— Прости ми, ако съм извикала у теб болезнени спомени — прошепна тя, докато ръцете му сваляха ризата й от нейните рамене с цвят на слонова кост. — Знам какво означава да не можеш да говориш за нещо, което ти е причинило огромно страдание.
— Скъпа съпруго, когато сме само двамата в нашата спалня, миналото не съществува. Единствено настоящето е от значение, както и страстта между двама ни.
Неговият глас бе като прелъстителна милувка, а устните му целунаха нежно алената лилия на рамото й.
Ах, защо това не беше вярно, си помисли тя в пристъп на тъга, която бързо се оттегли при докосването на неговите умели ръце. Възбуждащото усещане от допира на горещите мъжки устни по кожата й я развълнува. Почти тропическия въздух целуна голото й тяло, точно като устните му, когато и последните й дрехи се свлякоха на пода.
— Ах, красавице моя, ти караш дъха ми да спира — прошепна той, обръщайки я нежно с лице към себе си. Неговите пронизващи тъмни очи се плъзгаха по тялото й, благоговение и страст горяха в тези тъмни като полунощ орбити. — Нека се отърсим от безсмислиците на тази вечер. Тук има място само за взаимно наслаждение. — Поставяйки ръцете си от двете страни на красивото й лице, той целуна нежно първо челото й, после върха на носа й и след това прокара устни по нейните тръпнещи уста.
Невероятното топло усещане за единение я обзе още веднъж, когато устните му се допряха леко до нейните, а ръцете му се спуснаха надолу, за да я прегърнат и да я притиснат по-силно. Умората и отнесеността изчезнаха сякаш мигновено под напора на неговото нежно прелъстяване. Когато я заведе до балдахина, покрит от облака на предпазната мрежа, тя си помисли с въздишка, че ако духът на Аурора обикаля из тази къща, то той спира пред прага на тяхната стая. Тук, въпреки полумрака, се чувстваше освободена от невидимото присъствие, което усещаше в другите части на сградата.
Карес вече не мислеше за Аурора, когато двамата заедно легнаха върху пухеното легло.
— Позволи ми да те освободя от напрежението на деня — прошепна той дрезгаво и страстно.
Отмятайки дългите копринени коси встрани, неговите красиви пръсти погалиха съвършената линия на гърба й, разтривайки стегнатите нерви, за които тя дори не предполагаше, че са изпълнени с такова напрежение. Въздъхвайки учудено, усети как по тялото й бавно се разстила топлина. След това неговото невероятно докосване се прехвърли върху задната част на бедрата й, масажирайки ги, отнемайки умората от мускулите й, докато накрая тя се почувства податлива като върба на вятъра.
— Прекрасно — въздъхна Карес. — Ти ме освободи от болката, за която дори не подозирах.
Плътен, гърлен смях бе неговия отговор, когато той се наведе и целуна съвършената полусфера с цвят на слонова кост, преди да продължи да масажира мускулите в долната част на краката й, после стройните й глезени, накрая дори малките й ходила.
Изведнъж тя започна тихо да хихика, след това се засмя с пълно гърло и се извъртя, за да то погледне.
— Гъделичкаш ме — запротестира, когато той се изправи до нея, прокарвайки пръсти по извивките на тялото й, докато тя усети как нежните й руси косъмчета настръхват на местата, където я бе докоснал.
— Ах ти, дявол такъв — оплака се тя, разтваряйки се в него с дрезгав мелодичен смях.
— И така са ме наричали — съгласи се Люсиен, притискайки я към себе си, гледайки към нея нежно усмихнат, като я държеше в силните си ръце. — По-добре е, когато се смееш. Сега може би се наслаждаваш на себе си малко повече.
— Да, малко — подразни го тя с изкусителен блясък в сивите си очи, който накара кръвта му да закипи.
— Има много начини да се прави любов, красива моя съпруго, и тази вечер смятам да те запозная с някои от тях — й обеща той, като притисна бедрата й към себе си и след това с няколко бързи, гъвкави движения се озова легнал по гръб, а тя — изпъната върху него.
— Какво правиш? — възкликна тя, смеейки се изненадано.
— Почакай и ще видиш — закачи я той. Тъмните му очи блестяха срещу нейните. — Искам да виждам цялото ти тяло, докато се любим.
