Дантелените завеси на френската врата, изпълваха стаята със сенки в унисон с мрачното небе. Карес подпря с гръб затворената врата. Докато оглеждаше стаята, сърцето й биеше до пръсване, всеки нерв се бе изопнал. Беше глупаво, но не можеше да превъзмогне чувството, че е нарушител. Някой почистваше стаята, никъде нямаше прах, но витаеше някаква меланхолия, атмосфера, която се чувства в неизползвани стаи.
Тя се премести от вратата, убедена, че някъде в спалнята на Аурора, ще намери нещо, което да й покаже що за жена е била тя, каква е била притегателната й сила, всяваща страх у толкова много хора. Очевидно бе, че любимият й цвят е бил бледолилав, понеже стените бяха в бледа лила, завесите на леглото и кувертюрата от виолетова коприна. Леглото за почивка през деня беше тапицирано също в лила, с избродирани от брокат тъмновиолетови букети теменужки. Цялата стая бе просмукана от слабо ухание на парфюм с дъх на теменужки и мухъл.
Беше някак си нездраво да се поддържа спалнята такава, каквато е била преди тя да умре, помисли си Карес, понеже установи, че точно това се вършеше. Пурпурна копринена нощница лежеше опъната в долния край на леглото, а под стигащия й до земята подгъв имаше два малки сатенени пантофа, с токчета във вид на пясъчни часовници, леко износени дори. Изглеждаха така, като че очакваха собственичката си да се върне тази вечер.
Увивайки се по-плътно с шала, тя се извърна от леглото и погледът й се спря на поставка за перуки, върху която стоеше бяла, напудрена перука, закачена на деликатно инкрустирана, орехова стойка. От една отворена лакирана кутия, близо до поставката за перуки, в полутъмната стая блестяха обеци от аметист, във формата на висящи теменужки.
Беше ужасно, помисли си тя разтреперана, стая, поддържана за мъртва жена. Изплашена, Карес си помисли, че вижда бяло лице да се взира в нея. Едва не се разсмя и разплака едновременно, като разбра, че това бе собственото й отражение в огледалото върху масата. Колко ли пъти Аурора е седяла на това малко столче с пурпурна кадифена възглавничка и е наблюдавала лика си в посребреното стъкло? Какво ли си е мислила? Чакала ли е нетърпеливо да се върне съпругът й или високомерното му красиво лице също се е появявало на това огледало, докато е стоял зад нея, галейки бялата кожа на шията й?
Борейки се за самоконтрол заради изпълващата я ревност при мисълта, че тези пръсти са докосвали друга, така както нея самата, тя се обърна. Леко възклицание се изплъзна от устните й, като видя друго свое отражение, но това не бе огледало. Беше портрет с маслени бои, който бе закачен над мраморната камина. Но би могло да бъде и огледало, установи тя зашеметена. Лицето беше същото като нейното. Аурора бе нарисувана с бяла перука така, че косата изглеждаше руса. Очите обаче бяха студени и тъмносини, с намек за отчаяние или лудост дълбоко в тях. Имаше я дори красивата извивка на горната устна, но Карес установи, че това беше направено умишлено, а не бе дар от природата, като при нея. Пръстенът върху ръката й на портрета беше аметист, обкръжен с диаманти. Тя си отдъхна. Не би могла да носи същия пръстен като на Аурора. Господи, помисли си тя, това щеше да бъде твърде много.
Взирайки се в портрета, Карес разбра защо слугите я гледаха уплашено и защо смайваше тези, които минаваха за висше общество в Нови Орлеан. Приликата между тях бе поразителна. Разбира се, те не бяха някакви далечни роднини. Случва се понякога, втори или трети братовчеди да си приличат доста.
Но защо един мъж ще се жени за две жени, които биха могли да бъдат близначки, освен ако не иска да замести мъртвата съпруга, по която още скърбеше. Завладя я отчаяние, докато гледаше портрета на Аурора. Тя постави ръка на устата си, за да потисне конвулсиите, предизвикани от истината за женитбата й с Люсиен.
Докато стоеше пред портрета слисана и отчаяна, френската врата, за която си мислеше, че е затворена, се отвори и вятърът нахлу. Тя усети студения, влажен въздух и се обърна с въздишка, за да затвори. И тогава го видя, застанал на прага. Високата му слаба фигура спираше вятъра.
— Какво правиш тук? — попита той, произнасяйки спокойно, като в същото време черните му очи я изгаряха.
