разсмях — в очите й светеше отмъстително задоволство. — А и най-накрая бях пипнала Хару да върши нещо достатъчно лошо, за да убедя Анраку да я изхвърли от храма… Тогава си спомних, че аз съм единствената, която бе видяла Хару да убива Ояма. Тя можеше да отрече всичко. Щеше да бъде моята дума срещу нейната. Може би Анраку щеше да вземе нейната страна. И тя да се измъкне безнаказано, след като е извършила убийство! — гласът на Джункецоин потрепери от негодувание. — Затова я проследих обратно до къщата, смъкнах единия си сандал, промъкнах се зад нея и я ударих по главата с дебелата дървена подметка — Джункецоин представи с пантомима как бе нанесла удара. — Хару падна и не помръдна повече, но дишаше. Отидох в и килера и взех малко газ и парцали. Увих парцалите и ги завързах около една пръчка, за да направя факла. После запалих факлата от горящия фенер в стаята с убития Ояма и тичешком обиколих къщата. След малко цялата постройка пращеше в пламъци. Оставих Хару да лежи в градината. Знаех, че мъжът й е умрял при пожар, и исках хората да решат, че тя е подпалила къщата…
— Значи ти си ме набедила! — възкликна гневно Хару към Джункецоин.
— Просто направих така, че да понесеш последствията от собствените си действия — отвърна подигравателно игуменката.
— И си убила Чие и Сияен Дух! — избухна гневно Хару. — Ти ревнуваше от тях, защото Анраку харесваше Чие, а Сияен Дух бе негов син!
— Нямам нищо общо с тяхната смърт — отвърна рязко Джункецоин. — Те не бяха в къщата, когато я запалих…
— Тогава излиза — Рейко се възползва от ситуацията, за да насочи отново подозренията към висшия свещеник, — че Чие и момчето са умрели по заповед на Анраку…
Хару се извърна рязко към него, но той я изгледа презрително и каза:
— А сега доктор Мива ще ни разкаже останалата част от историята…
Застанал зад Хару, лекарят се опита да възрази, но висшият свещеник го прониза с поглед и той се предаде.
— Да, Чие бе нещастна тук, след като роди сина си. Искаше сама да се грижи за Сияен Дух, но монахините й го взеха, за да го отглеждат с другите деца, и рядко й позволяваха да го вижда. Тя не харесваше начина, по който се възпитаваха децата. Непрекъснато протестираше, когато наказваха Сияен Дух заради неподчинение… — Рейко си спомни покритото със синини мършаво телце на детето. — Скоро Чие започна да задава въпроси за нашите практики — продължи Мива. — Не беше съгласна с моите експерименти — казваше, че не било правилно да се дават на безпомощни хора лекарства, които ги разболяват още повече, вместо да им помагат да оздравеят. Искаше да знае с каква цел приготвяме дозите, и когато разбра, че това е отрова за кладенците в Едо, се опита да ме убеди, че онова, което правим, е лошо. Умоляваше ме да престана. Скарахме се и тя избяга от мен. Но не съм я убил! — възкликна доктор Мива уплашено, когато Хару се обърна към него с насочен към гърлото му меч. — Само казах на Кумаширо, че тя се превръща в проблем…
Рейко усети, че я побиват ледени тръпки. Докторът бе предал „проблема“ на мъжа, който я държеше — човека, отговорен за смъртта на Чие и на нейния син. Анраку впери настоятелния си поглед в Кумаширо и Рейко почувства как за момент свещеникът се напрегна, но после се овладя.
— Да, аз наредих да следят Чие — обади се Кумаширо. — Точно преди зазоряване в деня на пожара тя открадна сина си от детското помещение. Хванахме ги с моите хора, когато вече тичаха към портите. Разправих се с тях по обичайната процедура, предназначена за бегълци. Докато моите хора носехме телата към входа на тунела, дотича един пазач и каза, че къщата в гората горяла, а Хару лежала в безсъзнание отвън. Тогава ми хрумна една идея. Отнесохме труповете до горящата къща и ги оставихме вътре. Видяхме убития Ояма и разбрахме, че е дело на Хару. Защо да не й припишехме и другите два трупа? Аз организирах нападението срещу нея в затвора, за да съм сигурен, че ще направи самопризнания.
Момичето погледна враговете си с омраза. После обърна очи към висшия свещеник:
— Те всички са ми причинили зло. Ще ги накажете, нали?
