масивните си глави. Вечерното представление щеше да започне час по-рано, заради допълнителната атракция с фойерверките. По традиция циркът на Прескот уреждаше прекарването на празника в едно и също малко градче в Тенеси. За разрешителното и нужните документи се бяха погрижили предварително, а фойерверките и необходимите съоръжения бяха изпратени по-отрано, за да се приберат на склад. Процедурата беше една и съща от години, а вечерта — най-доходната през сезона. Въпреки празничното намаление на цените.
През целия ден Джоу действаше с решителна жизнерадост. Не позволяваше мисли за Кийн и настъпилото между тях отчуждение да развали един от най-хубавите дни през годината. Беше решила, че размишленията с нищо няма да променят нещата. Настроението на тълпата й помагаше да поддържа духа си бодър. Между двете представления настъпи неизбежното временно отпускане и затишие. Някои от артистите седяха извън фургоните си, бъбреха или се наслаждаваха на слънцето. Други бяха решили да се поупражнят още малко или отработваха някои нови трикове. Свободните общи работници къпеха слоновете, предизвиквайки мини наводнения в оградените площадки.
Джоу весело съзерцаваше водната баня. Така и не й омръзна този забавен момент от цирковия живот, особено ако между работниците се озовеше някой неопитен новак. Неизменно Меги или някой от другите слонове — ветерани поливаше новаците с пълен хобот вода, за да ги подтикне към действие. Джоу беше наясно, че по-старите работници окуражаваха животните в това им занимание, макар да си придаваха забележително невинен вид.
Тя забеляза Дафи, остави слонската баня и се упъти нататък. Видя, че бе погълнат от разговор с някакъв явно местен човек от града. Беше нисък като Дафи, но по-едър, с телосложение, което бе чула Франк веднъж да нарича „благополучно“. Коремът му започваше високо и се издуваше като буре до под кръста. Беше червендалест, с воднисто белезникави очи, силно присвити срещу слънцето. Беше срещала този тип хора. Чудеше се какво ли се опитва да продаде и колко му иска. По това как Дафи пухтеше сърдито, реши, че иска доста.
— Казвам ти, Карлсън, вече платихме за склада. Имам подписана разписка. Освен това плащаме петнадесет за доставката, а не двадесет.
Карлсън пушеше къса цигара без филтър. Пусна угарката на земята.
— Платил си на Майърс, не на мен. Аз купих помещението преди месец и половина — той повдигна широките си рамене. — Не е мой проблемът, че си платил предварително.
Джоу се огледа и видя Кийн, който идваше насам заедно с Пийт. Пийт оживено говореше нещо, а Кийн кимаше. Видя как вдигна глава и хвърли на Карлсън познатия й бърз, преценяващ поглед. Разбра, че на шишкото вече му бе скроена шапката. Кийн улови погледа й, усмихна се и поздрави мимоходом:
— Здравей, Джоу.
Без да се притеснява от любопитството си, тя тръгна редом с него.
— Какво става?
— Ами сега ще разберем — каза той. Спряха пред двамата спорещи мъже. — Господа — обърна се непринудено към тях Кийн, — някакъв проблем ли има?
— Този тип — посочи презрително с пръст Дафи в лицето на Карлсън, — иска от нас да плащаме два пъти за съхранението на фойерверките. Освен това иска за докарването двадесет долара, когато сме се разбрали за петнадесет.
— Майърс се е съгласил за петнадесет — заяви Карлсън. — Аз не съм се разбирал за нищо. Ако си искате фойерверките, първо си платете за тях… В брой — добави и хвърли на Кийн бегъл поглед. — Кой е този?
Дафи се напуши от възмущение, ала Кийн сложи успокояващо ръка на рамото му.
— Името ми е Прескот — каза невъзмутимо. — Навярно ще пожелаете да ме осведомите за какво става въпрос?
— Прескот, а?
Карлсън поглаждаше двойната си брадичка и го измерваше с поглед. Младостта и вежливото държание, на отсрещния го накараха да се смята близо до успеха.
— Е, така вече става — рече добродушно и протегна ръка. Кийн я пое без колебание. — Джим Карлсън — представи се мъжът и раздруса енергично ръката му.
