момичето, умееше да се справя с нея.
— По-скоро тя се справяше с него — промърмори Дафи.
Раул качи с още пет и Кийн се отказа.
— За мен не раздавай следващия път — каза, стана и се отправи към вратата.
Джейми седна на неговия стол, а един от братята Грибалти зае празното място на Джоу. Джейми вдигна любопитство оставените от Кийн карти. Бяха пет поредни до вале. Той се навъси замислено с поглед в хлопналата се врата.
Джоу се разхождаше навън в топлата нощ. Небето бе обсипано със звезди и тя отново си представи колко красиви бяха фойерверките тази вечер, когато политаха високо и се смесваха със звездите, взривяващи се в многоцветни искрящи светлини. Макар вече да се предусещаше зараждането на новия ден, Джоу продължаваше да чувства магията на нощта, която витаеше във въздуха. Не й се прибираше, пък и още съвсем не й се спеше, затова се отправи към Голямата шатра.
— Здравей, красавице.
Тя присви очи и се взря в тъмнината. Едва различи някакъв силует.
— О, Боб, ти ли си? — позна бързо новака. Спря и се усмихна. — Отскоро си при нас, нали?
Той се приближи.
— Три седмици съм тук.
Беше млад, някъде около нейната възраст, реши Джоу. Набит и едър, с остри черти на лицето. Точно него беше гледала тази сутрин как Меги го обля с душ от хобота си.
Тя пъхна ръце в джобовете на късите си панталони и продължи да се усмихва. Мъжът, изглежда, си мислеше, че този срок го прави ветеран.
— Как ти се струва работата със слоновете?
— Бива. Харесва ми да вдигаме шатрата.
Джоу го разбираше.
— На мен също. Там играят карти — махна с ръка към кухненската палатка. — Можеш да отидеш, ако искаш.
— С теб ми е по-хубаво.
Той пристъпи по-близо и я лъхна миризма на бира. Празнува, помисли си тя.
— Добре, че утре е понеделник — каза. — Никой от нас няма да е във форма за каквато и да било работа. А ти май трябва да си лягаш. Или да пийнеш кафе.
— Хайде да идем в твоя фургон — залитна леко Боб и я хвана за ръката.
— Не. Отиваме в кухнята — каза Джоу твърдо и тръгна нататък.
Опитите му да я сваля не я безпокояха. Стояха недалеч от кухненската палатка и ако извикаше, десетина мъжаги щяха да му налетят. Но тя тъкмо това се стараеше да избегне.
— Искам да съм с теб — не млъкваше той, като заваляше думите и я задърпа в обратна посока. — Толкова си хубава в клетката с ония лъвове. — Обви ръце около нея, ала Джоу усети, че бе по-скоро, за да запази равновесие. — Ще ми се някоя красавица от време на време.
— Ще нахраня с теб лъвовете си, ако не ме пуснеш — закани се тя.
— Бас държа, че си като дива котка — изфъфли Боб и се наведе, протегнал напред устни.
Въпреки че търпението й се изчерпваше, Джоу изтърпя целувката, която попадна някъде край ухото й. Ръцете му обаче се нацелиха по-добре и я сграбчиха за стегнатото обло дупе. Тя кипна и го блъсна силно, но той вече бе намерил опора в нея. С бързо движение Джоу замахна и го удари с юмрук в челюстта. С тих вик на изненада Боб рухна тежко на земята.
— Е, повече нищо не може да се направи за избавлението ти — отбеляза Кийн зад гърба й.
Тя бързо се обърна, оправи косата си и изпръхтя ядосано. Предпочиташе да няма свидетели. Дори в тъмното успя да забележи, че беше бесен. Несъзнателно пристъпи и застана между него и младежа на земята, който седеше, опипваше челюстта си и разтърсваше глава, сякаш да прогони пищенето в ушите си.
— Той… Боб просто се е разгорещил повече от нужното — рече неуверено Джоу и възпиращо сложи длан на ръката му. — Попрекалил е с празнуването.
— Аз също се чувствам малко разгорещен! — заяви Кийн и понечи да я отстрани, ала тя се вкопчи по- здраво.
