Джокьоден вероятно го бе забелязал и бе минал през магазина, за да му избяга. Янагисава избърза напред. На табелата на магазина пишеше „Банка «Дайкоку»“. Янагисава надникна в тясното пространство в предната част. Долови звън на монети, бързо щракане и разговори на висок глас — служителите брояха пари, някои събираха суми, други тракаха с мънистата на своите соробан, дървени сметала, трети преговаряха с клиенти. Чиновниците носеха същите черно-кафяви униформи като тази, която Янагисава бе проследил от портите на императорския дворец. С облекчение той видя своята жертва да показва калъфа на възрастния собственик, който седеше отделен и претеглеше няколко златни слитъка. После собственикът и пратеникът минаха през една врата, която водеше към задна стая, и Янагисава избърза надолу, свърна по първата пресечка и се озова на улицата зад магазина. Трябваше да разбере какво бе съобщението на свитъка и какво общо имаше банката с Джокьоден.
Задната улица бе очертана от два реда зловонни нужници; бездомни кучета риеха в мръсни кофи за боклук. Сбърчил нос от погнуса, Янагисава се промъкна до задния прозорец на банката и видя сумрачен кабинет, обзаведен с рафтове и железни сандъци. Собственикът и пратеникът седяха на пода.
Куриерът отвори калъфа, извади някакъв документ, я разпъна го на масата и впери поглед в красиво изписаните колони.
— Тя е доволна от нашата работа — прочете дворцовият управител по устните му.
— И как не — отвърна собственикът. — Нашите вложения са с отлична възвръщаемост — Янагисава напрегна очи да прочете ръкописа, но почеркът бе дребен, а разстоянието — прекалено голямо. — Какви са нейните нареждания? — попита собственикът. Пратеникът прочете високо от свитъка: — Да се купят двеста товара дървен материал, хиляда товара дървени въглища, две хиляди — със соя и три хиляди бъчви с масло.
Джокьоден вероятно събираше запаси, за да изхранва войските си, предположи Янагисава. Обзе го въодушевление. Тези сведения пряко я свързваха със заговорниците.
— Мъдро решение да се купува сега — каза собственикът. — Предричам покачване на цените точно на тези стоки, и то скоро.
Янагисава ликуваше — значи въстанието щеше да е скоро.
— „Да се прехвърлят петстотин кобана19 на личната й сметка“ — прочете пратеникът.
Това заем ли беше, за да се финансира въстанието? Смелостта на Джокьоден впечатли Янагисава. Може би беше убила левия министър, защото бе разкрил незаконните й сделки?
Внезапно от две противоположни посоки по улицата към Янагисава се втурнаха двама огромни самураи. Те го хванаха, измъкнаха му мечовете и го проснаха по очи на мръсната земя. Тежко стъпало притисна врата му. Вратата се отвори и гласът на собственика попита строго:
— Защо се въртиш около моя кабинет?
— Пуснете ме да се изправя! — заповяда Янагисава разгневен. — Знаете ли кой съм?
— Да! Някой, който планира банков обир — чифт обути в сандали ходила и късо кимоно попаднаха в полезрението на Янагисава. Този човек носеше джите — отбранителното оръжие на по-нисшите служители в силите на реда. — Арестуван си!
Помощниците на дошина вързаха китките му, дръпнаха го да се изправи на крака и го подкараха надолу по уличката.
— Ако не ме пуснете веднага — беснееше Янагисава, — ще съжалявате! Аз съм наместникът на шогуна!
— Да, а пък аз съм шогунът — присмя му се дошинът. — Ей сега ще се разходим до полицейското управление и ще видим кой си.
Глава 29
След като си тръгна от Джокьоден, Сано пое към стаите на императорските наложници. Асагао вече не беше заподозряна, но той имаше нужда да уточни някои неизяснени обстоятелства около нея.
