лишено от щедро закръглените извивки на момичетата от шоуто, които подбираше Дафи. Реши, че краката й не са лоши. Дълги и добре оформени, със стройни бедра. Ханшът й обаче е тесен, помисли нацупено, по- скоро момчешки, отколкото като на жена, а и очертанията на бюста бяха печално несъответстващи на представата за пищност. В трупата имаше много къде-къде по-съблазнителни жени, както и далеч по- опитни.
В огледалото Джоу не видя нищо, което би могло да се строи привлекателно за един обигран светски мъж. Тя не забелязваше неподправената прямота и откритост, излъчвани от зелените й, екзотично издължени очи, нито силата, за която говореше брадичката, или богатите обещания, давани от устните. Виждаше само следи от циганска кръв в мургавия си тен и гарвановочерна коса, но оставаше в неведение за неудържимата притегателна сила на дивото и непокорното, което прозираше под повърхността. Гладкото черно трико идеално подчертаваше стегнатото, гъвкаво тяло, ала Джоу и представа си нямаше за кадифения копринен блясък на кожата си. Тя се навъси и започна да сплита косата си.
Кийн навярно познава десетки жени, размишляваше, докато ръцете й бяха заети да укротят буйната грива. Всеки ден води различна от тях на вечеря. Те носят красиви дрехи и скъпи парфюми, не спираше да се измъчва мислено Джоу, имат имена като Лора и Патриша, смеят се ниско, изискано. Тя скърши вежда срещу огледалото и издаде лек, гърлен смях. Кухият звук я учуди. Седят и си говорят за общи приятели, обсъждат семейство Уолъс или Джеймсън при светлината на свещи и бутилка божоле. А когато той изпраща най-хубавата от тях до вкъщи, те слушат Шопен и пият коняк пред запалената камина. После се любят. Джоу почувства присвиване под лъжичката, но продължи видението докрай. Светската дама е великолепна, изкусна и страстна. Кожата й е мека и бяла. Когато Кийн си тръгне тя не тъгува сломена, а остава да лежи, морно отпусната и задоволена. И пет пари не дава дали той я обича, или не.
Джоу погледна отражението в огледалото и видя мокрите си бузи. Изфуча ядосано и тръшна вратата.
Вървеше, като избягваше внимателно локвите и по-нататъшни видения за любовния живот на Кийн Прескот. Пътьом срещна Роуз. По израза й позна, че е бясна.
— Здрасти, Роуз — каза и предпазливо отстъпи настрани от шляпащата през локвите укротителка на змии.
— Той е безнадежден случай! — изстреля в отговор Роуз. — Казвам ти! — спря тя и насочи пръст срещу Джоу. — Аз съм дотук! Поставям точка! Защо да си губя времето?
— Ти наистина прояви търпимост — съгласи си Джоу, като реши, че съчувствието бе най-мъдрата линия на поведение. — Повече, отколкото той заслужаваше.
— Търпимост ли? — сложи Роуз с артистичен патос ръка на гърдите си. — Аз съм търпелива като светица. Ала и на светците търпението им се изчерпва! — Тя отметна косата си от раменете и въздъхна тежко. — Адиос. Струва ми се, че мама ме вика.
Джоу продължи пътя си към Голямата шатра.
Вътре Кармен с обожание съзерцаваше Вито, който отработваше нов номер върху въже под наклон. Куполът ехтеше от различни звуци — гласовете и подвикванията на репетиращите, ударите при отскоците и глухото тупкане при приземяването, скърцането на монтирани съоръжения, лая на малките кученца на клоуните. Пространството вътре беше разделено на три обособени манежа и на единия от тях Джоу забеляза шестимата Бейрът — акробати, които тъкмо започваха да загряват. Доволна, че добре си бе пресметнала времето, тя тръгна нататък. Над главата й се разнесе рязко изсвирване. Джоу погледна нагоре и шеговито се закани с юмрук на Вито. Той извика от петметрова височина, докато балансираше върху тънка жица, опъната под ъгъл четиридесет и пет градуса:
— Хей, пиленце, имаш много хубав вид отзад. Сладка си почти колкото мен.
— Никой не е хубав като теб, Вито — викна тя в отговор.
