покрива и на върха на които има украсени с релефи капители.
В архитектурата и в орнамента на тия дворци и палаткиняма нищо ново, нищо, което да е създадено от самите асирийци. Стените и портите с техните гении-пазители са създадени от хетите, култовите храмове по произход са от Вавилония, а палатките са от номадите-бедуини в пустинята и от номадите-иранци. Оттам са дошли в Асирия и тъй богатите икрасиви конски принадлежности на конницата им и на военните им колесници. Навсякъде личи преди всичко продължение на вавилонските традиции: и в историческите релефи, изобразяващи походите на царете, и в многоцветните разкошни плочки, и в традиционното богато облекло на царя, и в склонността да се създават все нови и нови своеобразни фантастични същества — олицетворения на зли и добри гении, ту като хора, ту като животни, ту като птици, ту като змейове, ту като риби.
Обаче вавилонската традиция най-ясно личи в самия дух на асирийското изкуство. Нека си спомним, как още шумерското изкуство проявяваше склонност да дава в скулптурите си драматични и реалистични картини от военния живот на народа и то с редица страшни, дори трагични подробности. Тая насока в художественото творчество достига до най-високата си точка на развитие в Асирия, създателката на натуралистичния историчен релеф, който е тъй далеч от опростените и пълни с условност египетски изображения на битки и победи. В асирийското изкуство всичко е пълно с живот — суров, жесток, измъчващ нервите, но истински, неизмислен, без условности, и с това толкоз по-ужасен. Асирийският художник обича преди всичко картините на смъртта, на унищожението, на мъките и страданията. И никой друг не е умеел тъй точно и тъй хубаво да предаде агонията на убити на лов животни, както асирийските майстори. По-вдървени са фигурите на умиращи хора, но и в тях, в тия фигури, от които одират кожата им, или на които избождат очите, и в тях се чувства естественият ужас на страданието. Всичко в тия грамадни картини е реално. И пейзажът, ту планински или горски, с пълзяща по планинските пътеки армия, ту блатен с безкрайни бурени и тръстика; и реките, влачещи войски на салове, поддържани от напълнени с въздух мехове; и крепостите, гордо вдигнали назъбените си стени по планински върхове; и лагерът на асирийската армия с царската палатка, с камили, магарета и коне; и боят на непобедимата асирийска тежка конница с бедуини на камилите им; и царският лов с породисти кучета и с чистокръвни коне, и бягащите, в ужас и убивани антилопи, сърни, газели и яростно защищаващите се лъвове. Не липсва също тъй и романтичната и идилична нотка. Наред с изображенията на кланета и изтезания тия художници са били способни да рисуват и трогателни сцени от семейния живот; те могат да събудят у зрителя чувство на жалост и съчувствие към нещастните пленници, насила преселвани в непознати и страшни местности или пък откарвани като добитък към оградата, предназначена за пленници. Явно личи също и хумор в трагичните и патетични сюжети. За учудване е майсторството на асирийските художници във всички тия картини. Дори и гърците не са успели да доловят тъй дълбоко и да предадат тъй реално характерните черти на външния облик и на психиката на животните. Единствени само римляните, и то в епохата на империята, са създали в своя тъй наречен триумфален исторически релеф достойни съперници па асирийските художествени летописи. Но асирийското изкуство не е изцяло традиционно изкуство. Техните майстори са могли да преобразят старото, да го направят свое собствено творение и да внесат в него нови и оригинални елементи. И тъкмо в това се състои силата и величието на творческото изкуство, на която страна и да принадлежи. Изкуството на Асирия расте и се развива пред нашите очи. Започва с грубо подражание на Вавилон, но скоро след това личат вече първите му опити за истинско творчество през времето на Ашурназирпал; при Саргон и Синахериб то се засилва и развива; а при Ашурбанипал, в навечерието на загиването на Асирия, скулптурите в двореца на Ниневия отбелязват най-високи постижения, при които изкусната композиция съперничи на тънката, фина изработка.