— Недей, Кийн, моля те.
Той я изгледа свирепо.
— Джоу, би ли изчезнала, за да се разправя с този?
— Добре, но първо ме чуй — мярналото се в очите й пламъче изглежда го разяри още повече, тъй че тя продължи сериозно: — Кийн, моля те, не го закачай. Нищо не ми е направил.
— Само те нападна! — прекъсна я той.
Едва се сдържаше да не я бутне настрани и да сграбчи за яката нещастника, който още седеше на земята.
— Боб всъщност повече се подпираше на мен. Нещо с равновесието не е наред — в гласа й отново се прокраднаха развеселени нотки. — Само се опита да ме целуне — продължи да обяснява, като мъдро пропусна спомене за ръцете му. — Пък и аз май го ударих по-силно, отколкото трябваше. Той е новак, Кийн, не го уволнявай.
Той я изгледа втрещено, после избухна:
— Това е последното, което ми минава през ум за тоя тук!
Джоу се усмихна, неспособна да се сдържа повече.
— Ако смяташ да отмъстиш за честта ми, то знай, че Боб не я е накърнил кой знае колко. Едва ли трябваше да го заколиш на мига. Може би е по-добре да го подложиш на мъчения ден-два.
Кийн изруга под нос, ала на устата му трепна неволна усмивка. Джоу я забеляза и пусна ръкава му.
— Госпожица Уайлдър те помилва временно — обърна се към замаяния Боб с твърд и безпрекословен тон, който Джоу си представи, че навярно използва за сплашване и вдъхване на респект у свидетелите. — Тя е по-мекосърдечна от мен. Затова няма да те цапардосам още няколко пъти, както заслужаваш, нито ще те изритам от лагера, както смятах да направя. — Помълча малко, за да даде време на Боб да помисли върху двете възможности. — Вместо това ще ти охладя прекомерната разпаленост… — С рязко движение го сграбчи и изправи на крака. — Но само да съм чул, че още веднъж си се доближил неканен до госпожица Уайлдър или някое друго от момичетата тук, ще се върнем към обещаното по-горе. И преди да те изхвърля, всички ще узнаят, че си бил повален с един удар от петдесеткилограмова жена.
— Да, господине, да, господин Прескот — смотолеви колкото можа по-ясно Боб.
— Върви да си лягаш — обади се кротко Джоу, видяла, че бе пребледнял. — Сутринта ще се чувстваш по-добре.
— Очевидно не си пила много тази вечер — рече Кийн, когато Боб се отдалечи с несигурна крачка. Обърна се ухилен. — Съмнително е обаче да се почувства по-добре на сутринта. Къде си научила това дясно кроше? — попита, като взе ръката й и започна да я разглежда.
На Джоу й стана приятно, че й говори без тънката, невидима преграда на любезната вежливост. Засмя се и остави пръстите му да се преплетат с нейните.
— Съмнявам се дали щях да го съборя, ако вече сам не беше залитнал в тази посока — лицето й бе обърнато нагоре към него и проблясваше в бледата светлина на звездите. В очите му се мярна израз, който тя не можа да разгадае, после бързо изчезна. — Какво има? — попита го.
Той не отговори. Сърцето й заби бързо в очакване да я целуне.
— Нищо — отвърна й след малко. Мигът беше отлетял. — Хайде, ще те изпратя до фургона.
— Аз не отивах там — хвана го под ръка Джоу. Искаше й се да върне непринуденото му държане. — Ако дойдеш с мен, ще ти покажа една магия. Нали обичаш вълшебствата, Кийн? — усмихна му се подканящо. — Дори един сериозен, улегнал и трезвомислещ адвокат сигурно ги обича.
— С това ли те впечатлих? Като сериозен, улегна и трезвомислещ?
Тя за малко да се разсмее на досадата в гласа му.
— А, не само, макар че отчасти — радваше се на усещането просто да е до нея. — Склонен си донякъде към рисковани постъпки, имаш и доста добро чувство за хумор. Освен това — добави в пристъп на
