добрата организация, която те създавали в победените области.
От година на година все повече усилващият се натиск по източната и по северната граница от страна на иранците и траките най-после подкопали асирийската държана и ускорили края й. Още през VIII в. пр.Хр. (при Саргон) вече съвсем близо до асирийските граници дошли траки от Кимерия на север. След тях се явили в самите предели на Асирия ордите на номадите иранци — скитите, идващи от изток. Цялото това движение трябва да се свърже със събитията по северния бряг на Черно море. Кимерийците, които, както видяхме по-горе, бяха основали тук силно царство, били принудени да отстъпят господстващото си положение на скитските номади, а тези последните от своя страна здраво заседнали в южноруските степи за дълги векове. Халдеите и асирийците, понеже не били в състояние да се противопоставят на натиска на кимерийците и по-късно на скитите, ги пуснали през териториите си. Кимерийците изпълнили Мала Азия, а скитите — Сирия и Палестина. В опустошителния си устрем кимерийците дошли до бреговете на Егейско море и разрушили много малоазийски гръцки градове. Скитите пък стигнали до самите граници на Египет. За ужасите от тяхното нахлуване много красноречиво ни говорят най-старите гръцки поети в Мала Азия, а също и юдейският пророк Йеремия. И при все това нито едните, нито другите създали силна държава. Нямайки прилив на сили отвън, те отчасти взаимно се изтребили, отчасти били унищожени на групи от държавите в Предна Азия, а отчасти се претопили сред местните населения. Колкото останали от тях, се заселили в Кападокия и Армения.
Но след тия две вълни ето че следва и трета. Иранските племена, миди и манеи, отдавнашни съседи на асировавилонския свят, които възприели много от неговата цивилизация, постепенно се засилили и натискът им срещу Асирия ставал все по-упорит и по-чувствителен. След смъртта на Ашурбанипал те се обединили под ръководството на мидийския цар Киаксар и преминали границите на Асирия. Те сключили съюз с Вавилония, дето подир многогодишно пълно подчинение на Асирия при Асархадон и Ашурбанипал се появила в южната част на страната нова и силна династия. Разрушаването на Ниневия, унищожаването на асирийската армия и изтреблението на асирийския царски дом били краят на Асирийската империя. Намиращите се под властта на Асирия народи с радост посрещнали избавлението си от асирийския терористичен режим. Еврейските пророци Софоний, Наум и Езекиил показали достатъчно ясно как била посрещната новината за падането на Асирия. Впрочем, началото на разложението на Асирийското царство датира още отпреди разрушаването на Ниневия. Най-напред се отделил Египет под предводителството на Псамтик I (651 г.), основател на нова — XXVI — династия, която просъществувала повече от 100 години — чак до завоюването на Египет от персите при Камбиз, и която се крепяла на силите на наемна войска, съставена главно от гърци и от малоазийци. Гърците добре са знаели имената на царете от тази династия. За тях много подробно говори и най-старият гръцки историк, родом от Мала Азия, Херодот. При тези фараони, чиято резиденция бил Саис (Псамтик I, Нехо, Псамтик II, Апри и Амазис), Египет преживял още един период на разцвет в културния си и държавен живот (Саитска епоха).
Външната политика на Египет имала успех на юг, но срещнала силен отпор на запад — в Сирия и в Палестина. Отпорът бил от страна на възродилия се Вавилон. По примера ца Египет Вавилон се отделил от Асирия. В съюз с мидите Набопаласар, халдеец, основател на Нововавилопското царство, успял да организира отпор срещу асирийците, а след това, като съюзник на мидите, да закрепи властта си. Особено бляскаво било царуването на неговия син Небукаднезар (Навуходоносор), при когото Вавилония в успешната си борба с Египет завзела цяла Западна Предна Азия, нанасяйки редица страшни удари на юдеите, намиращи се на страната на Египет. По-голямата част от тях или били преселени в Месопотамия, или сами емигрирали в Египет.
Но самостойният живот и на Египет, и на Нововавилонското царство не бил за дълго време. Те нямали сили да се борят със засилващата се мощ на разрушителите на Асирия — иранците, които здраво заседнали в източната и северната части на Асирийското царство и които завладели също тъй и Халдското царство. Тласък към засилване на империалистическите стремежи в новото иранско царство бил преходът на властта от индийската династия към персийската, т.е. в ръцете на царете от най-южния клон на иранското племе. В 550 г. властта в Мидийското царство заграбил Кир, петият цар на персийското племе, намиращо се, вероятно, още отдавна в политически и културни връзки с Елам и получило в наследство от него своята цивилизация и своята способност за държавно строителство. Мидите без особена съпротива признали властта му: племената миди и перси били родствени и говорели почти на един и същ език.