— Хубав цирк имате тук, Прескот. Ние с жената го гледаме всяка година. Та така — подхвана той и придърпа нагоре колана си. — Като ви гледам и вас, също сте бизнесмен, съм сигурен, че ще оправим нещата. Проблемът, значи, е, че вашите фойерверки са пазят в моя склад. Та понеже и аз трябва да си изкарвам хляба, те не могат да стоят там безплатно. Купих мястото от Майърс преди месец и половина. Не отговарям за сделка, която сте направили с него, нали тъй? — Карлсън разтегли устни в усмивка, доволен, че Кийн го слушаше толкова учтиво. — Колкото до превоза им, ами… — той разтвори безпомощно ръце и потупа Кийн по рамото. — Знаеш цените на горивото, напоследък, синко. Но това ще го уредим после, след като оправим другия малък проблем.
Кийн кимна в знак на съгласие.
— Звучи разумно — не обърна внимание на недоволното сумтене и пухтене на Дафи. — Изглежда вие наистина имате проблем, господин Карлсън.
— Аз нямам проблем — отвърна Карлсън. Усмивката му започна да се смалява. — Проблемът е ваш, освен ако не си искате фойерверките.
— А, фойерверките ще си ги получим, господин Карлсън — усмихна се на свой ред Кийн. На Джоу това й се стори по-скоро като озъбване, отколкото като израз на дружелюбност. — Съгласно параграф трети, член пети от Правилника за дребния бизнес, наемодателят е законно обвързан с всички контракти, договорености, споразумения, залози и ипотеки, направени от предишния наемодател за времето, докато всички гореспоменати контракти, договорености, споразумения, залози и ипотеки не изтекат или не бъдат прехвърлени.
— Какво, по… — започна Карлсън вече без всякаква усмивка, ала Кийн продължи безцеремонно.
— Разбира се, няма да доведем нещата до съд при положение, че си получим стоката. Това, обаче, не решава вашия проблем.
— Моят проблем ли? — изфуча Карлсън, а Джоу беше зяпнала от нескрито възхищение. — Аз нямам никакъв проблем. Ако мислите…
— О, не, господин Карлсън, имате, макар да съм убеден, че нарушаването на закона от ваша страна не е било умишлено.
— Нарушаване на закона? — повтори Карлсън слисано и изтри длани в панталоните си.
— Съхраняване на експлозивни материали без разрешително — поясни Кийн. — Освен ако, разбира се, сте си извадили такова след покупката на складовото помещение.
— Ами, не, аз такова…
— Точно от това се опасявах — сбърчи съчувствено вежди Кийн. — Видите ли, в параграф шести от раздел пети на Правилника за дребния бизнес се казва, че всички лицензи, разрешения, удостоверения и пълномощни не подлежат на преотстъпване и прехвърляне. Правото на лицензи, разрешения, удостоверения и прочие се издава след писмена молба от настоящия собственик. Нотариално заверена, естествено. — Кийн изчака малко, за да позволи на Карлсън да схване казаното. — Ако не греша — продължи спокойно, — санкциите са доста тежки в този щат. Разбира се, присъдите зависят от…
— Присъдите? — Карлсън пребледня и взе да попива врата си с носна кърпа.
— Вижте, ето какво ще ви посъветвам — усмихна се с разбиране Кийн. — Докарвате фойерверките тук и по този начин ги махате от ваша територия. Няма защо да привличаме закона за такова нещо. Едно недоглеждане е, в крайна сметка. И двамата сме бизнесмени, нали така? — Твърде притеснен, за да забележи иронията, Карлсън кимна. — Бяха петнадесет за доставката, нали? — Карлсън пъхна носната кърпа обратно в джоба си и без колебание кимна отново. — Чудесно. Ще ви платя при получаването. Радвам се, че можах да ви помогна.
Отдъхнал си, Карлсън се отправи към пикапа. Джоу успя да запази сериозен израз, докато той запали и потегли извън лагера. Пийт и Дафи едновременно заквичаха в неудържим кикот. Тупаха се по коленете и се превиваха от смях.
— Всичко това вярно ли е? — попита тя и дръпна Кийн за ръкава.
— Кое да е вярно? — наблюдаваше той с леко повдигната вежда врявата, която го заобикаляше.
