Джоу, докато Кийн я слушаше с повдигнати вежди. — Той също е и акробат, при това значително над средното ниво.
— Ами ти? — прекъсна Кийн потока от думи. Тя млъкна нерешително и ръцете й, с които жестикулираше, замряха. — Какво друго правиш, освен да галопираш върху неоседлани коне, да командваш слонове и да раздаваш заповеди на лъвове?
Той я съзерцаваше над ръба на чашата. В очите му се прокрадваше усмивка. Джоу го изгледа навъсена.
— Подигравате ли ми се?
Кийн стана сериозен.
— Не, Джоу, ни най-малко.
Тя се отпусна и продължи:
— В случай на нужда се занимавам с цялата менажерия и правя допълнителни атракции, случва се да попълвам временно групата на въздушните акробати. Но не играя с тези на трапеца — поясни. — Те трябва да тренират заедно през цялото време, за да отработят синхрона. Понякога обаче участвам в Испанската паяжина — масов номер с ефектни костюми, в който момичетата висят на въжета и правят еднакви движения и пози. Тази година изобразяват пеперуди.
— Да, виждал съм го — не сваляше очи от нея той.
— Ала Дафи използва главно момичета с по-пищни форми. Те дефилират и във финалното шествие.
— Ясно — в ъгълчетата на устата му трепна усмивка. — Кажи ми, твоите родители от Европа ли бяха?
— Не — поклати глава Джоу. — Защо питате?
— Заради името ти. И лекотата, с която те чух да говориш на френски и испански.
— В цирка лесно се прихващат езици.
— И в двата случая произношението ти беше отлично.
— Какво? А-а — сви тя разсеяно рамене, поразмърда се, после вдигна крака върху стола и ги кръстоса под себе си. — Тук разнообразието от националности е голямо. Франк казваше, че светът може да вземе поука от нашия цирк. Има французи, италианци, испанци, германци, руснаци, мексиканци, американци от всички краищата на страната и други.
— Ясно. Нещо като пътуващи Обединени нации — Кийн изтръска пепелта от пурата в стъклен пепелник. — Значи мимоходом си усвоила френски и италиански. Но щом си пътувала с цирка цял живот, какво е положението с останалата част на твоето образование?
Лекият упрек в гласа му я накара да вирне брадичка.
— Ходех на училище по време на зимните прекъсвания, а се обучавах и когато бяхме на път. Усвоила съм азбуката, господин адвокат, дори нещо отгоре. Сигурно имам повече знания по география и история от вас, при това почерпени от по-интересни източници, отколкото са учебниците. Мисля, че зная за животните повече от студентите трети курс ветеринарна медицина, да не говорим за практическия ми опит в лекуването им. Говоря седем езика и…
— Седем? — прекъсна я той. — Седем езика? — повтори невярващо.
— Е, пет свободно — поправи се Джоу неохотно. — Гръцкият и немският още ми създават проблеми, освен ако не се понапъна да ги усъвършенствам, а и признавам, че изобщо не мога да чета на гръцки.
— Кои са другите, освен френски, италиански и английски?
— Испански и руски — тя се смръщи над чашата си. — Руският ми е полезен. Използвам го да се карам на питомците си по време на представлението. Не са много хората, които разбират руските ругатни, тъй че няма опасност. — Смехът на Кийн отвлече вниманието й от кафето. Беше се облегнал назад в стола и очите му блестяха развеселено. Джоу се навъси още повече. — Какво е толкова смешно?
— Ти, Джоувилет — слисана, тя понечи да се изправи, ала той я натисна обратно за раменете. — Не, не се обиждай. Просто няма как да не ми е забавно, че така лековато гледаш на своите постижения, за каквито един специалист — филолог би се скъсал да се хвали и надува. — Кийн небрежно очерта с пръст нацупените й устни. — Не спираш да ме учудваш, Джоу — прокара ръка през косите й. — Нещо си мърмореше ония ден. Проклинаше ме на руски ли?
— Вероятно.
Той се засмя и отпусна ръка.
— Кога започна да работиш с лъвовете?
— Да излизам пред публика, навярно питате? Когато навърших седемнадесет години. Франк не ми разрешаваше по-рано. Той беше законният ми попечител, както и собственик на цирка, тъй че ме държеше и по двете линии. А имах готовност да започна още на петнадесет.
— Как загуби родителите си?
Въпросът я завари неподготвена.
— При пожар — отвърна безизразно. — Бях седемгодишна.
— Тук ли?
Тя разбра, че Кийн имаше предвид не мястото, а цирка. Отпи от изстиналото кафе.
— Да.
— Нямаш ли други роднини от семейството?
— Циркът е моето семейство — отвърна Джоу. — Трупата не ме остави да се почувствам като сирак. Освен това имах Франк. Той винаги беше до мен.
— Виж ти! — подсмихна се ехидно Кийн. — И как беше той в ролята на баща?
Тя се взря за момент в него. Горчивина ли долови в гласа му? Или насмешка? А може би просто любопитство?
— Франк не зае мястото на баща ми — отговори Джоу тихо. — Не се и опитваше, защото и двамата не го желаехме. Бяхме приятели, толкова близки, колкото мисля, че бе възможно да бъдат едни приятели. Вече си бях имала баща, а той дете. Не им търсехме заместители. Знаете ли, че изобщо не приличате на него.
— Да — сви рамене Кийн. — Зная.
— Той имаше много благо лице, цялото в бръчици и гънки — тя се усмихна на спомена си и разсеяно прокара пръст по ръба на чашата. — Косата му беше тъмна, едва бе започнала да се прошарва, когато… — Джоу млъкна, после тръсна глава и се върна в настоящето. — Но гласовете ви си приличат. Франк имаше наистина хубав глас. Сега аз ще ви задам един въпрос.
Изражението на Кийн застина напрегнато, после той махна с ръка.
— Давай.
— Защо сте тук? Изтървах нервите си предния път, когато ви попитах, ала действително искам да зная — против природата й беше да разпитва и неудобството пролича в гласа й. — Трябва да ви е създало известни затруднения това, че сте оставили клиентите си, дори и за няколко седмици.
Кийн гледаше намръщено върха на пурата, после бавно я смачка в пепелника.
— Да речем, че искам да видя на място какво толкова е запленявало баща ми през всичките тези години.
— Така и не дойдохте, докато беше жив — тя стисна ръцете си под масата. — Дори не си направихте труда да присъствате на погребението му.
— Щях да съм лицемер от най-долна проба, ако бях дошъл за погребението, не мислиш ли?
— Той беше ваш баща! — очите й потъмняха, а тонът й стана остър и укорителен.
— Достатъчно си умна, за да говориш така, Джоу — отвърна спокойно Кийн. — Добре знаеш, че да си баща изисква повече от факта да направиш едно дете. Франк Прескот ми беше напълно чужд.
— Вие сте го ненавиждали.
Внезапно тя се почувства разкъсвана между верността към Франк и желанието да разбере човека, който седеше до нея.
— Не — поклати замислено глава Кийн. — Мисля, че питаех силна обида и негодувание, когато бях дете, но… — Той вдигна рамене и не се доизказа. — С течение на годините чувствата ми станаха по- противоречиви.
— Франк беше добър човек — заяви Джоу и се наведе напред, сякаш искаше да го убеди. —