Още от първите години на своето управление Кир се проявил като наследник на великодържавните идеи на Асирия. Положението на Изтока при Кир било почти същото, каквото и при първите царе-завоеватели на Асирия. Равновесието на силите било нетрайно и привидно. Вавилония сега е пак голяма, но вътрешно вече слаба държава с изродено население. Египет, както видяхме, се крепи на силите на наемна войска. Малко по-силно било Лидийското царство в Мала Азия, но и то не могло да се сравни с Персия, която вече бе успяла да обедини под културната власт на персите неизчерпаемите сили на иранската нация. Ето защо няма нищо чудно в това, че Кир без големи усилия успял да подчини Лидийското царство (546 г.) — най- силния си съперник, и да присъедини към Персия васалите на Лидия — гръцките градове по малоазийския бряг. След това дошъл редът на Вавилон (538 г.). Последният вавилонски цар Набонид, зает с религиозно- антикварните си интереси, въоръжил срещу себе си всичките жреци и цялата аристокрация на Вавилония и не успял да прояви каква да е по-сериозна съпротива срещу Персия.
Естествена последица от покоряването на Вавилония е господството на персите в цяла Предна Азия, а естествена последица от гибелта на Лидия е завземането от персите на цяла Мала Азия. Египет не можал вече да се удържи срещу владетелите на Мала и на Предна Азия. При приемника на Амазис, Псамтик III, Египет бил превзет от Кировия син Камбиз. Тъй се създала на Изток една нова световна, сега вече не семитска, а индоевропейска персийска държава, изградена от Кир и Камбиз. Устоите й били закрепени от гениалния Камбизов приемник Дарий, син на Хистасп, който успял не само да запази всички завоевания на предшествениците си и да преодолее центробежните сили в грамадната си империя, но и да изработи и подходящи форми за управлението на тази империя, за които ще говорим в X глава. Нему, вероятно, Персия дължи и новата си религия — религията на великия пророк и реформатор Зороастър (вж. гл. XI).
IX. КУЛТУРАТА И ИЗКУСТВОТО НА ИЗТОКА ПРЕЗ ПЪРВОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ ПР.ХР.
Пълният с тревоги живот на Изтока през I хилядолетие пр.Хр., постоянните кървави войни и постоянният преход на властта от един народ към друг — всичко това все пак не прекъснало културното му и художествено развитие. Старите центрове на културния живот, главно Тива в Египет и Вавилон в Предна Азия, продължавали да са разсадници на култура за целия свят. Дори и в най-трудните си времена Египет продължавал и да строи храмове, и да ги украсява с живопис и скулптура, и да изработва в работилниците си големи количества предмети за покъщнина и предмети па художественото занаятчийство, които се продавали по цял свят. Оная висота, на която стоял Египет по време на XVIII и отчасти на XIX династия, през I хилядолетие той не можал да достигне отново. И все пак саитската епоха от неговия живот — времето между асирийското и персийското господство — била епоха на възраждане както на архитектурата, живописта и скулптурата, така и най-вече на приложните изкуства. Сега много повече, отколкото когато и да било преди, предметите, изработени в египетските художествени работилници и във фабриките — разните изделия от фаянс, стъкло, слонова кост, от скъпоценни метали, от папирус и лен — се търсят на тогавашния световен пазар, на който ги разпространявали търговци-посредници: финикийци и гърци. Последните през саитската епоха си имали и своя търговска станция в самия Египет в град Навкратис.
Не преставала да живее с напрегнат културен и икономически живот и Вавилония, въпреки постоянните политически сътресения, смени на династии и въпреки дългите периоди на чуждо иго. За Асирия, както ще видим по-надолу, Вавилон е бил главният й културен център, да се сравнят с които е било мечтата на всички асирийски царе, т.е. той е играл тогава същата роля, която по-сетне ще играе Гърция по отношение на Рим, а в по-близките до нас времена Франция — по отношение на останалите културни държави. Вавилон успял да запази също тъй и ръководната си роля в търговията на Предна Азия. Най-влиятелна класа от населението му е класата на едрите търговци, обединени в мощни търговски сдружения. Бляскав период на разцвет за Вавилон е времето между асирийското и персийското господство, т.е. краят на VII и първата половина от VI век пр.Хр. Разкопките, направени във Вавилон от немски археолози през последните години преди войната, доказаха колко широка и богата е била строителната дейност на царете от последната му династия. Грамадни храмове и всяващи страх с укрепленията си дворци и до сега стърчат с величествените