Тя почувства как ръцете му се плъзват отзад, а след това се снижават към бедрата й и ги разтварят, подготвяйки я със своето умело докосване за едно още по-страстно и по-интимно проникване. Нейният стон на възбуда му подсказа, че тя е почти готова да го приеме. Той проникна бавно с един от загрубелите си пръсти в нея, усещайки топлината и влагата й, подсилвайки внимателно възбудата, обхванала слабините й. Искаше да прогони всички съмнения, всички ужасни видения на нощта от нейното съзнание и да ги замени с невероятната наслада от тяхното любене. Тя притежаваше прекрасен вроден талант за това, който той искаше да доведе до пълното му разцъфване.
— Ще ме развратиш — прошепна Карес докато езикът му се движеше в ухото й.
— Надявам се да е така — изсмя се той и изведнъж постави ръцете си върху стройната линия на талията й, за да я повдигне така, че да може да проникне в очакващите й дълбини.
— О, да — въздъхна тя, усещайки невероятно чувство на пълнота, когато той влезе в нея, изпълвайки я със своята възбуда, със своята любов.
— Седни, красавице моя, за да мога да те видя — напътстваше я Люсиен, помагайки й да го възседне.
Малките й ръце притискаха гърдите му, докато той потъваше в нея и я гледаше на светлината на свещите.
Нейната пепеляворуса коса се бе разпръснала в сребърен ореол около бледото цвете на лицето й. Твърдите, коралови розови пъпки на зърната й го възбуждаха, гледайки го от закръглените й гърди с цвят на слонова кост, когато тя изпъна гръб, наслаждавайки се на благоговението в неговите очи, прераснало почти в боготворене.
— Ти си като красива лилия под напора на вятъра. — Гласът му бе изпълнен с любов и наслада.
Той знаеше, че никога няма да забрави този красив миг, в който тя бе потънала в сребристо сияние и пробудена страст, отвръщайки на неговото желание със своите непокварени движения. Сърцето му бе изпълнено с благодарност към съдбата за това, че му беше дала втори шанс в любовта с тази невероятна жена. Спомените от миналото можеха най-после да бъдат погребани. Каквото и да се случеше с него през остатъка от живота му, той щеше да помни този миг на съвършена наслада, когато се бе почувствал възроден в нейните ръце.
Карес не изпитваше срам пред неговия обожаващ поглед, защото подобно чувство би било напълно неуместно в тази атмосфера на любов и приемане. Това усещане бе част от една друга реалност, където подобни мисли не съществуваха. Бе останала само мисълта, че най-после са се открили един друг след такава дълга самота. Тя не знаеше как би могла да обясни подобно чувство, но то беше силно, това бе усещането за съпричастност, сякаш целият им предишен живот бе играл просто ролята на прелюдия към този миг. Като всички други млади момичета, и тя бе мечтала за мъжа, който ще се появи един ден, и ще бъде влюбен в нея. Но колко по-щастлива бе сега, когато бе открила своята друга половина, своя духовен партньор. Съдбата ги бе събрала някак си по средата на собствената им мъка и отчаяние.
Тя му се усмихна с любов и раздвижи леко бедрата си в желанието си да удължи невероятното усещане, че той бе проникнал в нея и двамата бяха обединени във възела на любовта.
— Колко щастливи трябва да бъдем за това, че съдбата е благосклонна към нас — каза тя, мислейки си за всички онези, които никога няма да узнаят какво са притежавали.
— Какво има, ma chere? — попита той меко, галейки гърдите й, спускайки се надолу към талията й. — Сянка премина по твоето прекрасно лице.
— Това бе само тъга за онези, които не познават благословията на подобно щастие — отвърна тя, изпъвайки се при допира му. Дългата й копринена коса се разстла по ръцете му като студена вода.
— Значи ти също усещаш, че сме били предопределени един за друг — разсъждаваше той, а красивите му черти помръкнаха за миг. Лекотата бе отстъпила място на дълбоката почуда от мистериозния начин, по който се бяха открили един друг, при условие, че всичко бе против тях. Той си спомни как баща му казваше, че това, което е писано, ще се случи. Но колко странни бяха пътищата на съдбата, които ги бяха събрали заедно. Тази прекрасна жена, която външно така напомняше на най-голямото му поражение, щеше да го изведе от отчаянието на миналото.
— Out — прошепна тя, поглеждайки го със сивите си очи, в които се бяха отразили сърцето и душата