— Разбира се — обеща Анраку сериозно, — след като издържиш своето изпитание — и той кимна към Рейко.
— Ако Анраку е толкова всемогъщ, значи той е причина за злото, което са ти сторили — каза Рейко. — Той те е предал, а ако останеш с него, ще го стори отново. Недей да вършиш мръсната работа заради него…
Хару изстена и мечът потрепери в ръцете й. Анраку разтегна устни в злобна усмивка:
— Рейко ти помогна само защото за нея ти си средство да атакува мен. Какво ти предлага в замяна на това, че ще й спасиш живота? Свобода? — той се изсмя. — О, не! Тя е дошла тук, за да те залови. Без моята закрила ще попаднеш в ръцете на закона.
Рейко наблюдаваше как думите му постепенно стигат до съзнанието на Хару, и усети, че я обзема отчаяние. За момент момичето изглеждаше стъписано, след което отправи към Рейко поглед, пълен с болка и надигащ се гняв.
— Неговата закрила е само една илюзия — каза Рейко бързо. — Той не може да избегне правосъдието. Няма как да те спаси.
— Млъкни! — изкрещя Хару разгневена. — Не ми пречи да сторя онова, което ми повелява дългът!
Рейко продължи припряно:
— Ти ме нарече своя приятелка. Каза, че ме обичаш, и искаше да ме обезщетиш за неприятностите, които ми причини. Сега имаш тази възможност.
Хару затрепери неудържимо, разкъсвана от противоречиви чувства, но продължаваше да държи меча насочен към Рейко. Очите й светеха със сляпа преданост; зад оголените й зъби се разнесе тихо ръмжене. Рейко видя самодоволната усмивка на Анраку; другите членове на сектата стояха безмълвни, извърнали погледи в очакване на насилието. С все по-засилващо се хъхрене Хару изнесе оръжието встрани и застина в поза за нанасяне на удар. И Рейко осъзна безпомощно, че е загубила надпреварата. Изпита желание да се разкрещи, но една жена самурай бе длъжна да посрещне смъртта смело и достойно. Затова тя безмълвно се помоли съдбата да благослови Сано и сина й и един ден отново да ги събере заедно. Погледна Хару право в очите и се стегна, за да посрещне смъртта.
Изведнъж ръмженето на Хару изригна в необуздан рев. Тя се завъртя, стиснала меча в изпънатите си ръце. Острието преряза корема на доктор Мива. С вик на ужас той притисна кървящата си рана. Джункецоин изпищя. Рейко зяпна стъписана, без да може да повярва на очите си. Слисване и гняв изтриха усмивката на Анраку.
— Хару! — изрева той. С пронизителни писъци, все едно бе загубило с разсъдъка си, момичето се въртеше, мушкаше и нанасяше удари напосоки. Свещениците се разкрещяха:
— Пазете се! — и се разпръснаха, като се опитваха да избегнат ударите.
— Спрете я! — нареди Анраку.
Кумаширо пусна Рейко, извади късия си меч и се втурна след момичето. Рейко бързо приклекна до Мидори и я разтърси.
— Мидори сан, събуди се! Трябва да се махаме от тук!
— Рейко? — измърмори сънено Мидори. Отвори замъглени очи и се намръщи. — Къде съм? Какво става?
— Няма значение — Рейко й помогна да се изправи. — Хайде.
Като подкрепяше омекналото, внезапно натежало тяло на приятелката си, Рейко тръгна залитайки към вратата. Чу как Анраку извика:
— Хванете ги!
Кумаширо се обърна, видя ги и бързо им препречи пътя.
— Пусни я! — заповяда той на Рейко, насочил острие в тялото й. — И да не си мръднала от мястото си! — Рейко с мъка отстъпи назад, като влачеше Мидори със себе си. Край тях Хару продължаваше да вилнее. Доктор Мива лежеше мъртъв на пода до Джункецоин, която протегна крак, препъна Хару и тя се просна на земята. Мечът изхвърча от ръката й и се плъзна по пода към Рейко. Тя бързо се наведе и грабна оръжието.
— Махни се от пътя ни! — заповяда тя на Кумаширо.
И тогава чу викове, дрънчене на метал и тропот на приближаващи стъпки. Вратата се отвори с трясък и в помещението нахлуха шестима самураи, биейки се с още толкова свещеници, които въртяха мечове. Рейко