— Исках да се опитам да разбера откъде идва притегателната сила на първата ти жена и дали е истина това, което казват, че толкова много приличам на нея. Изглежда намерих отговора на втората част от въпроса, а може би ти ще ме осветлиш по първата — каза тя, без да се усмихне, а чертите на лицето й останаха хладни и далечни.
— Когато те видях за първи път, признавам, че бях смаян от приликата. Това беше първото нещо, което ме привлече, но с него отдавна е приключено — настоя той, като кръстоса ръце на гърдите си и сви леко широките си рамене.
— Бих искала да повярвам, че това значи толкова малко, колкото ти казваш, но както установих след пристигането си в Сан Рьогре, това нещо се оказа от огромно значение тук. Това е гробница — светилище на мъртва жена. — Тя посочи с ръка към леглото и тоалетната масичка. — Ако това, което казваш, е истина, тогава няма да имаш нищо против да наредя на слугите да опаковат цялата покъщнина и да я преместят на тавана, където й е мястото, заедно с другите вещи, принадлежали на миналото.
— Съгласен съм с това, време е да се разруши тази гробница. Не ме интересува как ще пренаредиш стаята, но може да имаш неприятности с Доминик — отбеляза той хладно, без да помръдне от мястото си на прага. Явно не искаше да влезе в стаята.
— Доминик е икономка на семейство Сен Амант, но не мога да разбера защо й позволяваш такава власт — каза Карес намръщено.
— Както знаеш, Доминик не е робиня. Тя избра да работи за мен, както е работила за родителите ми. Тя и нейната майка били изпратени в Сан Рьогре преди много години от един човек, на когото Жак дължал голяма услуга, човек, който спасил живота му в Нова Франция, когато бил млад. Този човек се казвал Едуард Дюбрюл, бащата на Филип. Той ги изпратил в Нови Орлеан по настояване на жена си, за да се освободи от тях, понеже Доминик била негова дъщеря. Нейната майка е била любовница на Едуард Дюбрюл. След като Едуард им дал свободата, той ги изпратил в Сан Рьогре. Моят баща му обещал, че винаги ще имат дом при семейство Сен Амант. По-късно жена му умряла в Сен Доминик. Той дошъл в Нови Орлеан, за да търси майката на Доминик, но тя също била мъртва. Доминик отказала да отиде да работи в домакинство, където да бъде робиня на собствения си полубрат. Това е решение, което мисля, че можеш да разбереш. Едуард Дюбрюл не останал сам дълго време. Скоро след като пристигнал в Нови Орлеан, срещнал майката на Аурора. Останалото вече знаеш.
— Доминик е сестра на Филип? — попита Карес смаяно.
— Изглежда съдбите на хората от Сан Рьогре и на тези от Шен Верт бяха преплетени като жасмина, който се уютна около стеблата на вечнозелените дъбове.
— Да, и като такава тя се сближи е Аурора след женитбата ни, въпреки че техните отношения често бяха нарушавани от противоречия. Сега разбираш, че и двете са искали да бъдат кралици в Сан Рьогре. Но независимо от всичко, те бяха свързани, много по-здраво от обикновени сестри, и когато… Аурора стана раздразнителна, само Доминик можеше да я успокои.
— Аурора е била предразположена към истерии? — попита Карес, изненадана от новата черта, която се прибави към характера на предшественицата й.
— Тя беше това, което някои хора биха описали като нервна, напрегната до краен предел и предразположена към странни фантазии — отговори той неохотно. Не искаше да дискутира нищо, свързано с нея.
— Разбирам — каза меко Карес. Знаеше, че Люсиен беше искал да предпази Аурора, както и своята майка.
— Какво? — попита Люсиен, докато тя придърпваше шала върху раменете си.
— Искам тази стая да се премебелира, независимо от това, какво мисли Доминик. Аз съм господарката на тази къща и това ще бъде направено — каза решително Карес и тръгна с високо вдигната глава към отворената врата, където стоеше тон.
— Откъде се взема толкова много сила у такова крехко създание? — попита Люсиен, като я спря с твърда ръка и хвана меката й, но упорита брадичка.
— От килиите на затвора Ла Салпетриер — отвърна тя.
Големите й сиви очи се взираха в него предизвикателно. Беше изморена от тайни, дори и от собствените си. Изведнъж й се прииска да изчисти всичко, включително и тази с тая гробница.
— С това възнамеряваш да ме шокираш ли, скъпа? — внимателните тъмни очи я гледаха с нежност.