Намери я да си почива полегнала върху възглавници на сенчестата веранда. Придворни дами поклащаха големи ветрила, за да й правят хлад. Облечена в многопластови роби в пастелен цвят, Асагао носеше косите си на отпусната плитка! Лекар в тъмносиня дълга престилка я хранеше от керамична купа. Когато Сано изкачи стъпалата на верандата, тя се обърна към него. Тревога сгърчи лицето й. Лекарят му хвърли гневен поглед.
— Госпожа Асагао не бива да бъде безпокоена — каза той. — Тя има нужда от отдих и покой.
Сано коленичи до Асагао, поклони се и каза:
— Искрено се извинявам за мъките, които ви причиних. Беше ужасна грешка и аз ви умолявам да ми простите. Дошъл съм да ви помоля за съдействие. Ще бъдете ли така любезна да отговорите на няколко въпроса?
Съпругата на императора се намуси.
— И защо да го правя? — попита тя мрачно.
— Защото разкрих заговор за отхвърляне режима на Токугава — каза Сано — и той почти сигурно е свързан с убийствата. Наложително е да хвана извършителя, преди да е посегнал на още някого или да е подпалил гражданска война в страната, а негово величество императорът и вашият баща все още са обект на разследване — Сано замълча, за да даде възможност на Асагао да осмисли думите му, и после каза: — Не бива да допускаме и други грешки. Може би има и други невинни, които са били набедени като вас…
Асагао се сви върху възглавниците; очите й шареха като мренки, които се опитват да се изплъзнат от рибарската мрежа. Макар че по всяка вероятност не блестеше с интелигентност, Сано бе доловил в нея вродена хитрост. Тя схвана неизказаната заплаха към роднините й, ако не му окажеше съдействие, и направи немощен опит да стане.
— Не ми е добре — изрече жално тя. — Внесете ме вътре.
Лекарят и придворните дами понечиха да й помогнат, но Сано бе твърдо решен да не й позволи да се възползва от болестта си, за да му се изплъзне.
— Оставете ни — нареди той на помощниците й. Те се подчиниха с неохота. Асагао се сви разтреперана върху възглавниците, изплашена и в същото време непокорна. Сано каза: — Нека поговорим за нощта, в която е бил убит Коное. Казали сте на съпругата ми, че сте били с вашите придворни дами. По-късно те признаха, че сте излезли тайно, за да се срещнете с някого. Кое от двете е истина? Къде бяхте?
Асагао отвърна:
— Бях в колибата за чаена церемония. С баща си.
Сано позна историята, която десният министър бе разказал на дворцовия управител. Освен това той знаеше, че по това време къщурката е била заета от двойка любовници. Очевидно Ичиджо бе подучил дъщеря си да потвърди неговата лъжа. Вероятната причина за лъжата й подсказа на Сано как да обърне мотивите на Асагао в своя полза.
— Някога присъствали ли сте, докато баща ви е обучавал императора? — попита Сано.
— От време на време — гримаса на недоумение сбърчи челото й.
— И за какво си говореха?
— Не помня. Не обръщах много внимание — Асагао говореше припряно и напрегнато, сякаш се надяваше, че невежеството ще я пази, докато успее да прецени накъде се насочва разговорът.
— Негово величество говореше ли за императори от миналото, правили опити да отхвърлят военната диктатура? — попита Сано. — Някога изразявал ли е желание да стори същото?
В очите на Асагао просветнаха разбиране и уплаха. Тя седна и изрече троснато:
— Не. Никога.
— Съпругът ви иска да управлява Япония, нали? — продължи Сано. — И води не само въображаеми боеве, а планира действителна битка. Казал ли ви е, че струпва оръжие в Мияко и набира войска за въстание срещу Токугава?
— Той не би направил такова нещо! — извика Асагао.
— Така ли? — каза Сано, като се питаше дали Асагао е искрено изненадана. — Томохито е отегчен от затворения си живот и е надъхан от някого с неосъществими мечти за слава. Но организирането на заговор е държавна измяна и дори един император не може да избегне смъртно наказание.
