Сано си даде сметка, че тя съвсем точно бе преценила характера му, докато нейният си оставаше загадка за него. Тя знаеше, че може да играе своята странна и опасна игра, защото той няма да пристъпи към нов арест без солидни доказателства. Разгневен, той избухна:
— Защо правите това? За да ме накарате да си мисля, че щом сте толкова откровена, сигурно сте невинна? Или искате да повярвам, че сте виновна и че нарочно сте помогнали на Рейко да намери доказателства срещу вас? Или пък… насърчавате подозренията ми, за да защитите другиго? Кого?
Джокьоден се засмя; настроението й още повече обърка Сано.
— Вие сте детективът. Вие трябва да намерите отговорите на тези въпроси.
Глава 27
Останала сама в параклиса, след като сосакан сама си тръгна, госпожа Джокьоден се върна към приготовленията за Обон. Захвана се да отваря една кутия с тамян, но ръцете й затрепериха и трябваше да я остави, за да не разсипе съдържанието й. Треперенето се разпростря върху цялото й тяло. Зрението й се замъгли; стаята се завъртя в шеметен ритъм. Тя коленичи, зарови лице в треперещите си длани и се отдаде на закъснялата реакция, предизвикана от посещението на Сано.
Джокьоден знаеше, че Сано ще дойде да я разпита за второто убийство, и затова прие сама да се изобличи, за да го отклони от по-същественото. Мислеше, че знае докъде може да го отведе, без това да й навреди, но някои от въпросите му я свариха твърде неподготвена. И сега, осъзнала опасностите, за които дори не бе подозирала, се страхуваше, че ще съжалява за поведението си.
Наложи си да диша дълбоко и с усилие на волята да овладее тревогата си. Най-накрая треперенето и замаяността изчезнаха. Тя стана и се отправи към главния олтар, взе една от свещите, които горяха пред статуята на Буда, и коленичи пред буцудан. В малкия шкаф, направен от потъмняло с годините тиково дърво, имаше дъсчица, върху която бе изписано: Ву Цетиен.
Ву Цетиен бе живяла в Китай преди близо хиляда години и нямаше нищо общо с предците на императорското семейство, но жените от клана на Джокьоден я почитаха като богиня покровителка. На четиринайсетгодишна възраст тя станала наложница на император Цун Тай от династията Тан16.
Когато той умрял, Ву Цетиен спечелила благоволението на неговия син и наследник император Цун Као. Той бил слабохарактерен и глупав лентяй, а тя — интелигентна и амбициозна. Императрица Ву Цетиен бе единствената жена, управлявала някога Китай, като предизвикателство към целия конфуцианския кодекс, който не допуска жени водачи. За да бъде призната, тя наела будистки монаси, които да фалшифицират древни документи, предсказващи появата на велика жена предводител. После те провъзгласили Ву Цетиен за този предводител и така узаконили спорното й управление.
Вперила поглед в трепкащия пламък на свещта, Джокьоден се съсредоточи върху мъглявата яркост, която се разпростря пред очите й. Скоро там започна да се оформя образ. Най-напред се появиха очертанията на човешка глава и рамене; после въртящите се цветове започнаха да се сливат. Това бе императрица Ву Цетиен. В черните й коси, събрани във висока и сложна прическа, проблясваха украсени със скъпоценни камъни гребени. Извезани златни дракони бяха оголили паст върху червената й копринена роба. Ален руж и багрило за устни подчертаваха красотата, която бе прелъстила двама императори. Ву Цетиен изгледа Джокьоден с острия си проницателен поглед и гласът й отекна в съзнанието й. Духът й говореше на китайски, но Джокьоден разбираше всяка дума:
— Имам нужда от помощта ти — каза на глас императрицата майка. Когато Джокьоден й описа срещата си със Сано, Ву Цетиен се смръщи и я порица, че вместо да лъска образа си, е хвърлила кал върху себе си. В отговор Джокьоден й обясни защо на практика бе признала вината си пред Сано, и древната императрица се съгласи, че постъпката й е дръзка, но разумна. Правилно е да защитаваш сина си от подозренията на детектива, защото точно синът ти е ключът към успеха ти, добави още Ву Цетиен.
Джокьоден принадлежеше към рода Такацукаса от клана Фудживара. Повечето семейства от куге гледаха на дъщерите си като на възможност за сродяване с императора, но Такацукаса следваха по- различна традиция. Поколения наред те бяха обучавали дъщерите си в четене, математика, писане, музика, конфуцианска философия, военна стратегия, астрология, древен мистицизъм и изкуството на политиката — всичко онова, което един император трябваше да знае. Преди време те бяха желали нещо повече от властта над императора, бяха търсили начин да изместят настоящата императорска фамилия и да основат свой собствен двор и планираха това да се осъществи посредством жена, която бе способна да следва примера на Ву Цетиен. Само че съдбата бе осуетила амбициите на Такацукаса. Повечето им дъщери не бяха достатъчно умни и силни. А по-обещаващите не притежаваха нужната красота, за да привлекат императора. Родът вече почти бе изгубил надеждите си, когато се появи Джокьоден. Всички тържествуваха: тя бе точната комбинация от интелект, воля и красота, за да стане първата действаща императрица. Джокьоден си спомняше безкрайните дни на учение и сурова дисциплина. Уроците вливаха предизвикателство и въодушевление в нейния свят, лишен и от двете. От най-ранна възраст тя вярваше в предсказанията за себе си и неизменно се допитваше до духа на Ву Цетиен в трудни мигове. Китайската императрица й бе посочила как да се пребори със съперничките си за благоволението на императора, как да стане любимата му наложница и после съпруга, как да се възползва от качествата и недостатъците му. И Джокьоден постепенно пое задълженията на императора. Не след дълго роди наследника на трона принц Томохито. Ву Цетиен й каза да убеди съпруга си да абдикира и да отстъпи трона на сина им. Свещеното огледало, накит и меч — символи на императорския суверенитет — преминаха в ръцете на Томохито и Джокьоден се издигна до най-високия ранг за придворна дама. Тъй като Томохито бе все още дете, тя можеше да го превърне в инструмент за задоволяване на собствените си амбиции. Но по пътя на нейния напредък изникна сериозна пречка. Ву Цетиен я посъветва внимателно да прецени силите си и ако се налага, да заобиколи проблема. А проблемът беше появата на левия министър Коное в качеството му на неин ухажор. Никога не си позволявай да попаднеш във властта на мъж, предупреди я китайската императрица. Мъжете са падението на жените! Но левият министър бе събудил потребности, които Джокьоден бе потискала, докато преследваше мечтите си. Той я накара да осъзнае колко силен е копнежът й за нежност. Увлечена от тази своя любов, тя му се довери и той я предаде. Когато отново се обърна за помощ към Ву Цетиен, тя й отвърна: Никога не губи