И тъй, в областта на изкуството асирийците успели да дадат нещо ново със световно значение. Ще видим по-нататък, че и в областта на държавната уредба те открили нова ера в историята на държавния живот въобще. Но затова пък в областта на духовното творчество — в литературата, в науката и в правото те с нищо не се проявили като творци. Цялата им литература се състои от преиздадени наново паметници на старото вавилонско литературно творчество; в областта на науката създали само някои усъвършенствания във военната техника. За тяхното право ние не сме добре осведомени: броят на правните документи е оскъден, особено в сравнение с Вавилония. Наистина, напоследък се откри един стар асирийски кодекс, датиран към 1500 г. пр.Хр. Но самата тая дата не ни дава възможност да приемем, че тия закони са останали в сила в епохата, когато империята достигнала своята най-висока точка на развитие. Старият кодекс отразява в себе си първобитно състояние на обществения и икономически живот. Той няма никаква връзка със законите на Вавилония, но напомня един от еврейските закони и до известна степен хетския кодекс, Фрагменти от законника на Хамурапи са били намерени в Ниневия и те показват, може би, че вавилонските закони ше да са били приети и от Асирия.
Изкуството на великата световна Персийска империя общо взето стои много близко до изкуството на Новия Вавилон и на Асирия. И то има същия сборен, подражателен характер, както и асирийското изкуство, със същата дълбока зависимост от традициите на старото вавилонско изкуство, но без оная творческа струя, която одухотворява изкуството на Асирийската монархия. Към всичко това трябва да прибавим още и силното влияние, идващо от гръцка Мала Азия, създала, както ще видим по-долу, именно в VII и особено в VI в. свое голямо и самобитно изкуство. Най-сетне, в изкуството на Персийската империя личат, особено в областта на художествената индустрия, някои черти, които, без съмнение, са създадени от самите иранци, например стремежът да използват за украса на предметите фигури и части от фигури на животни. Тоя тератологичен стил особено силно и богато се развил в скитската иранска държава на северния бряг на Черно море.
Най-самобитна в персийското изкуство е архитектурата на дворците. Дворните в Персепол и в Суза не приличат на асирийските и вавилонските дворци. Колоната, която не играе никаква роля в месопотамската архитектура, но която тъй богато е развита в египетското храмово строителство и не е била непозната също така и на хетските майстори, е съществена част в дворците на Персийското царство. Самите дворци пък не са крепости и не са съчетания на крепост и храм, както в Асирия. Те са грамадни монументални палатки, чийто покрив се поддържа от цяла гора колони, палатки, построени на високи каменни основи, към които води величествена широка стълба. Тази палатка (ападана) е приемната зала на великия цар, в дъното на която се издига неговият трон и в която той приема както поданиците си, тъй и пратеници от други земи, заобиколен от своя „двор“и от своята дружина. Колоните на тия дворци-палатки са много своеобразни и не приличат нито на египетските колони с лотосообразните и папирусообразните им капители, нито на колоните на Гърция. Капителите им са образувани от съединени една с друга предни части на животни, най-често на бикове, обърнати в различни, противоположни посоки. Тук личи, без съмнение, влиянието на иранския тератологичен стил, за който споменахме по-горе.
Интересни са и релефите, които красят дворците и фасадите на издълбаните в скалите гробници, същия тип, какъвто имаме в Мала Азия. Релефите стоят най-близко до релефите на хетските дворци и светилища. Това са тържествени процесии, отиващи към царя и състоящи се от неговата дружина и от победените от него народи, или редица воини, които се редят по двете страни на стълбата, която води в Персеполския дворен; десетки фигури, олицетворяващи победените народи на триумфалния релеф на Дарий в Бехистун, а в надписа под тях Дарий разправя за победите си. Всички те са превъзходни образци на величествения и тържествен придворен стил на Персийската монархия, тъй далечен от ужасяващия реализъм на асирийските релефи.
X. ДЪРЖАВНА, СОЦИАЛНА И ИКОНОМИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ИЗТОЧНИТЕ СВЕТОВНИ ДЪРЖАВИ
При анализа на политическото и културното развитие на източните монархии през първите три хилядолетия от съществуването им, ние не веднъж изтъквахме основните особености на държавния, социалния и икономическия им живот, които тъй рязко се отличават от живота на западните, предимно гръцките, политически формации (вж. по-долу). На Изток постепенно се създава определен тип държавен и социален строй, почти навсякъде еднакъв и различаващ се само в подробностите си. Началата на държавния живот и на Изтока, както и по другите части на света, са тясно свързани с племето. От племето постепенно израства град, който същевременно е и държава. Но на Изток, в противоположност на Гърция, градът, с малката си държавна територия, не се развива тъй, че да запази политическата си самостойност и