— О, да, зная — въздъхна Вито печално и изпълни отлично завъртане. — Но вече се примирих с това бреме. — Погледна надолу и намигна с шеговита многозначителност. — Кога ще излезеш с мен, пиленце? — попита, както си му беше обичаят.
— Когато научиш котките ми да вървят по въже — отвърна също както винаги Джоу.
Вито се разсмя и започна с лека, въздушна стъпка и танцува ча-ча-ча. Кармен й хвърли изпепеляващ поглед. Здравата е хлътнала, помисли Джоу, щом взима на сериозно безобидното му флиртуване. Спря до нея, наведе се до ухото й и прошепна заговорнически:
— Щеше да падне от въжето, ако му бях казала, че съм съгласна да изляза с него.
— Аз ще изляза — каза Кармен с възхитително нацупена муцунка, — ако ме покани.
Джоу поклати глава. Какви неизменни сложнотии предизвикваше любовта. За неин късмет, тя нямаше подобни проблеми. Потупа окуражаващо Кармен по рамото и прекоси манежа.
Шестимата Бейрът бяха братя. Всичките ниски, мургави мъже, преселници от Белгия. Джоу често работеше с тях, за да поддържа гъвкавостта на тялото и бързината на рефлексите си. Харесваше ги до един, познаваше жените и децата им, разбираше неповторимата им смесица от френски и английски. Раул беше най-възрастният и якият от шестимата братя. Заради крепката му фигура и сила той стоеше в основата на тяхната жива пирамида. Точно Раул пръв забеляза Джоу и вдигна ръка за поздрав.
— Здрасти — ухили се и изтри с длан полегатото си чело. — Ша подскача ли днес?
Тя се засмя и с бързо кълбо напред се приземи върху техния манеж. Изплези се, когато получи единодушната присъда „тромаво“.
— Просто трябва да се раздвижа — прие позата на засегнато достойнство. — Имам нужда от загрявка.
През следващия половин час прави дихателни упражнения, разтягащи мускулите и разпъващи сухожилията. Сърцето й започна да бие отмерено, тялото й загря и се тонизира. Чувстваше го преизпълнено с енергия, а ума си бистър. Благодарение на ведрия си и дружелюбен характер Джоу лесно се сработваше с хората и бе склонила някои от артистите да тренира заедно с тях и да изпълнява импровизирани акробатични номера. И сега, като оставяше сложните изпълнения за специалистите, тя правеше по-прости премятания и превъртания по команда на Раул. Опита също кратко и не особено успешно балансиране върху търкалящ се глобус, с което си спечели дюдюкане от страна на братята, когато се катурна след тридесет секунди запазено равновесие.
Отдръпна се настрани, щом те започнаха отскоците. Застанаха един след друг в редица, после се засилваха подред по наклонената дъска, отскачаха на трамплина и политаха, като изпълняваха във въздуха предни задни салта или премятания със странично усукване, преди да се приземят върху матрака. Лееше се непрекъснат поток от френска реч, докато си подвикваха един другиму.
— Хайде, Джоу — махна с ръка Раул. — Твой ред е.
— А, не! — поклати глава тя и се пресегна за наметката. — Не, не — отвърна на хора от закачливи увещания и продължи да клати глава. — Трябва да дам на моите котенца дажбата им от витамини.
— Давай, Джоу. Хубаво е — усмихваше се Раул и смешно бърчеше вежди. — Не обичаш ли да летиш? — От погледа й към дъската разбра, че бе на път да се поддаде на изкушението. — Правиш добър отскок — каза й, — едно салто напред и кацаш на мои рамене. — Потупа ги, за да покаже, че са в състояние да свършат работа.
Тя се усмихна и захапа в размисъл долната си устна. Беше много отдавна, когато можеше да отдели време за трапеца и наистина да лети. Раул имаше право. Действително беше хубаво. Джоу го изгледа с присвити очи.
— Ще ме хванеш ли?
— Раул никога не пропуска — отвърна той гордо и се обърна към братята си. — Нали? — Те свиха рамене и подбелиха очи към тавана с неразбираемо мърморене. — Пфу! — махна Раул негодуващо с ръка.
Тя знаеше, че наистина го бива и приближи до дъската за засилване. Хвърли му последен кос поглед.
— Да ме хванеш! — насочи заканително пръст.
— Шери — зае той позиция, — това е бобена работа.
