окото си. — Вие сте жена със скромен произход — заговори висшият свещеник, — но хубостта ви е запленила велик господар. Синът ви управлява с помощта на вашите мъдри съвети. Вие сте благочестива и милосърдна, уважавана и обичана. Във вас се крие необикновена сила…
— Ах! — възкликна Кейшо. — Точно такава съм!
Той не каза нищо по-различно от онова, което се знаеше за нея, а и никак не беше трудно да се досети, че Кейшо се смята за специална, отбеляза мислено Рейко. Сега Анраку насочи своя свръхестествен взор на сляпото си око към Рейко и заяви сериозно:
— Във вас има болезнено раздвояване. Едната страна принадлежи на мъж, а другата е насочена към младо момиче, което не ви е роднина. Разкъсвате се между любовта и честта. Изборът на едната страна означава да се пожертва другата. Обладана сте от ужас да не сгрешите в избора си. Страхувате се, че вече сте направили компромис със себе си и последствията са необратими… — Рейко се втренчи в Анраку в безмълвно изумление. Подчинените му сигурно му бяха докладвали, че тя се опитва да помогне на Хару, но как успя така точно да опише чувствата й? Хладната шумоляща гора сякаш изведнъж се изпълни със зловещи сили и беседката се превърна в клетка. Дали Анраку наистина притежаваше свръхестествени способности, или я наблюдаваха шпиони? И двете възможности будеха тревога. — Духът ви е сериозно застрашен, защото не можете да постигнете помирение между отделните страни на своята раздвоеност — продължи Анраку. — Сутрата „Черният лотос“ сочи пътя към духовна цялост. Уважаема госпожо, както вие, така и господарката Кейшо трябва да се присъедините към нас…
— О, да, хайде! Още днес… — възкликна Кейшо възторжено.
— Тук съм не за да обсъждам собствената си личност — заяви рязко Рейко в опит да скрие страха си зад внезапна безцеремонност. Фактът, че Анраку умееше да преценява хората толкова добре, го правеше опасен противник. — Искам да разговаряме за пожара и за убийствата. Какво знаете за тях?
Анраку остана все така спокоен и невъзмутим.
— Зная, че нещата не са били такива, каквито изглеждат — отвърна той.
— Къде бяхте в нощта на пожара? — попита Рейко.
— На един храмов фестивал в Осака… — този град се намираше на много дни път от Едо. Преди Рейко да успее да попита дали някой би могъл да потвърди присъствието му там, Анраку добави: — Освен това бях и в Китай… — Рейко се чудеше как би могло това да е вярно, щом законът забраняваше напускането на Япония под страх от смъртно наказание. Изражението на Анраку издаваше презрение към нейната примитивна логика. — Аз не съм възпиран нито от човешки, нито от природни закони. Със силата, дадена ми от Буда, духът ми може да пътува към много места едновременно…
— Прекрасно! — възхити се Кейшо. — Трябва и мен да ме научиш да го правя.
— А къде беше тялото ви, докато духът ви пътуваше? — попита Рейко.
— В собствената ми стая, пазено от верните ми ученици и последователи…
Рейко все повече губеше увереност в присъствието на Анраку и започваше да се страхува от него. Според Хирата и министър Фугатами гражданите го бяха обвинявали в изнудване, измама, отвличане и насилие.
— Какви бяха отношенията ви с оябун Ояма? — попита тя, стаила опасенията си.
— Той беше щедър покровител и ценен ученик…
— Със своите способности вие би трябвало да знаете, че е завещал двайсет хиляди кобана на сектата ви — Рейко се надяваше да му постави капан, за да го принуди да признае, че е имал причина да убие Ояма.
— Простосмъртните никога не могат да знаят, каквото знам аз — каза Анраку.
Възприемайки самодоволната му усмивка като подигравка, че тя не разполага с никакво действително доказателство, Рейко каза:
— А какво знаете за медицинската сестра Чие, която е изгоряла в къщата?
— Тя имаше истински талант на лечител и призвание да върши добро — отвърна Анраку с внезапна тъга.
— А имате ли някаква представа, кое е убитото дете? — попита Рейко.
— Не — отвърна Анраку. Сянка от неясно вълнение за миг забули лицето му и после отмина, преди Рейко да бъде в състояние да проумее смисъла й. Беше сигурна, че той излъга.
— Искам да установя дали Хару е извършила тези престъпления — поясни тя. — Кажете ми нещо повече за характера й?
До този момент Анраку бе седял неестествено неподвижен, но сега размърда гъвкавото си тяло.
— Каквито и неприятности да е причинявала в миналото, моите напътствия я излекуваха от лошото й поведение…
Думите му не представляваха точно доказателство за невинността на Хару, но може би мнението му щеше да повлияе на Сано, помисли с надежда Рейко.
Кейшо се размърда неспокойно.
— Хайде стига вече с този противен разговор за с убийства — каза тя. — Кога мога да започна подготовката си за влизане в „Черният лотос“?
— Незабавно, стига да желаете… — алчен блясък просветна в единственото око на Анраку.
Макар че искаше да го разпита за Благочестива Истина и обвиненията му към сектата, Рейко осъзнаваше, че трябва час по-скоро да отведе майката на шогуна от храма. Затова каза:
— Уважаема госпожо, защо не се посъветвате първо със свещеника Рюко?
При споменаването на нейния духовен съветник и любовник Кейшо се поколеба и каза:
— Май така ще е по-добре.
— Тогава да се връщаме в замъка Едо! — Рейко се надяваше, че свещеникът ще сметне Анраку за съперник и ще разубеди Кейшо.
— Междувременно ще пратя дарение на сектата като залог за добрата си воля — обеща Кейшо на Анраку.
— Искрени благодарности — поклони се Анраку. — Очаквам с нетърпение завръщането ви — и докато се сбогуваха, хвърли към Рейко присмехулен поглед.
Когато двете с Кейшо стигнаха до паланкина, Рейко каза:
— Ще ме извините ли, ако не се прибера с вас? Имам да свърша още някои неща…
— Добре — с безразличие отвърна майката на шогуна. Анраку я бе отклонил поне от желанието й за секс с жени!
Докато поръчваше на стражите си да й наемат паланкин, с който да я отведат до Шинагава, тя си мислеше със страх как ли би реагирал Сано, когато разбере, че е пренебрегнала заповедта му да стои далеч от разследването на Фугатами.
Глава 18
— Дойдохме да видим Хару — каза Сано и се поклони на тъста си. Двамата с Хирата се намираха в личния кабинет на съдията Уеда. — Как е тя?
